Въпреки че произвеждаме кадри, екипите застаряват все повече, а липсата на здравни специалисти е хронична, казва акад. Чавдар Славов.
На фона на нестихващи скандали в здравеопазването през тази седмица имаше и една добра новина – доплащането за нискодозова брахитерапия при пациенти с рак на простатата вече падна със 70%. Какво коства този успех и в каква посока върви цялата система, попитахме акад. Чавдар Славов. Той е началник на Клиниката по урология и андрология в ИСУЛ, където се практикува този иновативен метод и бивш зам. здравен министър от Кабинета „Орешарски".
-
Акад. Славов, колко време и усилия отне борбата, за да се намали доплащането
при нискодозовата
брахитерапия за пациентите с рак на простата?
- Ще
започна малко по-отдалече, близо 4 години и половина започна усилието, за да се опитам
да внедрим този метод в България. Благодарение на министър Кирил Ананиев,
който даде средства за тази
инвестиция в края на 2020 г. и началото на 2021 г. започнахме оборудването на
клиниката с апаратурата за нискодозова брахитерапия. След това започнахме борбата за
създаване на номенклатура за такава КП, защото дотогава нямаше. След това
започнахме опити, за да видим как този изотоп – Йод 125, може да бъде реимбурсиран по
някакъв начин. Докато това се случи обаче, пациентите трябваше да купуват зърната
(сийдове) и транспортът им дотук, което излизаше между 9 и 11 хил. лв. на човек в
зависимост от големината на простатната жлеза. И когато направихме първите процедури, и
малко преди това започна ходенето по мъките, за да се даде държавно финансиране за радиофармацевтиците.
Най-накрая въпросът е решен,
проведен е търгът от МЗ и следващите 50 пациенти вече няма да заплащат 70%
от стойността на тази процедура.
Остават обаче разходите по така наречените консумативи, с които се вкарват
зърната в простатната жлеза, това са специални игли и балони към тях. Заедно с
транспорта им те струват около 2500 лв.
- Имате ли уверение от МЗ, че и занапред
ще продължи финансирането на сийдовете?
- Честно казан не съм видял конкретен документ, но вече имахме обаждане да направим заявка и за 2024 г. за същите количества зърна като тази - 4000. Този брой е достатъчен за иновативното лечение на около 50 души, при които няма да се извършва операция.
-
Какво показват резултатите от терапията досега?
-
Досега сме приложили процедурата на 30 души, наблюдаваме ги повече от година и половина,
нямат усложнения, всичко е наред. Ще представим тези много добри резултати и на
Националния конгрес по урология, който ще се проведе от 7 до 9 септември в Правец.
- Какъв е капацитетът за година, на
колко човека може да се прилага тази терапия?
-
Приели сме, че на година можем да лекуваме с този метод около 50 човека, за да
има равнопоставеност
на различните методи. Но тук е моментът да изтъкна, че точно този
се явява икономически най-изгоден
на база себестойност на процедурата.
- Доколко обаче цената е спънка за
българските пациенти и често ли се получава този феномен,
в който те трябва да доплащат за онкологични лечение?
- И
сега за радикаланта простатоктомия, която се извършва с роботизирана хирургия,
се доплаща
между 10 и 12 хил. лв. При нискодозовата брахитерапия това доплащане вече
ще е само около 2 хил. лв.
- Могат ли хората да си го позволят?
- След
като хората са готови да се лекуват по този начин и след като се има предвид,
че това
е цена, която е много по-евтина от другите страни в Европа, явно да. Дори в
една Братислава,
откъдето с техен екип започнахме съвместно първите процедури по
нискодозова брахитерапия у нас,
там те изцяло се заплащат от пациентите, а там имат близо 3000 такива операции.
- Това ли е начинът – пациентите да
доплащат и то в такива размери?
-
Надяваме се сега касата да покрие този консуматив, който остана за доплащане от пациентите,
това е във възможностите на НЗОК, защото МЗ няма наредба, по която да
го прави.
- Защо при роботизираната хирургия има
толкова голямо доплащане, нали има КП, която покрива касата?
- Да,
но и там има консумативи, и други неща, които трябва да се покрият. Аз лично не извършвам
тази процедура, но колегите ми, които я практикуват са предимно в
частните центрове и е логично да
има по-голямо доплащане.
