На 11.11. 2026 г. УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ отбелязва своята 90-годишнина.
Една от най-големите и авторитетни болници у нас е създадена първоначално като работническа болница, в която да се лекуват здравно-осигурените пациенти в София и областта. Според данни от медиите по онова време, голям принос за нейното основаване има съпругата на цар Борис Трети – царица Йоанна, която застава зад идеята, а според някои източници, дарява своята зестра, с което подпомага построяването на лечебното заведение.
В първоначалния си вариант, бившата работническа болница „Царица Йоанна“ е включвала следните отделения: вътрешно с 85 легла, нервно с 20 легла, гръдоболно с 80 легла, хирургично с 60 легла, акушеро-гинекологично с 60 легла, кожно-венерично с 30 легла, очно-ушно-носно-гърлено с 30 легла, общо 380 легла.
Към всяко отделение е работела съответна поликлиника. Имало е и зъболечебна поликлиника, рьонтгенов институт с физиколечение, аптека, добре обзаведена лаборатория за изследване на материали от преходящи болни (за лежащо болни при всяко отделение има отделна малка лаборатория). Към гръдното отделение е бил придаден противотуберкулозен диспансер, към кожно-венерологичното – противовенеричен диспансер. При акушеро-гинекологическото отделение е имало съвещателна станция за майки и деца.
По време на Втората световна война болницата е основно място, в което се приютяват пострадали, а прозорливостта тя да бъде построена до железопътна мрежа се оказва от изключителна важност за ранените от фронта в последната фаза от войната.
На 8 август 1950 г. с решение на Министерския съвет, на базата на работническата болница „Царица Йоанна“, е основан Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ).
В ИСУЛ се създават първите в страната:
- Катедра по физикална терапия и рехабилитация (1949, ръководител проф. д-р Мария Кирчева)
- Катедра по онкология (1950, ръководител проф. д-р Гоце Тенчов)
- Катедра по ортопедия и травматология (1950, ръководител проф. д-р Бойчо Бойчев)
- Катедра по стомашно-чревни заболявания и хранене (1950, ръководител акад. проф. д-р Ташо Ташев)
- Катедра по болести на обмяната и еднокринология (1950, ръководител проф. д-р Иван Пенчев)
- Катедра по вътрешни болести и сърдечно-съдови заболявания (1951, ръководител проф. д-р В. Цончев)
- Катедра по рентгенология (1951, ръководител проф. д-р Гоце Тенчов)
- Катедра по урология (1951, ръководител проф. д-р Антон Червеняков)
- Катедра по болнична хирургия (1951, ръководител доц. д-р Константин Стоянов)
- Катедра по неврохирургия ( 1952, ръководител доц. д-р Филип Филипов)
- Катедра по фтизиатрия (1954, ръководител проф. д-р Стефан Тодоров)
- Катедра по клинична лаборатория (1956, ръководител доц. д-р Йордан Тодоров)
- Клиника по гнойно-септична хирургия (1958, към Катедрата по болнична хирургия)
- Клиника по термична травма (1958, към Катедрата по болнична хирургия)
- Катедра по спешна хирургия (1958, ръководител проф. д-р Алберт Луканов)
- Катедра по сърдечно-съдова хирургия (1966, ръководител доц. д-р Димитър Димитров) Клиника по нефрология (1966, ръководител проф. д-р Георги Маждраков)
- Катедра по медицинска радиология (1966, ръководител проф. д-р В. Михайлов)
- Катедра по анестезиология и реанимация (1968, ръководител доц. д-р Стоян Стаев)
- Катедра по нефрология (1975, ръководител проф. д-р Светозар Разбойников)
- Катедра по клинична фармакология и терапия (1984, ръководител проф. д-р Петър Николов)
В болницата за първи път е проведен 4-месечен курс за специализация по клинична лаборатория, извършена е първата бъбречна биопсия (1969, доц. д-р Емануел Пантев) и е осъществена първата перитонеална диализа (1971, проф. д-р Иван Груев).
Близо три десетилетия по-късно, на 16 юни 1999 г., е извършена и първата кохлеарна имплантация в България, от проф. Иван Ценев.
Днес, 90 години след създаването си, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ продължава да бъде един от водещите университетски лечебни центрове в България, съчетаващ високоспециализирана медицинска помощ, обучение на лекари и научноизследователска дейност.
Болницата разполага с 18 клиники, които са насочени в широк спектър от специалности: УНГ, хирургия, гастроентерология, неврология, кардиология, ортопедия и травматология, нефрология, онкология, неврохирургия, метаболитни заболявания и др.
През 2026 г. продължава и обновяването на диагностичната и лечебната база с мащабни инвестиции във високотехнологично оборудване за образна диагностика, медицинска онкология и лъчелечение.
Честит празник, ИСУЛЦИ!
