По случай 16 октомври – Световния ден на анестезиолога, гост на Medical News е д-р Живко Черкезов от Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Специалистът споделя за първата си спешна анестезия отпреди четири десетилетия, защо анестезиолозите са „бойци на тихия фронт“, как колоезденето му помага да преборва стреса на 74 години и кои са най-ценните уроци, които се научават единствено с години практика в операционната.
Д-р Черкезов, повече от четири десетилетия сте анестезиолог. Помните ли първата си самостоятелна анестезия и какво изпитвахте тогава?
От 1978 г. до 1981 г. работих по разпределение в ОАРИЛ на Окръжна болница Русе. Наложи се да бъда извикан по спешност в АГ отделение на районна болница в Бяла, намираща се на 50 км от град Русе. Това беше през есента на 1979 год. Поради отсъствието на анестезиолога в град Бяла и моментната липса на персонал, се наложи аз да поема случай с извънматочна бременност, придружена с масивен кръвоизлив в долната част на корема. Нямах специалност, но бях упълномощен от началника на ОАРИЛ да замина с линейка, с включена алармена сирена. Ситуацията се разигра през нощта – жена в тежко общо състояние, със срив на хемодинамиката и падане на кръвни показатели. Началникът на АГ отделението ме чакаше с нетърпение и тревога. Но всичко беше предварително подготвено – започнати вливания на електролитни разтвори, обемнозаместващи такива и кръвопреливане, което аз продължих по време на оперативната интервенция, под обща анестезия. Операцията беше направена сравнително бързо и професионално от завеждащия АГ отделението. Анестезията протече, за моя радост, без усложнения. Много бързо след края на операцията, пациентката възстанови съзнание, параметрите на хемодинамиката, рефлексите и бе възможно да бъде изведена в реанимационния сектор на АГ отделението. Разбира се, изпитвах напрежение, защото работих абсолютно самостоятелно, без надзор от колеги специалисти, но от друга страна запазих самообладание и спокойствие. Разбрах, че „морето не е до колене”. Операторът-гинеколог ми благодари и линейката ме върна обратно в град Русе. За този нощен труд, между 3 и 4 часа, получих хонорар по ведомост около 4,50 лв., които тогава имаха стойност.
Как се промени професията през тези 40 години – от гледна точка на техниката, медикаментите и безопасността на пациентите?
Навлезе нова съвременна апаратура – анестезиологични апарати с електронно управление, съвършени монитори, следящи параметри на основни жизнени функции: концентрация на инхалационните анестетици във вдишан и издишан поток, насищането на кръвта с кислород (сатурация). При най-малкото отклонение се задействат звукови и светлинни сигнали, благодарение на които извършваме съответни корекции. Медикаментите са последна дума на фармацевтичната индустрия – венозни анестетици, мускулни релаксанти, обезболяващи и др., които при правилно дозиране се елиминират бързо от организма и рядко се появяват странични реакции.
Анестезиологът често остава „невидимият герой“ в операционната. Смятате ли, че хората знаят достатъчно за вашата работа?
Анестезиологът често остава забравен от пациентите. Това се получава, защото ние сме като „бойци на тихия фронт”. Разузнаваме човешкият организъм със своите действия и създаваме „пътека” към един стабилен терен, върху който оперативният специалист ще извърши интервенцията спокойно, адекватно и професионално. Все още няма нужната легитимация на нашата професия пред гражданското общество. Част от това общество смята, че анестезията е нещо лесно, просто, което прилича на някакво зашеметяване. Някои казват: „искам малка анестезия”. Тук бих цитирал една наша стара приказка, че голяма и малка ракия има, но голяма и малка анестезия няма. Дори кратката анестезия по време може да доведе до тежки и фатални усложнения – неприятни събития или деликти.
Кое е най-важното качество, което трябва да притежава един добър анестезиолог?
Самообладание, увереност, интуиция и спокойствие, дори и в най-драматичните и спешни ситуации. Необходими са също практически опит и теоритични познания по специалността – единство между теория и практика.
Работили сте с поколения хирурзи и медицински сестри. Какво прави един екип наистина силен в операционната?
При екипите, работещи дълго време заедно, се създават приятелски и колегиални отношения. Именно те определят стикования до съвършенство екип: оператор, първи асистент, втори асистент, операционна сестра, анестезиолог, анестезиологична сестра, санитар. Тези екипи имат добри резултати и много рядко могат да се случат неприятни събития.