- Има ли често доплащане за пациентите с
онкологични заболявания при конвенционалните хирургични методи?
- В
нашата клиника не. Ние извършваме конвенционална хирургия, при която премахваме
цялата простатна жлеза заедно със семенните мехурчета и там доплащането е единствено по
наредбата за избор на екип – 900 лв.
- Тоест, по-високото доплащане се налага
само при иновативните методи, така ли?
- Мога
да кажа, че България изпревари много държави - дори от ЕС, в лечението на рака на
простатната жлеза, защото предлагаме всички възможни методи, които се използват
в света, включително и
нискодозавата брахитерапия, таргетни терапии, хормонални методи на лечение. Но всички те
са изключително скъпи за държавата и се радвам, че ние успяхме да убедим МЗ да
финансира нискодозовата брахитерапия.
- Вече сме на финала в преговорите за
НРД, какво би трябвало да залегне в него?
-
Безспорно има нужда от по-добро финансиране. Всички знаем, че КП е отживелица,
но така
или иначе този проблем не се реши политически. Знаете, че от времето на
министър Илко Семерджиев друга
реформа не е правена. Министър Ананиев се опита да демонополизира касата, но без
политическа воля няма как да има реформа, тя предстои. Здравната стратегия,
приета по времето на Кабинета „Орешарски", бе гласувана с мнозинство в
парламента, подкрепиха я управляващи и опозиция, не разбрах защо трябваше да се
хвърли в кошчето. Тя не беше правена само от този кабинет, а и от предходните,
трябваше да работи до 2020 г. и да се сменят КП с ДСГ, да се демонополизира касата и т.н.
- Сега обаче се обсъжда темата за
заплатите – трябва ли ножицата между най-високата и най-ниската
в една болница да е 10 пъти?
- Това
са предимно икономически въпроси в здравната политика, аз не съм компетентен,
но действително проблем е цялостното финансиране. Както и с какво това
ще подобри качеството на
здравната услуга.
- На този етап не се предвижда
увеличение на цените на КП, проблем ли ще е това за болниците?
-
Определено, виждате какви са инфлационните процеси, непрекъснато поскъпват продукти,
консумативи, естествено, че това трябва да следва и съответното финансиране.
- От дистанцията на времето каква е
оценката ви – влошава ли се или се подобрява положението
на държавните болници, вие имате поглед и като лекар отвътре и като
бивш
зам. министър - отвън?
-
Мисля, че се влошава. Виждате, че нови болници никнат като гъби в България и то
на определени
места, което отново кара пациентите да пътуват и да нямат пряк достъп до
медицинска помощ. Но всичко това
би се решило с цялостна здравна реформа, не на парче.
- Говорим сега за нова здравна карта, за
мораториум за нови болници, оптимист ли сте, че
сега ще стане нещо?
- Така
говорим от 20 години, същото беше и със здравното досие. По принцип винаги съм
оптимист, защото вярвам, че имаме потенциал да стигнем възможностите на
другите държави. Понеже
споменахте, че съм бил зам. министър, ще кажа, че тогава
имахме и успехи, изпреварихме една
Германия с наредбата за експертните центрове по редки болести, както и с
наредбата за денталната медицина, където въведохме специалност Имплантология,
направихме регистър и на диабетно болните. Затова аз
съм оптимист, въпросът е да се
поставят нещата на масата и да се намери политическа реформа за цялостна реформа.
Частната инициатива би трябвало да се подкрепя, това са нормални процеси, но
структуроопределящите държавни болници трябва да са на отделно финансиране, а не наравно
с другите, защото приемат най-тежките случаи и изчерпват ресурса си по-бързо.
- И все пак не трябва ли да има норми за
броя на лечебните заведения и кадровата им обезпеченост?
- Това
е другата много тежка тема, въпреки че произвеждаме кадри, все повече застаряват
екипите, а липсата на здравни специалисти е хронична. Затова казвам, че е
нужна цялостна реформа, дори, ако
трябва да се вземе друг модел, макар че няма
идеални системи. Все пак ние
имаме най-лесния достъп до специалист. Трябва да гледаме професионално и експертно
на нещата, да се абстрахираме от популизъм и политики, които не са в полза на
здравната система.
Източник: Clinica.bg
