Детската онкохематология е една от най-тежките специалности в медицината поради естеството на случаите, но и сферата, в която удовлетворението от спасен детски живот е несравнимо. Какви са успехите и предизвикателствата в тази област, както и разполага ли страната ни с достатъчно дарители на кръв и на хемопоетични клетки, с които се извършват животоспасяващи процедури, разговаряме с доц. д-р Боряна Аврамова, дм – началник отделение в Клиниката по Детска клинична хематология и онкология към УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“.
Доц. Аврамова, колко пациенти преминават средно на година през Клиниката по детска клинична хематология ионкология към УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“?
Средно годишно през клиниката по детска клинична хематология и онкология преминават около 120-130 деца, от които 40-50 са новодиагностицирани пациенти със злокачествени хематологични заболявания и солидни тумори. Този брой отговаря на честотата на хематологичните и онкологични заболявания при децата в Европа и Северна Америка, която е относително постоянна, и това са около половината български деца с такива заболявания. Останалите се лекуват в клиниките в Пловдив и Варна.
В клиниката се извършват автоложни и алогенни трансплантации на нуждаещите се от това болни деца. Бихте ли разказали малко повече за тези манипулации?
Трансплантациите на хемопоетични клетки са най-отдавна прилаганите терапевтични методи за клетъчна имунотерапия. Прилагат се рутинно вече повече от 60 годии като втора линия терапия на злокачествени хематологични и солидни тумори, както при деца, така и при възрастни пациенти. Индикациите за двата вида са различни, както и сложността на процедурите за подготовка и реализиране на трансплантацията и посттрансплантационното проследяване на пациентите. Този метод на лечение дава шанс на най-високорисковите пациенти със злокачествени заболявания да бъдат излекувани.
Какъв е техният брой на година и достатъчно развит ли е този терапевтичен подход у нас?
В България този терапевтичен метод се прилага от 1997 г., като първите трансплантации бяха направени в нашата клиника от екип под ръководството на проф. Бобев и с подкрепата на колеги от Германия и Австрия. За този 25-годишен период ние натрупахме доста голям опит и имаше дълъг период от време, през който броят на трансплантираните от нас пациенти, отговаряше на нуждите на България. През последните години, обаче, предимно по обективни причини, тази активност рязко намаля, което е много сериозен проблем, както за пациентите, така и за нас лекарите, които се занимаваме с тази дейност. За съжаление, основният проблем за трудностите в трансплантационната ни дейност, който е и много трудно решим, е липсата на специалисти по здравни грижи, които трябва да са висококвалифицирани, специализирани и с голям опит за работа в такива отделения.
Това ли е най-големият проблем за Вашата клиника и как се отразява той на работата Ви?
Да, както вече споменах, това е един от най-големите проблеми пред нашата клиника, както и въобще в цялата болнична система, особено в т.нар. държавни болници. Ситуацията е особено тежка в детските клиники и отделения, където трябва да работят специализирани медицински сестри. В нашата клиника това създава изключително големи трудности, тъй като нашите пациенти се нуждаят от интензивни и високоспециализирани грижи.
Една от сферите на детската хематология, в която медицината е постигнала най-голям напредък, е лечението на бета-таласемията и другите редки анемии. Въпреки това, все още нуждата от редовно преливане на кръв за тези пациенти остава. Разполагаме ли с достатъчно дарители на кръв?
Известно е, че в България няма достатъчно дарители на кръвни продукти и този проблем има много дълга история. Аз работя вече 30 години в тази област и дефицит на дарители е имало през цялото време, като периодично той става особено тежък. През годините бяха изпробвани различни стратегии от здравните власти за решаването му, но все още не е намерен оптималният начин за привличане на безвъзмездни донори. В тази връзка мога да кажа, че проблемът с българските донори на хемопоетични клетки също продължава да бъде нерешен, което създава трудности в работата на трансплантационните отделения и допълнително оскъпява тази дейност.
А как може човек да стане донор на кръв и хемопоетични клетки?
За да стане човек безвъзмезден донор на кръв и кръвни продукти трябва да е над 18 г. и под 60, да отиде в Републиканския кръвен център в София или в регионалния такъв за населеното място от което е, където колегите ще го регистрират и ще му обяснят каква са процедурата и изискванията. За потенциални донори на хемопоетични клетки са подходящи всички хора между 18 и 50 г., които нямат хронични или злокачетвени заболявания и са клинично здрави. Желаещите трябва да се обърнат към Клиниката по клинична имунология и банка за стволови клетки в Александровска болница, където ще им обяснят всички стъпки за тази дейност.
Много често родители на деца с хематологични и онкологични проблеми предпочитат да ги лекуват в чужбина. Оправдано ли е подобно решение?
