СКРЪБНА ВЕСТ
ПОЧИНА
Проф. д-р Лукан Тотов Балабански
1930 - 2023
Основател и дългогодишен ръководител на
Клиниката по метаболитни заболявания и диететика
в Медицински университет – София 1978 – 1998
Със своята многостранна лекарска, научна и преподавателска дейност оставя незаличима диря в българската медицинска наука и българската нутрициология.
Toй е роден в с. Лепица, Бялослатинско,сега Плевенско в 1930 год. Завършил е реална гимназия „ Поп Богомил” в с. Габаре, Врачанско през 1948 год., а медицина във ВМИ – София в 1954 год. Три години е работил като клиничен ординатор в Клиника по вътрешни болести с ендокринология със завеждащ проф. д-р Иван Пенчев при ИСУЛ и е придобил специалност по вътрешни болести през 1958 год. През 1958 год. е завеждал вътрешно отделение в Минната болница гр.Перник, а в следващите 1959 – 1960 год. е работил като лекар – терапевт в Правителствена болница,база Владая – София.
След това започва трудният, но съдържателен и изключително ползотворен път в медицинската наука. В 1960 год. след конкурс постъпва като научен сътрудник в новосъздадения Институт по хранене с директор проф. д-р Ташо Ташев при БАН, а на база - Клиника по вътрешни болести с гастроентерология при ИСУЛ и разработва дисертация върху „Ендокринни промени при чернодробни цирози и хронични хепатити”. Защитава темата през 1963 год. и придобива научната степен „кандидат на медицинските науки” (понастоящем „доктор по медицина”). С положения изпит по кандидатския минимум получава и диплом за специалността гастроентерология и диететика.
През 1967 год. е избран за старши научен сътрудник (ст.н.с.), а през 1974 год. след защита на хабилитационен труд „Проблеми на затлъстяването в България”, е повишен в звание – старши научен сътрудник І-ва степен. В 1984 год. е избран за професор. В периода 1967 – 1972 год. изпълнява длъжността научен секретар на Института по хранене – БАН, а от 1977 до 1980 год. е заместник директор на Института по хранене вече в структурата на Медицинска академия.
През 1978 год. организира Клиника по диететика и обменни заболявания, чийто ръководител е до 1998 год. в продължение на 20 години до пенсионирането си. По своя профил клиниката е уникална за страната с основни направления на дейността си – развитие на клиничната диететика с разработка и апробиране на диетични режими и диетични храни и разработване на научни и практически лечебно-диагностични проблеми на метаболитните заболявания и хранителните нарушения. Под негово ръководство в клиниката са защитени една докторска и десет кандидатски дисертации, хабилитирани са един професор,един ст.н.с. І ст.,четирима ст.н.с. ІІ ст.,трима от които са преминали на работа в други звена. Ежегодно в клиниката се провеждат 2-4 тематични курса за следдипломна квалификация по проблемите на клиничната диететика и метаболитните заболявания. През тази година създадената от проф. Балабански Метаболитна клиника посреща достойно своя 45 годишен юбилей.
В 1980 год. проф. Балабански е избран за директор на Института по хранене към МА, а на следващата 1981 год., е преизбран за директор на новосформирания обединен Научен институт по гастроентерология и хранене /НИГХ/, като на този пост е до 1987 год.
През 1987 год. той е избран за ректор на ВМИ – София и заема длъжността до 1988 год. вкл. Освободен е във връзка с поредно преустройство в МА.
През 1989 год. отново е избран за директор на Научния институт по гастроентерология и хранене и заема поста до декември 1990 год. – общо два мандата. През всичките тези години въпреки редица структурни промени той отстоява позициите на науката за хранене в България, утвърждава авторитета на българските нутрициолози и непрекъснато подкрепя младите специалисти.
Още от млада възраст последователно и целенасочено проф. Л. Балабански надгражда професионалната си квалификация и познания. Той е осъществил няколко задгранични специализации във водещи центрове: Клиниката по вътрешни болести на Санитарно – хигиенния институт в Москва с ръководител акад. Е. Тареев в 1959 год.; Клиниката по ендокринология в Каролинския медицински институт в Стокхолм с ръководител проф. Р. Лъфт в 1961-62 год.; Института по хранене в гр. Гисен, ГФР с директор проф. В. Кремер в 1968 год.; Департамент по хранене на Колежа Куин Елизабет, Лондон, с ръководител проф. А.Тръсуел в 1972 – 1973 год.
