Новини

Д-р Димитър Пейчинов: около 20% от операциите в коремната хирургия са на хернии | ИСУЛ

Новини

18.09.2023

Д-р Димитър Пейчинов: около 20% от операциите в коремната хирургия са на хернии

Къде се образуват най-честите отвори в коремната кухина? „Около 20% от операциите в коремната хирургия са на хернии. Това е доста голям обем. Херния означава излизане на тъкани и органи през отвори, които може да са вродени или придобити. Най-чести са херниите в ингвиналната област, но може да са и в предната коремна кухина. Има и хернии на диафрагмата.”. Това обясни хирургът от Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“,  д-р Димитър Пейчинов в предаването „Пулс” по NOVA NEWS. Д-р Пейчинов е един от опитните хирурзи в клиниката, който почти всеки ден се среща в практиката си с тази диагноза. Освен отличен специалист, той е сред любимците на пациентите и заради отношението си към тях. Това е една от причините да получи най-ценната награда – тази на пациентите, по време нат.нар. медицински ОСКАР-и, които се проведоха през пролетта.

 

Водещ: Намираме се в обновената Клиника по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Тук сме, за да разберем защо херниите заемат основен дял от коремните операции. Здравейте, д-р Пейчинов!

 

Да, наистина, херниите са около 20% от обема на коремната хирургия.

 

Водещ: Колко вида хернии има, докторе?

 

Като говорим за хернии на коремната стена, първо бих искал да ви обясня какво се скрие зад този термин. Става въпрос за пролабиране /излизане/ на тъкани извън коремната стена, през отвори, които са вродени или придобити. Най-чести са херниите в ингвиналната област, но могат да бъдат и върху предната коремна стена, т.нар. епигастрални, също така лубиликални. Има хернии на диафрагмата, т.нар. хиатални.

 

Водещ: Когато човек чуе диагнозата „херния“, той се пита има ли причини да му се случи. Съществува ли отговор на този въпрос?

 

Причините могат да бъдат няколко. Вродени – при момчетата се срещат хернии около 5-6 пъти по-често. Дължи се на това, че тестисът първоначално се намира в коремната кухина и около 9-ия месец става слизането му в скротума и там остава едно слабо място. При жените това го няма, т.е. причината е чисто анатомична. Отделно, мъжете извършват по-тежка физическа работа. Физическият труд и всички дейности, които повишават налягането вътре в коремната кухина могат да предизвикат херния. Това може да е хронична кашлица, запек, трудност при уриниране, каквато се наблюдава при доброкачественото уголемяване на простатата при мъжете. При възрастните пациенти ние винаги правим изследване и на коремната стена, защото една херния може да е вторична и да има някаква друга причина, която повишава налягането в коремната стена.

 

Водещ: Казвате, че мъжете по-често страдат от ингвинална херния от жените, но пък за бременните жени сме чували, че получават пъпна херния?

 

Да, това е така и е чисто анатомично. Свързано е с детеродната функция. Не се случва при всички жени, защото все пак трябва да има някакво предразположение – слабост на съединителната тъкан.

 

Водещ: Д-р Пейчинов, рисков фактор за получаване на херния ли е професията?

 

Да, определено. Всички професии, които са свързани с вдигане на тежести, тежък физически труд, свиренето на духови инструменти /имал съм пациенти от операта – музиканти, които свирят на духови инструменти/.

 

Водещ: Има ли значение възрастта?

 

Не, няма. При вродените хернии, те се манифестират в по-ранна детска възраст, при възрастните – ако има предразположение, в зависимост от съчетанието на факторите, които описахме преди малко.

 

Водещ: Майките на момченца често казват, че трябва да пазят сина си да не плаче, за да не получи херния. Има ли нещо вярно в това?

 

Това е отживяла традиция. Не може да спрем едно дете да плаче. За да получи херния, то трябва да има някакво предразположение като слабостта на съединителните тъкани. Това също води до плоскостъпие, разширени вени в бъдеще.

 


На снимката: Наскоро Клиниката по хирургия претърпя обновление. Така изглеждат стаите за пациентите след ремонта.




