Д-р Йоана Попова е специалист по медицинска онкология в Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Завършила е медицина в Медицинския университет – София, а преди това придобива бакалавърска степен по фармакология в Newcastle University, Великобритания. Преди да се завърне в България, работи по научен проект, свързан с генните мутации при миелоидната левкемия. Д-р Попова е докторант в Медицински университет – София с дисертационен труд, посветен на хепатоцелуларния карцином, и преподавател към Катедрата по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология. Професионалните ѝ интереси са в областта на гастроинтестиналните тумори, имунотерапията и персонализираното лечение в онкологията. В края на 2024 г. д-р Попова беше отличена с наградата „Специализант на годината“ на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
– Защо меланомът често е определян като най-опасният рак на кожата? Какво го прави толкова агресивен в сравнение с останалите кожни тумори?
Малигненият меланом е злокачествен тумор, който произхожда от меланоцитите – клетките, отговарящи за пигментацията на кожата и въпреки че е с най-ниска честота и представлява само около 1-5% от всички злокачествени кожни тумори, той е най-агресивният сред тях.
Основната причина да е толкова агресивен е високият му метастатичен потенциал. Тоест неговата склонност дори в ранното си развитие да дава разсейки в лимфни възли и отдалечени органи. Понякога заболяването се диагностицира в по-напреднал етап, когато прогнозата е по-неблагоприятна.
Затова се препоръчват профилактични прегледи, консултации с дерматолог и провеждане на дерматоскопия на съмнителни лезии. Това е особено важно при пациентите със светъл фототип, както и тези, които се излагат по-често на слънце, имат фамилна обремененост или имат голям брой така наречени диспластични невуси.
Тоест, ако трябва да го обясним по-достъпно, това са пациенти с по-голям брой бенки по кожата, светла кожа, руса коса. Съществува и група пациенти, които са имуносупресирани. При тях също има повишен риск от развитие на меланом.
Най-вече излагането на слънце е основният рисков фактор и нещото, което ние можем да превантираме.
– Колко е разпространен меланомът в България и наблюдава ли се увеличаване на случаите? Какви възрастови групи засяга и мъжете или жените се разболяват по-често?
Меланомът е един от по-рядко срещаните тумори, но честотата му нараства както в световен мащаб, така и в България. Наблюдава се повишаване на заболеваемостта и сред младите хора.
Въпреки, че може да се диагностицира на всяка възраст, най-често пациентите са между 40 и 70-годишна възраст. Разбира се, както при всички останали злокачествени заболявания, се наблюдава увеличаване на честотата и при по-млади пациенти.
Обикновено има определено предразположение при пациенти със специфични фототипове на кожата – тоест хора с по-светла кожа, пациенти с фамилна анамнеза, както и имуносупресирани пациенти.
Мъжете и жените са засегнати в еднаква степен, въпреки че в някои проучвания се споменава по-висока смъртност и диагностициране в по-напреднал стадий при мъжете.
– Тъй като споменахте за бенките и че понякога те могат да бъдат рисков фактор, кои са най-важните признаци, че една бенка трябва да бъде прегледана от специалист и е възможно да бъде злокачествена?
Има определени критерии, по които можем да се ориентираме дали дадена лезия може да бъде малигнен меланом. Разбира се, това трябва да бъде потвърдено впоследствие от специалист, но има признаци, които могат да ни насочат. Те се обединяват в едни критерии, които сравнително лесно могат да бъдат запомнени, тъй като отговарят на първите букви от латинската азбука – ABCDE критериите.
Те включват няколко основни характеристики на самата лезия. Това са асиметрията – когато двете половини на бенката не изглеждат еднакви, неравните граници, различните цветове в самата лезия, тоест нееднородната пигментация. Друг критерий е увеличеният диаметър – обикновено се използва ориентир от около 5-6 мм, като увеличаването на размера над 6 мм също може да бъде предупредителен знак.
Най-важна е обаче промяната във времето на самата лезия. Тоест, ако преди е изглеждала по един начин, а в момента забелязваме промяна в цвета, започва да става асиметрична или се увеличава, това задължително трябва да ни насочи към търсене на мнение от специалист.
Това са някои от основните неща, които всеки човек може да наблюдава самостоятелно и при наличие на подобни промени да потърси консултация с дерматолог.
- Относно рисковите фактори, част от които вече изброихме – по-светъл тип кожа, излагане на слънце, наследственост – има ли други фактори, например начин на живот?
Имуносупресията също може да се добави към рисковите фактори. Но специално по отношение на факторите, които ние можем да контролираме, най-вече това е излагането на слънце. Това е основният и най-големият рисков фактор. За разлика от други онкологични заболявания, храненето и начина на живот не могат да бъдат категорично свързани с повишаване на риска.
Особено важно е да се обърне внимание на излагането на слънце в детска и юношеска възраст, тъй като това е сериозен рисков фактор за развитието на меланом в по-късна възраст.
- Има ли научни доказателства, че солариумите са опасни и имат връзка с развитието на меланом?
Да, по принцип солариумите, които доскоро, а за съжаление може би все още, се използват сравнително често, са доказан канцероген и са също толкова опасни, колкото и излагането на слънце в естествени условия. Наблюдава се позитивна тенденция за намаляване на употребата им в сравнение с миналото.
