История

История на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”


Началото на днешната Университетска болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ” е в двадесетте години на ХХ век. Тогава съзрява идеята за необходимостта от болница, която да обслужва осигурените работници. На 18 март 1927 година, на 65-ото си заседание, ХХІ Обикновено народно събрание гласува и приема Закон за построяване „на болница на обществените осигуровки в Ст. София”.

Законът разрешава на Министерство на търговията, промишлеността и труда да построи за целите на обществените осигуровки болница в Ст. София на стойност до 30 000 000 лева. На същото министерство се разрешава да купи от Софийска община подходящо място, като покупката на мястото и постройката на болницата се извърши с предвижданите за целта в бюджета на обществените осигуровки кредити. Законът е обнародван с Указ №3 на цар Борис ІІІ на 24 март 1927 г. и е подписан и от тогавашния министър на търговията, промишлеността и труда Цв. Бобошевски и от министъра на правосъдието д-р Т. Кулев. Указът е публикуван в Държавен вестник на 4 април 1927 година.

През 1934 г. в бр. 71 на Държавен вестник е публикувано решението на Народното събрание за увеличаване на определената за построяването сума на 45 000 000 лева. При подготвянето на настоящата статия не успяхме да открием документи, удостоверяващи финансовата подкрепа на Царица Йоанна за построяването на болницата, макар за това да съществуват медийни публикации от периода след 1990 година. Възможно е те да са унищожени или загубени. Безспорното е, че тя, давайки името си, става патрон на идеята и това е било от изключително значение за завършването на болницата.

Архитектурният план е възложен на известния архитект Георги Овчаров, автор на сгради, обявени по-късно за паметници на културата.

 

арх. Георги Овчаров


Архитект Георги Овчаров - автор на архитектурните проекти на: Работническа болница „Царица Йоанна”, Министерство на вътрешните работи, Агрономическия факултет в София, община „Бургас”, Борсата на труда в Пловдив, Военно издателство, Държавния музикален театър в София, хотел „Севастопол” в София, мавзолея на Георги Димитров, моста в Русе над р. Дунав, дома на писателя Сирак Скитник и др. Съществуват свидетелства, че архитектурният план е обсъждан с царица Йоанна.


На 11 ноември 1936 г. министърът на търговията, промишлеността и труда издава заповед за назначаването на лекари в Работническа болница „Царица Йоанна”. В брой 59 на Държавен вестник от 1937 г. в разпоредба са описани условията за одобрение на лекарите, кандидатстващи за работа в болницата. Липсва информация, достъпна за авторите на настоящата статия, за официално откриване на болницата. Поради това през 2009 г. Съветът на директорите и медицинският съвет на болницата приема 11 ноември 1936 г. - датата, на която е издадена заповедта, уреждаща назначенията в болницата, за рожденна дата на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”.

Функционирането на Работническа болница „Царица Йоанна” започва поетапно. Според публикация в „Медицински вестник”, брой 1 от 1938 г., тя е завършена окончателно през 1937 г., като част от зданието се използва от 1934 г. за поликлиника, аптека, „рентгенов институт” и пр. Съществуват документи за назначаване на персонал от януари 1936 година. Първи управител на болницата е д-р М. Станков.

Лежащо болни се приемат от 1 август 1938 година. Според „Медицински вестник” за построяването и обзавеждането на болницата до 1938 г. са изразходвани 65 000 000 лева. В същия материал четем: „Работата на болницата е разделена на три отдела: болнична, поликлинична и диспансерна. Застъпени са следните болнични отделения: вътрешно с 85 легла, нервно с 20 легла, гръдоболно с 80 легла (началник д-р К. Танев), хирургично с 60 легла (началник д-р Ив. Рашев), акушеро-гинекологично с 60 легла, кожно-венерично с 30 легла, очно-ушно-носно-гърлено с 30 легла, всичко (според бюджета за 1938 година) 380 легла.

