Наднорменото тегло, захарта, цигарите и алкохолът също имат доказан канцерогенен ефект
И до днес ракът остава най-страшната диагноза, която много от пациентите все още приемат като присъда. Причината за това, най-често, е в липсата на информация за рака. Медицината не стои на едно място и това, което преди 10 години се смяташе за смъртна присъда, вече е лечимо, а пациентите имат добра прогноза за оцеляване.
Най-важното и от решаващо значение е да получите професионална медицинска помощ навреме. Както казват онколозите, ракът живее във всеки човек, но не всеки го доживява. За това как се диагностицира и лекува колоректалният рак и какво е предимството на централизирания подход при лечението на пациенти с това заболяване, разговаряме с д-р Димитър Пейчинов, хирург.
- Д-р Пейчинов, Клиниката по коремна хирургия и болница „Царица Йоанна-ИСУЛ” като цяло, е референтен център по отношение рака на дебелото черво. Какви са предимствата на такъв център за пациентите?
- Болница УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ е от водещите в страната по отношение на комплексното лечение на рака на дебелото черво. Съвременното лечение на този вид заболяване е мултимодално, което предполага работа на екипи от лекари с различни специалности, които работят в тясна взаимовръзка и се допълват. На първо място, са специалистите ни от образната диагностика, следвани от ендоскопистите (гастроентеролози), поради високата доказателствена стойност на фиброколоноскопията (ФКС). Възлова е ролята на патолога, който определя вида на карцинома, преди и след оперативното лечение. Основното лечение се извършва от хирурга, но се допълва от работата на лъче- и химиотерапевта, използващи често комбинирани методи. Пациентът се диспансеризира след лечението, като подлежи на наблюдение и извършване на контролни прегледи и образни изследвания.
Нашата болница разполага с всички тези звена, всяко от които е с огромен опит и предимството на един такъв център е, че лечението е много по-специализирано, с повишена комплексност и сигурност.
- Как съвременната медицина диагностицира рака? Какво е мястото на капсулната ендоскопия?
- Ранната диагностика на колоректалния карцином често е свързана с оскъдна симптоматика при просветен пациент. Важно е лекарите в доболничната помощ да мислят за такава патология при неопределена коремна болка, загуба на тегло, безсилие, влошаване на общото състояние, кръвотечение при дефекация. Такива пациенти трябва задължително да се консултират със специалист и винаги е по-добре да се извърши едно излишно изследване, отколкото да се пропусне такава патология.
Едно просто ректално туширане от хирург диагностицира около 50% от ниските ректални карциноми. Също евтин и бърз вариант е изследването на фекалии за окултни кръвоизливи. „Златен стандарт“ за диагностиката на колоректален карцином е фиброколоноскопията, като чувствителността на този метод е около 95%.
Компютъртомографската колонография (или както я наричат виртуална колоноскопия) набира все по-голяма популярност, защото запазва комфорта на пациента и също е с много висока чувствителност. Различните разновидности на томография, абдоминалната ехография също са незаменими при оценка и стадиране на заболяването.
Капсулната ендоскопия е метод по-скоро за диагностициране на туморни формации в тънкото черво, където е недостъпно да се достигне ендоскопски с ФКС.
- Може ли с кръвен тест да се определи рискът от рак или да се диагностицира в ранните му стадии? Фекалният тест за окултна кръв може ли да замени колоноскопията?
- От кръв могат да се изследват серумни туморни маркери и когато са повишени, да ни насочат в диагностиката, но не и да се определи риска от развитие на колоректален карцином. В схемата за скринингови тестове за този вид карцином са включени следните методи: ректално туширане, изследване за окултни кръвоизливи, фекален ДНК-тест, фиброколоскопия, ехография, компютърна томография.
Това са първите признаци на рак на дебелото черво
Фекалният тест за окултни кръвоизливи е идеален за скринингово обследване на големи групи от населението, но не се наложи като постоянен диагностичен способ, поради възможността от фалшиво позитивни резултати, ако не са спазени условията за подготовка и диета. И така, колкото и да е неприятно за пациентите, колоноскопията остава незаменим метод при диагностиката на този вид карцином. Също така, по време на ендоскопията може да се извърши премахване на полипи, което е превенция за развитие на рак или да се биопсира.