Това решение е оправдано за по-редките злокачествени заболявания, които и в Европа се лекуват в специализирани центрове, а не във всички онкохематологични клиники, както и при необходимост от прилагане на нови медикаменти или процедури, които все още не се прилагат в България или няма достатъчно опит. Във всички такива случаи, обаче, тази преценка е добре да бъде направена от българските специалисти и експерти, които да посочат и центъра за лечение.
Работата Ви несъмнено е изпълнена с тежко емоционално натоварване. Освен успехите в приложената терапия и спасените детски животи, със сигурност сте били пряк свидетел и на загуба на такива. Как се справяте с подобни моменти в професията си?
Трудно. Човек никога не свиква със загубата на човешки живот, особено когато това е дете и се е надявал, че може да помогне за излекуването му. Специално мен ме крепи надеждата, че медицината се развива с невероятни темпове, особено детската онкоохематология, в която традиционно се появяват и внедряват голяма част от новите методи за лечение. Заболявания, които в миналото са били смъртоносни в много голяма част от случаите, понастоящем се лекуват в над 90% от случаите. Пред очите ми се появиха много революционни терапевтични стратегии, част от които вече се прилагат рутинно и в България, и това ме изпълва с оптимизъм
Как бихте мотивирали един млад лекар да избере пътя на детската онкохематология като професионално поприще?
Детската онкохематология е много трудна специалност заради естството на заболяванията, но и много благодатна поради това, че при децата по-често няма съпътстващи хронични заболявания, които биха утежнили състоянието им и създали допълнителни затруднения при лечението. Детският организъм, освен това, има много по-големи възможности за възстановяване и поносимост на тежки лечения. И не на последно място, детската онкохематология, както вече казах, е една от най-интересните специалности, с най-много диагностични и терапевтични нововъведения, които са много и по-успешни при децата. Мисля, че това би било много мотивиращо за всеки млад лекар, който иска да се занимава с модерна медицина.
Наскоро стана ясно, че има одобрен устройствен план за бъдещата Националната детска болница. Какво е Вашето мнение – нужна ли е подобна структура в страната?
Няма никакво съмнение в необходимостта от национална детска болница, и нашата клиника е една от тези структури, която най-много страда от това, че териториално сме далеч от много важни звена като детско интензивно отделение, детска хирургия, общопедиатрично отделение, в което да се хоспитализират тежките и все още недиагностицирани пациенти, които изискват консултации с различни специалисти. В тази връзка, смятам, че е важно много добре да се прецизира и мястото на такава болница, в контекста на връзките с други лечебни заведения и структури, което ще оптимизира медицинските и икономически фактори за доброто й функциониране. Неслучайно първоначалният замисъл е бил тази болница да бъде в голям болничен комплекс. Със съвременните технологии не е голям проблем да бъде разрушен стария строеж и на негово място да се изгради модерна детска болница. Една детска болница, обединяваща всички подспециалности, освен че ще подобри диагностичните и терапевтични дейности при тежко болните деца, също ще доведе до оптимизиране и улесняване на работата на лекарите и останалите медицински специалисти, и ще повиши качеството на медицинските грижи за децата. Тя е много важна структура и база и за по-добрата учебна дейност на катедрите по педиатрия и по здравни грижи.
Добра стъпка ли ще е в нея да се прехвърли и онкохематологичната грижа за деца?
Не само добра стъпка, а задължително клиниката за лечение на деца с хематологични и онкологични заболявания трябва да бъде част от националната детска болница. От това ще спечелят всички – и пациентите, и родители, и медицинските специалисти. С нетърпение очаквам новоизбраното правителство и здравен министър, най-накрая бързо да решат този, отлаган вече много години, по различни причини, жизненоважен проблем.
Всяка година, стотици възрастни и деца се нуждаят от трансплатация на стволови клетки – процедура, която може да бъде единствения им шанс за оцеляване. Въпреки, че някои пациенти с левкемия и други видове рак на кръвта имат генетично идентични фамилни членове, които могат да бъдат донори, около 70% от пациентите нямат такива, припомнят от Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки към УМБАЛ Александровска. Тези пациенти са зависими от намирането на неродствен съвместим донор.
– Как може да станете доброволен участник в Българския регистър за донори на костен мозък и периферни стволови клетки може да прочетете тук>>.
– Можете да се включите в регистъра и дистанционно чрез сайта на Сдружение „Лимфом“, като попълните този кратък формуляр. На посочения от вас адрес ще получите тампон за вземане на ДНК от устната лигавица, с който да си вземете сами проба. Ще получите и адрес, на който да изпратите пробата, както и телефонен номер за проследяване на включването ви в Регистъра.
Източник: Medical News