Към всяко отделение работи съответна поликлиника. Освен това има и зъболечебна поликлиника, рьонтгенов институт с физиколечение, аптека, добре обзаведена лаборатория за изследване на материали от преходящи болни (за лежащо болни при всяко отделение има отделна малка лаборатория). Към гръдното отделение е придаден противотуберкулозен диспансер, към кожно-венерологичното – противовенеричен диспансер. При акушеро-гинекологическото отделение има съвещателна станция за майки и деца.

През поликлиниките, завеждани от съответни специалисти, минават 700-800 (лете до 1000) посещения дневно, на легло са средно 300 души дневно... В болницата се приемат за преглед и болнично лечение само осигурени при Фонда за обществено осигуряване... За сега в болницата работят щатни лекари 28, нещатни 11, зъболекари 8, милосердни сестри 20, сестри посетителки 4... Мястото, на което е застроена болницата има около 20 000 кв. метра, от които застроена площ около 6000 кв. метра.”

По време на Втората световна война болницата е основно място, в което се приютяват пострадали, а прозорливостта тя да бъде построена до железопътна мрежа се оказва от изключителна важност за ранените от фронта в последната фаза от войната.

На 8 август 1950 г. Министерският съвет издава постановление, с което предлага на Президиума на Народното събрание да издаде указ за основаване на Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ). На 2 октомври 1950 г. с Указ №528 на Народното събрание институтът е основан. Той се базира изключително върху територията на Работническа болница „Царица Йоанна”. Същата година в болницата се разкриват четири катедри: по онкология, по ортопедия, по стомашно-чревни заболявания и лечебно хранене, по болести на обмяната и еднокринология. Ректор на ИСУЛ става доцент, по-късно професор Гоце Тенчов. Заместник-ректор е проф., по-късно академик Ташо Ташев.


Awesome Image


Професор Гоце Тенчов – пръв ректор на Института за усъвършенстване на лекарите ( ИСУЛ ), изключителен ерудит с европейско призвание, рентгенолог, основател на първата Катедра по онкология в страната, положил основите и на академичната физиотерапия.


През декември 1950 г. с Указ №637 на Президиума на Народното събрание за ръководител на Катедра по онкология е назначен, тогава редовен доцент, Гоце Тенчов (до този момент той е редовен доцент по рентгенология в Медицинска академия „Вълко Червенков”, София). За завеждащ на Катедра по ортопедия и травматология е назначен професор Бойчо Бойчев (до този момент завеждащ отделението по ортопедия и травматология при ІІІ хирургическа клиника на Медицинска академия, София). За завеждащ Катедра по стомашно-чревни заболявания и лечебно хранене е назначен професор Ташо Ташев (дотогава завеждащ І вътрешна клиника при Медицинска академия „Вълко ЧеРвенков”, София ). За завеждащ Катедра по болести на обмяната и ендокринология е назначен доц. Иван Пенчев ( дотогава редовен доцент в терапевтична клиника на Медицински университет „Вълко Червенков”, София).

През 1951 г. щатът на персонала е 660 души, от които 58 професори, доценти и асистенти, 90 ординатори и 25 лаборанти.

.През 1961 г. щатът на института е 1054 души, от които 183 – професори, доценти, асистенти и научни сътрудници, 78 ординатори и зав. кабинети и 86 лаборанти. Специализиращите лекари са 11 829. През 60-те години се построява поликлинична част, която чрез топла връзка се свързва със сградата на болницата, както и сградата към днешния бул. „Данаил Николаев”.

През 1971 г. ИСУЛ разполага с 39 катедри - 12 терапевтични и 10 хирургични, 9 медико-биологични и параклинични и 3 стоматологични. На щат към института през този период работят 79 професори и доценти, 289 преподаватели и асистенти, 39 старши научни сътрудници, 104 научни сътрудници, 144 ординатори, 95 други специалисти с висше образование. В учебния процес участват още 32 хоноровани професори и доценти, 159 хоноровни преподаватели и асистенти. От тях 9 са доктори на медицинските науки и 121 кандидати на медицински науки. Броят на специализиращите лекари е 21 312.