- Кой може да се разболее от колоректален рак, ако не вземаме предвид фактора наследственост? Кои заболявания и състояния повишават риска от развитието му?
- Колоректалният карцином заема 9,5% от всички регистрирани карциноми, като това го поставя на 3-то място по честота и същевременно – на 1-во място сред злокачествените новообразувания в гастроинтестиналния тракт. Ако липсва фамилна обремененост, най-често се среща след 60-годишна възраст, почти еднакво при двата пола. Забелязва се увеличение на броя на заболелите в индустриално развитите страни от Западна Европа, което се обяснява най-вероятно с начина на живот.
Сред факторите, довеждащи до това заболяване, водещо значение има наследствеността и някои болестни състояния, наречени преканцерози. Водещи сред тях са полипите на дебелото черво и полипозните синдроми.
Полипите с течение на времето и под влияние на различни фактори, могат да се трансформират в злокачествени (една ФКС, с премахване на полип, може да се счита като първостепенна превенция срещу рак).
- През колко етапа преминава в развитието си ракът на дебелото черво?
- Може да се каже, че има 4 етапа в развитието си. През първия етап туморът е с минимални размери и разположен локално, като засяга само лигавицата на дебелото черво. Във втори и трети етап има обхващане на цялата стена на червото, след това на околните тъкани и близките лимфни възли. В четвъртия етап вече има голям размер на тумора, с обхващане на околните тъкани и органи, наличие на метастази (най-често се наблюдават в черния дроб). При ранно диагностициране на заболяването в този първи стадий и извършване на радикално хирургично лечение, можем да говорим за много добър резултат и на практика, напълно излекуване при голяма част от пациентите.
- Можем ли да кажем, че оперативното лечение е оптималното решение във всички стадии на този вид рак?
- Оптимално е във всички стадии, освен в четвърти, и то когато има навлизане в околните тъкани и органи, има голям брой метастази в черния дроб и по перитонеума. Тогава хирургията е безсилна и се назначава единствено химиотерапия.
- Като цяло, има такова разпространено, „пациентско“ мнение, че е по-добре да се изреже, да се премахне всичко хирургически. Затова е страшно пациентът да чуе: хирургичното лечение не е подходящо за вас. В кои случаи търсите друг подход за терапия, освен хирургията?
- На всеки хирург му се иска да има свръхестествени способности, но за съжаление нямаме и невинаги можем да помогнем. Но тук говорим за пациенти, които са били с оплаквания и симптоми поне от година и въпреки това не са се обърнали към лекар. В България, смело мога да кажа, че медицината е достъпна и всеки може да осъществи преглед при специалист в рамките на една седмица. В Спешното отделение на нашата болница ежедневно постъпват пациенти с всички усложнения на колоректален карцином (илеус, перфорация, кръвоизлив) и в тези случаи нашите възможности са ограничени.
- Ако човек вече има поставена диагноза рак на дебелото черво, как да разбере кое лечение е правилното за него?
- След поставянето на такава диагноза се сформира онкологичен комитет, в който участват специалисти по хирургия, гастроентерология, лъче- и химиотерапия, патология, образна диагностика, взема се решение за начина на лечение и се изготвя протокол. Има случаи, при които се назначава първоначално химиотерапия или лъчетерапия. Туморите или метастазите намаляват своя обем и по този начин се увеличава успехът от оперативното лечение.
- Ракът засега е нелечим. Медицината се опитва да го превърне в поредното хронично заболяване, с което да се живее нормално 10-15 години. Какви революционни методи и напредък в лечението на рака на дебелото черво настъпиха през последните години, за да се случи това? Какво вече работи? Какво се очаква в бъдеще да доведе до по-доброто му лечение? Може ли да се каже, че всички възможности за лечение на колоректалния рак са изчерпани и медицината знае всичко за това заболяване?
- За да има успех медицината с лечението на рака на дебелото черво, трябва да се наблегне на профилактиката и скрининга. Профилактиката се разделя на първична и вторична. Първичната включва намаляване на факторите на външната среда, водещи до повишен риск от образуване на рак. Пример за това са промяна в стила на живот и хранене, избягване на някои химични канцерогени (тютюнопушене, алкохол и др.), повишаване на физическата активност, намаляване на наднорменото тегло. Вторичната профилактика се занимава с откриване на преканцерози или на рака в начален стадий. В основата на всичко това е скринингът.
