Възстановителните методи на пикочните пътища, в частност пикочния канал - уретрата, в урологията основно се използват при тежки и дълги увреждания. При този тип увреждания ендоскопското лечение е недостатъчно, за да реши трайно проблема. По тази тема разговаряме с доц. д-р Еленко Попов.
- Доц. Попов, кои симптоми показват, че проблемът не е в простатата, а в увреждане на пикочния канал?
- Симптомите много често се припокриват и невинаги могат да дадат правилна посока. Но това, което може да насочи, че проблемът не е в простатата, а в увреждането на самия пикочен канал, е донякъде възрастта на пациента, тъй като простатата започва да създава проблеми при уринирането най-често над петдесетгодишна възраст, както и някои специфични характеристики на самите оплаквания. Те са постоянни, еднакви и прогресират с времето.
За да бъде установен източникът на оплакванията, в огромната част от случаите са необходими допълнителни изследвания. Такива са ехографията на долните пикочни пътища; цистоскопията, която представлява оглед на уретрата, простатата и пикочния мехур с мека гъвкава камера; урофлоуметрията, което представлява измерване на силата на уринния поток, и уретрографията, което представлява специализирана рентгенова снимка на долните пикочни пътища.
-Какви промени настъпват в отделителната система, когато стеснение на пикочния канал остане неоткрито с години?
- Промените, за съжаление, са изключително неблагоприятни и са свързани с необходимостта пикочният мехур да работи срещу едно повишено съпротивление. Той трябва да генерира извънредно налягане, което с течение на времето води до неговото декомпенсиране и отслабване на функцията му. В тежките случаи тази загуба на функцията на пикочния мехур е необратима и може да доведе до нуждата от постоянно носене на катетър.
С течение на времето и прогресирането на проблемите се наслагват постоянни уринарни инфекции и влошаване на бъбречната функция. Един от основните проблеми е значителното влошаване на качеството на живот при тези пациенти изразени тежки симптоми при уриниране, както и нужда от постоянни медицински дейности - посещения на лекарски кабинети, поставяне на катетри, хронифициране на инфекциите и много други.
- Какво представлява стеснението на пикочния канал и какво най-често го предизвиква?
- От медицинска гледна точка стеснението на пикочния канал представлява част от уретрата с намален отвор - просвет и силно задебелена и уплътнена стена. Най-често увреждащите фактори са травми на уретрата или предходни възпалителни процеси.
- Как определяте кой метод е по-подходящ: ендоскопски или реконструктивна пластика?
- Няколко основни фактора определят най-подходящия метод за лечение на всеки определен случай на стеснение на пикочния канал. На първо място, това е дължината на стеснението - колкото по-дълго е стеснението, толкова по-трудно е неговото лечение ендоскопски с добър траен резултат. Вторият изключително важен фактор е колко пъти това стеснение е подлагано на предходни лечения.
Колкото повече нужди от предходни ендоскопски операции е имало при това определено стеснение, толкова по-малък е шансът за неговото трайно излекуване чрез поредни ендоскопски методи на лечение. Обобщено, при по-дълги стеснения или при такива, които са били лекувани преди това, най-често метод на избор е реконструктивната уретропластика.
- По какъв начин се постига физическото възстановяване на увредения участък от пикочния канал по време на пластична операция?
- При реконструктивната уретропластика възстановяването на проходимостта на увредения участък се достига чрез класическа отворена интервенция - много прецизна, при която най-често се поставят допълнителни присадки от собствени тъкани на организма - най-често от лигавицата на бузата, което позволява диаметъра на стеснения участък на уретрата да се увеличи.
- Какъв е рискът от повторно стеснение на пикочния канал?
- Основни фактори, които влияят върху успеваемостта са: на първо място опитът на оператора и на второ избягването на постоперативна инфекция.
- Кои вродени или придобити анатомични състояния при мъжа стават обект на реконструктивната урология и кога?
-Две големи групи анатомични състояния при мъжа стават обект на реконструктивната урология. Първата група се наблюдава при деца в препубертетна или пубертетна възраст, когато има вродени анатомични болестни състояния. Най-честият пример за тази група състояния е хипоспадията, което означава непълно развитие на пикочния канал, при което той се отваря по долната част на пениса.
Втората голяма група са придобитите болестни състояния на мъжката уретра. На първо място, това са стриктурите на уретрата, които възникват след предходни травми или след предходни възпалителни процеси. Друго заболяване към тази група е болестта на Пейрони, което представлява формирането на плаки, водещи до изкривяване на пениса.
- Променя ли се хирургичният или терапевтичният подход, когато пациентът има придружаващи метаболитни или съдови нарушения?
- В тези случаи терапевтичният подход се променя до степен, че всички тези придружаващи метаболитни или съдови нарушения, като диабет, високо кръвно налягане, проблеми с холестерола, хормонални проблеми и други, следва да бъдат компенсирани за постигане на оптимален резултат от хирургичното лечение.
- Как се отразява върху последващата реконструктивна хирургия продължителното дрениране на урината с катетри?
- Нуждата от продължително носене на катетър преди постигането на трайно лечение влияе негативно по няколко параграфа. Тя значително влошава качеството на живот на пациента, представлява сериозен източник на инфекции и влошава тежестта на самата стриктура, водейки до нейното постоянно нарастване и фиброзиране.
- Имате ли случаи на оперирани няколко пъти без траен резултат пациенти и с образувани твърди белези на мястото на стеснението?
- Повечето случаи, които виждаме в нашата практика, са след няколко предходни операции. В някои случаи, когато не е преценено правилно кога пациентът следва да бъде насочен за уретропластика, това може да доведе до влошаване на състоянието. Реконструктивната урология има решение за почти всеки случай на стриктура на уретрата, но със влошаване на състоянието това решение може да бъде все по-сложно и да налага няколко оперативни интервенции.
- Оказва ли влияние възрастта на пациента при вземането на решение за извършване на реконструктивна пластика?
- Основна роля при взимането на решения за лечението на стриктурите на уретрата е не толкова възрастта, колкото общото състояние на пациента, неговият функционален капацитет, наличието на придружаващи заболявания, които определят доколко безопасно би могло да бъде едно оперативно лечение.
- Кои са медицинските критерии, по които съдите за успеха на извършената пластика в дългосрочен план?
- Състоянието на пациента се проследява на първо място по възможността да бъде свален за постоянно катетърът му. Второ, по неговото усещане за уриниране - колко удовлетворен е той от постигнатия ефект и доколко е подобрено качеството му на живот. Като обективни изследвания, състоянието се проследява с ехография на пикочните пътища и с урофлоуметрия, която дава обективна оценка на силата на струята на урината.
Автор: Милена ВАСИЛЕВА
Източник: в-к „Доктор“
доц. д-р Еленко Попов, д.м. завършва Медицинския университет в София през 2002 г. с отличие, а през 2009 г. придобива специалност урология. Придобива научно-образователна степен доктор по медицина през 2013 г. Работил е в Клиниката по урология към Александровска болница като специализант, докторант и асистент. До 2020 г. е в отделението по урология в „Токуда", а след това - в Клиниката по урология и андрология на ИСУЛ. Има поредица публикации в международни списания, както и в национални специализирани медицински издания. Участва в национални и международни симпозиуми. Специализирал е неколкократно в Royal London Hospital във Великобритания.