Изключително богата и ценна е неговата научно авторска дейност. Той е публикувал в медицинската периодика у нас и в чужбина повече от 300 научни трудове в областта на вътрешните болести, храненето и диететиката. Публикувал е и няколко самостоятелни монографии и ръководства като „Проблеми на затлъстяването”, „Хранене и обменни заболявания”, „Хранене и диететика”, „Хранене и съвременни болести” (издания на ДИ „Медицина и физкултура”). Участвал е като съавтор на учебни ръководства по гастроентерология, диетично хранене, клинична лаборатория, клинична биохимия, както и на сборници и реферативни издания. И до ден днешен неговите учебници са настолни книги за специализиращите лекари по специалността хранене и диететика. Проф.Балабански е бил редактор на специализираното научно списание „Известия на Института по хранене -БАН”, излязло в 11 тома, както и на поредицата на научното списание “Проблеми на храненето”-издание на НИГХ-НЦИМЗ.
Със своята пълноценна дейност и постоянна активност проф.Балабански допринася непрекъснато за развитието и утвърждаването на българската нутрициология. През 1986 год. проф. Балабански основава Българското дружество по хранене и диететика към Съюза на научните медицински дружества (СНМД) и е негов председател до 1998 год. Като ръководител на дружеството и на института, той е организирал националните конгреси по хранене с международно участие от Втори до Шести вкл. и уникалните симпозиуми по затлъстяване и свързаните с него заболявания с международно участие от Първи до Пети вкл. Той е и главен републикански специалист по хранене и диететика към МЗ през периода 1978-1990 г. От 2000 год. е избран за почетен председател на Българското дружество по хранене и диететика, а от 2009 год. е почетен редактор на новосъздаденото специализирано научно списание „Наука Диететика” /издателство „Арбилис”/.
Многобройни и особено значими са и неговите научно-популярни статии, беседи, интервюта, дадени в медиите – БНР, БНТ, сп.”Здраве” и множество научно-популярни списания и вестници. Проф.Балабански винаги се е отнасял с извънредно чувство на отговорност при популяризиране на правилния начин на хранене сред населението и провеждането на хранителна профилактика и терапия.
Проф.Балабански е активен участник в мащабните проучвания на 6-те научни експедиции на Института по хранене в периода 1960-1974 г., проведени при около 32 хиляди възрастни лица и около 12 хиляди деца в шест окръга, чиито заключителен акорд е издадената съвместно с акад.Т.Ташев и колектив монография през 1972 г. „Хранене, физическо развитие и здравно състояние на българския народ”. Впоследствие под негово ръководство и организация се осъществяват още 2 научни експедиции през 1988 и 1989 г. в Бургаски и Добрички окръзи при около 5 300 възрастни лица и над 1400 деца. Техните резултати са публикувани в издадения под негова редакция сборник през 1991 г. „Нови данни за храненето и епидемиологията на социално значимите обменни заболявания”, който представлява уникален национален принос по проблемите на метаболитните заболявания и метаболитния синдром в България – значима тема, преоткривана днес от съвременната медицина, в чиято област ръководеният от проф. Балабански колектив несъмнено е пионер.
С гордост може да се посочи и международният авторитет и признание на проф.Балабански. От 1977 год. той е член на Европейската академия на науките по хранене и е бил в състава на нейния съвет в течение на два мандата (1990–1998 год.). В Международния съюз на науките по хранене е заемал позицията на председател на Комитет по „Хранене – затлъстяване – диабет” (1977 – 1989 год.) и е провел две профилирани научни конференции – в София и в Сеул. Проф.Балабански е участвал в много голям брой национални и международни научни форуми с доклади и съобщения. Избран е за член на няколко чуждестранни научни дружества – Полша, Германия, Словакия и е награждаван в чужбина с грамоти и плакети. У нас е награден през 1969 год. с юбилеен медал „100 години БАН” и през 1987 год. с орден „Червено знаме на труда”.
След пенсионирането си през 1998 год. проф. Л. Балабански продължава неуморно да твори и публикува десет тома с мемоари, очерци, пътеписи, разкази, актуални статии.
Изминалите години от житейския, професионален и творчески път на проф. Балабански оставят ярка и монументална следа от неговата дейност и творчество и достигнатия връх в българската медицина.
Свеждаме глави в дълбока почит и признателност!
Доц. д-р Даниела Попова, дм
Клиника по ендокринология и болести на обмяната
за лечение на метаболитни нарушения
при УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“