Снимка: С анестезиологичната сестра, с която работят заедно от повече от десетилетие
Вие сте на 74 години и продължавате активно да работите. Какво Ви мотивира да останете в професията?
От 2019 година работя като анестиозолог към Клиника по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Работата ми е еднопрофилна, но изпълнена с дейност в тежка патология, съпътствана с доста коморбидни елементи. От известно време имам допълнително съвместителство и към Клиниката по спешна кардиология. Все още изпитвам интерес към професията си и удовлетворение, че мога да помагам на хората. Не мога да дам отговор докога ще продължа да работя, защото годините не са малко. Един ден, когато преценя, че не съм това, което трябва да бъда, ще се оттегля достойно и с гордо вдигната глава. Разбира се, желанието ми е това да се случи, когато все още мога.
Казват, че опитът е безценен в медицината. Има ли нещо, което само годините практика могат да научат един анестезиолог?
Натрупаните години в професията водят до създаване на рутина, но допълнително трябва да се чете, да се следят новостите в специалността, да се следи тенденцията към бъдещето, но да не се забравя и миналото. Нашата специалност е с голям обхват: трябва да се прилагат знания по Вътрешни болести, Оперативна медицина, Биохимия, Патобиохимия, Фармакология и др. И така, всеки ден, научавам нещо ново. Виждате, че не само годините практика могат да научат един анестезиолог.
Освен с професионализма си, впечатлявате и с това, че всеки ден идвате на работа с велосипед. Откога това е Ваш навик?
От 12 години.
Какво Ви дава колоезденето – физически и психически? Смятате ли, че именно активният начин на живот Ви помага да бъдете толкова енергичен и днес?
Карането на велосипед за мен е една всекидневна велоергометрия. Смятам, че се осъществява кардиотренинг на сърдечния мускул. Това води до добър тонус, кондиция и готовност за посрещане на стреса по време на работа. Също помага да не се създават условия за настъпване на Бърнаут синдром.
Снимка: Д-р Черкезов със своя велосипед, с който идва всеки ден на работа
Как реагират колегите и пациентите, когато разберат, че пристигате на работа с велосипед?
Реагират с уважение, приятелски чувства и съвети все пак да се пазя. Тук е моментът да спомена, че има и други колеги, които използват велосипед за придвижване: проф. Гудев- началник на Клиниката по кардиология, доц. Георги Желев от Клиниката по коремна хирургия, д-р Кирил Джоманов от Клиниката по кардиология, д-р Радоил Симеонов от Клиниката по ортопедия и травматология. Това са достойни личности и добри професионалисти. Вероятно може да се оформи и аматьорски колоездачен клуб – ИСУЛ. Вече дори си имаме и официално място в болницата за паркиране на велосипеди.
Има ли пациент или случай, който никога няма да забравите? Какво Ви остави той като лекар и като човек?
Пациент със спешна оперативна интервенция в Клиниката по неврохирургия с мозъчен кръвоизлив, проблеми със сърдечния ритъм и аневризъм на миокарда след инфаркт. Почти бях сигурен, че този пациент до 12 часа след операцията и анестезията, в комбинация с напредналата си възраст, ще екзитира. Но за моя приятна изненада, след оперативно отстраняване на хематома под обща анестезия, пациентът се възстанови и бе изписан. Радвам се, че оценката за анестезиологичния висок риск не се потвърди. Такива случаи показват, че ние като лекари трябва да се борим за всеки живот, независимо колко малки са на пръв поглед изгледите за успех.
В професия, свързана с толкова голяма отговорност, как човек успява да запази спокойствие в критични моменти?
При липса на спокойствие в критичен момент, даденият специалист блокира и не може да приложи практическия опит и знанията, които притежава. Спокойствието се създава чрез спорт, четене на книги, използване на техники за релаксация. Няма точна рецепта за това.
Какво бихте казали на младите лекари, които тепърва избират специалност? Защо бихте им препоръчали – или не – анестезиологията?
Не мога да препоръчвам избор на специалност. Всеки сам решава професионалното си бъдеще, като в някои семейства нещата си вървят по наследство.
На Световния ден на анестезиолога какво послание бихте отправили към своите колеги и към пациентите?
На пациентите препоръчвам да се доверят на специалиста, който им поддържа жизнените функции по време на общата анестезия. Да се доверят и на колегите, които ще проведат интензивното лечение.
На всички колеги анестезиолози и интензивни терапевти, пожелавам здраве, семейно щастие, достойно адекватно заплащане. Пожелавам да нямате инциденти и неприятни събития.
Снимки: ИСУЛ
Източник: Medicalnews