Водещ: А оплакванията, докторе, какви са?

 

Обикновено започват след извършване на някакво физическа дейност болка, слабост, след което пациентите забелязват образуването на подутина. В последствие подутината започва да нараства по размери и колкото по-голяма става хернията, толкова по-малко болезнена е подутината. Обратно пропорционална е зависимостта. В един момент започва да се смущава начина на живот на човека, чувства слабост, дискомфорт и тогава идва при нас за консултация.

*************************************************************************************************** 

ПАЦИЕНТЪТ, ОПЕРИРАН ОТ ХЕРНИЯ: ЗА ДВА ДНИ Д-Р ПЕЙЧИНОВ ДЕВЕТ ПЪТИ ДОЙДЕ ДА ВИДИ КАК СЪМ, БЛАГОДАРЯ МУ ОТ СЪРЦЕ!

 

Такъв се оказва случаят на Васко Желев от Симеоновград, пациент на д-р Пейчинов, опериран е броени часове преди нашата среща. А как е стигнал до тук, споделя самия той:
В.Ж.: Преди 2 месеца някъде започна едно опъване. Като се изкашлям, все едно че топче пинг понг ще изхвръкне от мен, и болка усещах също.
Водещ: А как така се случи, че получихте херния?
В.Ж.: Случи се от вдигане на много тежко. Помогнах на един комшия да си качи хладилника до третия етаж и от тогава.
Водещ: Вече сте опериран?
В.Ж.: Да, вече съм опериран и съм много благодарен на д-р Пейчинов. За два дни девет пъти дойде да види как съм. Също целият персонал на клиниката – от санитарката до началник клиниката – всички бяха много мили с мен.
Водещ: Какво бихте казали на ваш приятел, който ви слуша сега. Човек, който има такива болки, поставили са му диагноза херния, но го е страх да се оперира?
В.Ж.: Ще му кажа да дойде в ИСУЛ да се оперира. Там са най-добрите лекари!



Снимка: Оперираният пациент - Васко Желев. 

***************************************************************************************


Водещ: Разбрахме, че един хладилник е изпратил този пациент в хирургията на ИСУЛ?

 

Да, макар че неговата анамнеза е от малко по-назад във времето, защото е имал симптомите, но не е знаел, че има някакъв дефект на коремната стена. Посещавал е и уролог, който е отхвърлил урологична патология. Вече като е извършил това физическо натоварване е получил рязка болка и нещата са станали ясни.

 

Водещ: Какви са най-честите грешки, които допускат пациентите, когато имат доказана диагноза херния?

 


Отлагането на операцията е една от най-честите грешки, които допускат пациентите, убеден е д-р Пейчинов.

Отлагането във времето на извършването на операцията. Този дефект на коремната стена не може да се оправи от самосебе си, може само да се влошава. Херниите стават прекалено големи, което води до някои усложнения по време на операцията, за нас е по-трудно да я извършим, а може да доведе и до животозастрашаващи състояния.

 

Водещ: Имали ли сте във вашата практика такива занемарени случаи на херния?

 

Да, за съжаление. Тъй като УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е един от спешните центрове за София и региона, а бих казал и за цяла България, тук идват тежките случаи. Имали сме занемарени случаи на ингвинална хернии, които са толкова големи, че са с размерите на човешка глава, което вече е доста опасно. Едно от тежките усложнения на тези хернии е, когато се получи заклещване, обикновено с участието на червата. Това състояние е остро и води до илеиус /чревна непроходимост, изискваща спешни мерки/, некроза на червото. Ако се отлага във времето може да доведе до перфорация. Имаме случаи на загубени пациенти от херния, колкото и банално да звучи.


Водещ: Има ли заболявания, които биха могли да се объркат с херния и въобще – лесно ли се поставя диагнозата?

 

За опитния хирург не е проблем. Все пак зависи къде е разположена хернията. Диафрагмалните хернии малко по-трудно се диагностицират. При тях диагнозата е свързана и с доста инструментални изследвания. Трябва да се направи рентген с контраст, гастроскопия.