Пример за това е извършването на колоноскопия – за нерискови пациенти е препоръчително след 55-60-годишна възраст да се осъществява тотална ФКС през 5 години. При пациенти с висок риск, които имат фамилна обремененост, след 40-годишна възраст е препоръчително да се прави ФКС през 3 до 5 години. Друго, на което трябва да се обърне внимание, е образоване и информиране на населението и пациентите да участват активно в описаните процеси, а не да чакат последния момент, когато лекарите са безсилни.
Когато карциномът на дебелото черво е диагностициран в ранен стадий, вече стандартно правим минимално-инвазивна, лапароскопска операция. Възможностите на последващата лъче- или химиотерапия са големи и комплексно можем да постигнем перфектни резултати. Медицината постоянно се развива и никога не можем да твърдим, че сме научили всичко за дадено заболяване или сме изчерпали всички възможности за лечение.
- Ако медицината напредва, тогава защо изглежда, че ракът става все по-често срещан с всяка изминала година?
- От една страна, честотата нараства с индустриалното развитие на страните, съвременния начин на живот, както и повишаването на стандарта на живот (пример е повишената консумация на червено месо). От друга страна, именно поради развитието на медицината, защото активно се търси и са се усъвършенствали диагностичните методи за карцином на дебелото черво. В миналото много хора са загивали, без да е поставена диагноза.
- Колко време след успешно лечение пациентът трябва да бъде редовно наблюдаван?
- Минималният период за наблюдение е 5 години. Проследяването включва извършване на лабораторни изследвания (през 3 месеца за първата година), туморни маркери, ехография, скенер. Контролна колоноскопия се осъществява в края на първата година и след това ежегодно през 5-годишния период.
- Здравият човек трябва преди всичко да не влошава сам здравето на тялото си. Как да се държи, за да не развие рак? Има ли някакви средства за предпазване? Кои са опасните симптоми, които трябва да ни накарат незабавно да отидем на лекар?
- Здравословният начин на живот намалява опасността изобщо от всички заболявания. В частност, за карцинома на дебелото черво трябва да кажем, че повишената консумация на червено месо, мазнини и наднорменото тегло, повишават неговата честота. В съвременния живот месото е много достъпно и има хора, които консумират ежедневно, а понякога и повече от един път на ден, а това не е нормално.
Рафинирата захар, тютюнопушенето и алкохолът също имат доказан канцерогенен ефект. Като превенция, трябва да се консумират богати на фибри храни, които ускоряват чревния пасаж и по този начин намаляват времето за действие на канцерогенните елементи върху чревната лигавица. Физическата активност също има благоприятен ефект. Развитието на рак на дебелото черво започва обикновено без някакви специфични оплаквания. Основните симптоми са: редуване на запек и диария, безсилие, загуба на тегло. Дори оскъдно кървене от ануса не бива да бъде пренебрегвано и задължително хората да се обърнат към хирург или гастроентеролог.
Визитка
Д-р Димитър Пейчинов е хирург специалист в София, с над 10 години медицински опит. Извършва високоспециализирани интервенции (лапароскопски и класически) в пълния обем на коремната хирургия: хирургия на доброкачествени и злокачествени заболявания на стомах, тънко и дебело черво; жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия; хирургия на хернии (хиатална, ингвинална и вентрална); ано-ректална хирургия; хирургия на доброкачествени и злокачествени заболявания на кожа и гърда; диагностична лапароскопия.
Д-р Пейчинов завършва Медицински университет - Пловдив през 2012 г. и има придобита специалност “Хирургия” след специализация в УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ”. Член е на Българския лекарски съюз. Има участие в над 20 научни публикации, както и в многобройни национални и европейски конгреси и семинари по специалността.
Д-р Пейчинов работи в Клиниката по хирургия към
УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ” и е докторант към Катедрата по гастроентерология и
хирургия. Асистент е в Катедрата по спешна медицина към Медицински университет,
София.
Автор на интервюто: Милена Василева
Източник: В-к "Доктов" и Zdrave.to
