Каза в интервю за Medicaltime проф. д-р Боряна Делийска, д.м.н., началник на Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Царица Йонна-Исул”.

Член е на Управителния съвет на Българското дружество по нефрология, член на Европейската асоциация по диализа и трансплантация, на Европейската бъбречна асоциация, на Световното дружество по нефрология.
Проф. Делийска е външен експерт към НЗОК, член на комисии към Ректората на МУ, към Министерството на здравеопазването и към Министерството на образованието. Многократно е специализирала в университетски клиники в Германия – Мюнхен, Йена, Ерланген, където е изнасяла и лекции. Има над 160 публикации в чужди и български списания, автор на няколко книги.

 - Проф. Делийска, на 9 март за пореден път се отбеляза Световният бъбречен ден с фокус върху бъбречните заболявания и затлъстяването. С какво са полезни и какво допринасят подобни събития?

 - Хубавото на тези международни събития е, че те обръщат внимание на света за това, че хората освен сърце, за което се грижат, имат и бъбреци. Че на бъбреците също трябва да се обръща внимание, тъй като бъбречните болести са социално значими. Защото честотата на хроничните бъбречни заболявания в целия свят нараства лавинообразно. А бъбреците реагират на различни фактори с влошаване на своята функция. Един от тези фактори, който нарушава бъбречната функция и нормалното функциониране на бъбреците, е именно затлъстяването

То много често е вързано в т.нар. метаболитен синдром, който включва не само наднормено тегло, но и голяма коремна обиколка. Включва захарен диабет, включва повишение на холестерол масти, триглицериди, т.е. нарушения в липидната обмяна. Включва и повишаване на пикочната киселина киселина. И всеки компонент от този метаболитен синдром, а затлъстяването е един от основните компоненти, атакува бъбреците.

 - Това означава ли, че успешната борба със затлъстяването ще намали риска от бъбречни увреждания?

 -  Категорично. Затова от доста години се чества Световен бъбречен ден като темата се обявява от Световната бъбречна Асоциация и протича по различен начин в различните държави. Тази година решиха, че внимание заслужава затлъстяването, предишни години на преден план сме изкарвали хипертонията например. Това са значими фактори, които са много често застъпени в популацията, сред населението и които атакуват бъбреците.

И премахвайки малко по малко всеки един от факторите или овладявайки го с лечение или с някакъв здравословен начин на живот и т.н., ние бихме удължили живота на бъбреците си. Да, има изкуствен бъбрек, диализата, но тя струва страшно скъпо на обществото. Това е една много скъпа процедура, която е доживотна – пациентите се подлагат по 20-30 години диализа.

Затова е по-добре превенцията, по-добре е профилактиката, по-добре е забавяне прогресията на бъбречното заболяване, отколкото диализата. Да не говорим, че диализата влошава качеството на живот на пациентите. Все пак това е един допълнителен стрес във всяко едно отношение, влошаващ качеството на живот. Така че, опитвайки се обърнем внимание на обществото за бъбреците, Световната бъбречна асоциация се опитва да фокусира вниманието върху отделните фактори, които увреждат бъбречната функция.

- Може ли да се говори за сравнително добра превенция на бъбречните заболявания в България?

 - Мисля, че да. Оказа се, че 30 % от хипертониците в света нямат добър оптимален контрол на артериалното налягане, България не прави изключение. Оказва се, че затлъстяването е все по-голям бич, България не прави изключение. Ако допреди години болните на диализа отиваха с някакви имунни и автоимунни болести или вродени заболявания, или пък някакви аномалии на бъбреците, сега основната част от хората, които отиват на диализа, което значи, че е нарушена до краен предел бъбречна функция, това са хора със сърдечно-съдови заболявания и диабет. Честотата на диабет скача в света, България не прави изключение и в това отношение.

 - Проф. Делийска, подобрява ли се културата на хората в това отношение?

 - Мисля, че да. Даже някой път е опасно подобрена, защото старата смешка, че пациентът влиза при доктора и казва: а, бе, докторе, аз си поставих диагнозата и започнах лечение по интернет, а сега идвам при вас за второ мнение, е опасна.

Самолечението и самодиагностиката е нещо много вредно

В интернет всеки пише, независимо колко е компетентен, независимо, че не е лекар и т.н. Но като цяло знанията и на българина се увеличават – като диагноза, като симптоми, като прояви на някои заболявания, като лечение. Всичко това обаче винаги трябва да бъде съчетано с участието на лекар – в конкретния случай със специалист-нефролог, който е учил достатъчно много време, за да има специалност и може да бъде много по-полезен за пациента, отколкото интернета.

 - Помагат ли строгите диети при болни бъбреци?

 - Нефрологът е този, който може да предложи най-точната диета за такива пациенти.

Запомнете: гладуването вреди на бъбрека!

то вреди на много органи и системи, но и на бъбрека. Ние не препоръчваме гладуване. При някои пациенти, например при един хипертоник с бъбречно заболяване вследствие хипертонията, трябва да се ограничи солта. Но ако е напреднало това бъбречно заболяване, ако е повишен креатининът (един показател за бъбречна функция), тогава нефрологът съветва пациента за най-точната диета. Но гладуването не помага в никакъв случай. То е един огромен стрес за организма. Бъбрекът, както всеки един орган в организма, реагира на този стрес. Т.е., ако трябва да се спазва някаква диета, само компетентният нефролог би могъл да препоръча най-точната диета. Това не е просто да забраним някаква храна на пациента. Диетата трябва е индивидуализирана спрямо обичайните хранителни навици на болния човек. И там е мястото на добрия лекар, който да балансира – кое да намали или кое да увеличи като консумация. Лично аз в никакъв случай не препоръчвам гладуването. 

В тази връзка ще ви кажа, че в нашата клиника сме имали пациенти в много тежко състояние, докарани на носилка вследствие някакви безумни диети с гладуване. И, за съжаление, понякога с неблагоприятен изход. Затова категорично не препоръчваме диета с гладуване при бъбречни болести.