 

Водещ: Как се случват нещата в операционната за един пациент, който е подготвен да му се направи операция на хернията?

 

Всички хирурзи препоръчваме след като е диагностицирана, хернията веднага да бъде оперирана, за да избегнем операцията по спешност. Когато насрочим дата за операция, пациентът се подготвя, предишния ден спазва диетичен режим, извършва тоалет, обезкосмяване, за да е подготвен за операцията, идва в болницата, извършваме му пълни изследвания – консултация с кардиолог, анестезиолог, ако е необходимо и други специалисти. Операцията се извършва на следващия ден, като преди това сме обсъдили с пациента какъв ще бъде видът на операцията, и ако всичко върви по план, на следващия ден пациентът напуска клиниката.

 

Водещ: Видяхме, че г-н Желев вчера е опериран?

 

Да, вчера, а днес е готов да се прибира вкъщи


Водещ: Казахте, че обсъждате с пациента вида на операцията?

 

Да, има различни видове операции за хернии. Отворени /класически/, отворени, при които да се постави протеза /платно/, а сега вече има и съвременни безкръвни операции, които преобладават при нас. Всеки метод има както своите плюсове, така и минуси. Не всички операции могат да се извършват безкръвно, лапароскопски. При огромните хернии, където пациентите са чакали дълго време, няма как да се направят лапароскопски. Също така пациенти, които вече са претърпели други коремни операции, при тях понякога се получават сраствания и рискът от лапароскопска операция е по-голям. Винаги слагаме на кантар плюсовете и рисковете. Отворените операции все още имат своето място. Но ако операцията е планова, хернията е хваната навреме, лапароскопските операции са най-добрият метод на избор.

 

Водещ: Кога се поставя платно – то задължителен елемент ли е от лечебния процес?

 

Не е задължителен. Класическите методи за херниопластики не включват платна, но при тях рискът от получаване на рецидив е много голям, защото там тъканите са слаби, вече са разтегнати и затова е по-добре да се постави платно, което служи като един вид арматура, върху която организмът си натрупва съединителна тъкан и мястото става много по-здраво.

 

Водещ: А при лапароскопските методи какво се случа, докторе?




Снимка: При лапароскопските операции възстановяването е по-бързо, но условието е пациентът да е потърсил помощ навреме. 

Те са два вида. При първия, под пъпа, с оптика, през 10-милиметров отвор се влиза в коремната кухина, а през още два отвора от по 5 мм се поставят инструменти. При единия метод влизаме в коремната кухина, отпрепарираме перитонума /обвивката, която обвива коремната кухина/ и на това място поставяме платното. След това зашиваме перитонума като не се нарушава целостта на коремната стена и не се извършва рязане на тъкани, което е по-добре за постоперативния период.
При другия метод не влизаме директно в коремната кухина, поставяме по същия начин инструментите, но се движим перитониално. И двата метода са много добри. Предимство на този, при който влизаме в коремната кухина е, че можем да огледаме и вътрешните органи. Така се е случвало да видим проблем, за който пациента не подозира. Вече на два пъти по такъв повод правихме съвместни операции с колеги гинеколози от Майчин дом.

 

Водещ: Какъв е периодът на възстановяване при различните видове операции на херния?

 

При лапароскопските пациентите имат по-добър козметичен ефект, по-малко разрези, по-малко болка следоперативно и по-бързо се възстановяват. При класическите операции няколко дни повече изпитват болка пациентите. И при двата типа около месец трябва да спазват режим, да не вдигат тежко, да приемат по-течни храни.

 

Водещ: И на финала, докторе, можем ли да се предпазим от получаването на херния? Въобще за профилактика в този случай можем ли да говорим?

 

Няма как да извършим профилактика за херния. Като имаме предразположеност, винати ще се случи така, че да вдигнем нещо тежко и да се образува херния. Въпросът е, когато имаме някакви оплаквания, веднага да се обърнем към специалист и да послушаме неговото мнение.


Целия разговор гледайте  ТУК >>>

 

Източник: Предаването „ПУЛС“, ТВ NOVA NEWS