На базата на Работническа болница „Царица Йоанна” и на ИСУЛ се създават първите в страната:

  • Клиника по професионални заболявания (1943, ръководител проф. д-р Христо Хаджиолов)
  • Катедра по физикална терапия и рехабилитация (1949, ръководител проф. д-р Мария Кирчева)
  • Катедра по онкология (1950, ръководител проф. д-р Гоце Тенчов)
  • Катедра по ортопедия и травматология (1950, ръководител проф. д-р Бойчо Бойчев)
  • Катедра по стомашно-чревни заболявания и хранене (1950, ръководител акад. проф. д-р Ташо Ташев)
  • Катедра по болести на обмяната и еднокринология (1950, ръководител проф. д-р Иван Пенчев)
  • Катедра по вътрешни болести и сърдечно-съдови заболявания (1951, ръководител проф. д-р В. Цончев)
  • Катедра по рентгенология (1951, ръководител проф. д-р Гоце Тенчов)
  • Катедра по урология (1951, ръководител проф. д-р Антон Червеняков)
  • Катедра по болнична хирургия (1951, ръководител доц. д-р Константин Стоянов )
  • Катедра по неврохирургия ( 1952, ръководител доц. д-р Филип Филипов)
  • Катедра по фтизиатрия (1954, ръководител проф. д-р Стефан Тодоров)
  • Катедра по клинична лаборатория (1956, ръководител доц. д-р Йордан Тодоров)
  • Клиника по гнойно-септична хирургия (1958, към Катедрата по болнична хирургия)
  • Клиника по термична травма (1958, към Катедрата по болнична хирургия)
  • Катедра по спешна хирургия (1958, ръководител проф. д-р Алберт Луканов)
  • Отделение по детска хирургия (1958, към Катедрата по болнична хирургия)
  • Център за борба със силикозата (1961)
  • Център за хемодиализа при остра бъбречна недостатъчност (1961, ръководител доц. д-р Емануел Пантев)
  • Клиника по ендокринна хирургия (1965, ръководител проф. Страшимир Зографски)
  • Катедра по сърдечно-съдова хирургия (1966, ръководител доц. д-р Димитър Димитров) Клиника по нефрология (1966, ръководител проф. д-р Георги Маждраков)
  • Катедра по медицинска радиология (1966, ръководител проф. д-р В. Михайлов)
  • Катедра по анестезиология и реанимация (1968, ръководител доц. д-р Стоян Стаев)
  • Катедра по нефрология (1975, ръководител проф. д-р Светозар Разбойников)
  • Катедра по клинична фармакология и терапия (1984, ръководител проф. д-р Петър Николов)
  • През 1959 г. на базата на трите катедри на Военномедицинския отдел на ИСУЛ се създава Военномедицинският институт.

В болницата за първи път е:

  • проведен 4-месечен курс за специализация по клинична лаборатория (1951, доц. д-р А. Даскалов, Д. Кънчев);
  • извършена първата бъбречна биопсия (1969, доц. д-р Емануел Пантев);
  • проведена първата перитонеална диализа (1971, проф. д-р Иван Груев).

На 30 април 1972 г. с Указ №921 на Държавния съвет на НРБ се създава Медицинска академия, в която се обединяват ВМИ - София, ИСУЛ, научноизследователски медицински институти, проблемни научни групи и лаборатории към БАН, по-късно – ВМИ – Пловдив, и ВМИ - Варна. С този акт ИСУЛ става Втора база на Медицинска академия. Извършените промени в следващите години довеждат до извеждането или до откъсването на редица катедри от ИСУЛ.

На 29 октомври 1990 г. се възстановява предишният статут на Медицински факултет, София. Втора база на МА става Многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна”. Тя е търговско дружество със 100% държавно участие и едноличен собственик на капитала министъра на здравеопазването.

През 2000 г. тя е наречена Многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна”.

През ноември 2007 г. наименованието се променя на Многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ”, а през декември 2007 г. – на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ”. От 2013 г. изпълнителен директор е доц. д-р Григорий Неделков.