Понякога хората наистина получават изключително големи дози ултравиолетова радиация при използване на солариум, а това всъщност доставя същия вид UV лъчи, които получаваме и от слънцето.
Въпреки че много хора смятат, че солариумите са безвредни, в някои случаи те дори могат да бъдат по-опасни, тъй като при тях обикновено не използваме слънцезащитни фактори. Така на практика се оказва, че получаваме високи дози ултравиолетово облъчване без допълнителна защита.
Затова аз определено не препоръчвам употребата на солариуми. Смятам, че трябва да сме силно предпазливи по отношение на тях.
- Как се диагностицира меланомът, какви тестове се правят?
За да се диагностицира малигнен меланом, първоначално трябва да се проведе дерматоскопия, при която специалист дерматолог оценява как изглежда самата лезия. При съмнение за малигнен меланом първото нещо, което трябва да се направи, е да се докаже чрез биопсия дали наистина става въпрос за такъв вид тумор.
Обикновено при малигнения меланом се извършва така наречената ексцизионна биопсия, тоест лезията се премахва и впоследствие, след като се докаже, че действително става въпрос за малигнен меланом, се извършва допълнителна хирургична ексцизия в много по-широки граници.
Допълнително според дебелината на тумора и други патологични характеристики се обсъжда провеждане на биопсия на сентинелни лимфни възли, за да може да се установи разпространението на меланома, ако диагнозата бъде потвърдена, към лимфните възли. При пациенти с по-висок риск и съмнение за разпространение се извършва и стадиране чрез различни образни методики – провеждане на скенер и други образни изследвания, включително ПЕТ-скенер, за да се установи в кой стадий се намира заболяването и какъв терапевтичен подход трябва да бъде приложен.
При най-ранните стадии хирургичната ексцизия често е достатъчна като лечебен подход.
При по-напреднало заболяване, дори след пълно отстраняване на тумора, можем да предложим така наречената следоперативна или адювантна терапия в зависимост от стадия на заболяването и наличието на определени мутации. Самият материал от тумора трябва да бъде изследван за наличие на BRAF мутация. Това е най-честата мутация, която се наблюдава при този вид тумор, и при наличие на такава можем да приложим прицелна следоперативна терапия.
От друга страна, имунотерапията също е добър подход за следоперативно лечение. С така наречените checkpoint инхибитори пациентите получават тези терапии обикновено за период от една година с цел да се профилактира рецидивът на заболяването и далечната дисеминация.
Това се отнася основно за ранните стадии. При разпространение в далечни органи също разполагаме с доста иновативни комбинации – най-често комбинация от имунни checkpoint инхибитори или прицелна терапия при наличие на позитивен BRAF мутационен статус.
– Колко често препоръчвате профилактички консултации с дерматолог при наличие на бенки?
Бих препоръчала пациентите в повишен риск да провеждат контролен преглед при дерматолог поне веднъж годишно. Освен това е важно всеки човек да наблюдава кожата си. Често именно самият пациент или близките забелязват някаква промяна в бенка или поява на нова кожна лезия, което е и причината пациентите да посетят специалист. По-добрият подход е веднъж годишно да се провежда насочен преглед от дерматолог.
– Кои според Вас са най-честите грешки, които допускаме по отношение на кожата си през лятото?
На първо място, всички ние ежедневно сме изложени на слънце в ежедневието си и няма как напълно да го избегнем, така че може би основната грешка, която се допуска, е пренебрегването на защитата, която трябва да прилагаме върху кожата си, тоест ежедневното използване на слънцезащитен фактор.
Съществуват някои митове, например, че когато времето е облачно не се налага да използваме слънцезащитен крем или че ако сме облечени или под чадър сме напълно защитени. Това са едни от най-честите грешки, които хората допускат. Смята се, че само неизлагането директно на слънце или стоенето под чадър е достатъчно, но за съжаление това не е напълно вярно.
Особено в часовете между 10 и 16 часа трябва като цяло да избягваме излагането на слънце и по възможност да бъдем в закрито помещение, а не само под чадър.
Нанасянето на слънцезащитен крем също трябва да се извършва през определен период от време и преди излагане на слънчевите лъчи. Препоръчва се това да става на всеки два часа, независимо от номера на слънцезащитния фактор, който използваме. Той трябва да се нанася достатъчно често, особено при изпотяване или след къпане в морето.
Всички тези мерки са лесни за прилагане, но за съжаление често ги пропускаме.
– Как да изберем правилния слънцезащитен фактор, който да използваме, тъй като знаем, че има по-ниски и по-високи фактори?
Препоръките са да се използват слънцезащитни продукти с минимум SPF 30, а при продължителен престой на слънце - SPF 50. Аз бих препоръчала SPF 50, но не трябва да забравяме, че дори и по-високите фактори не осигуряват пълна защита.
Изборът на слънцезащитен фактор не зависи от часовете на деня или силата на слънцето. Препоръчително е факторът да бъде минимум SPF 30, а ако е възможно – SPF 50. Особено това важи за хората, които са с по-висок риск.
Що се отнася до по-високите слънцезащитни фактори над SPF 50, те осигуряват минимално по-добра защита от UV лъчите в сравнение с SPF 50.
Така че бих препоръчала да се прилагат кремове с SPF 30 или SPF 50 като минимум независимо от типа кожа и часовете на деня и да не забравяме редовното им нанасяне на определен интервал.
- А в случай на слънчево изгаряне какво да предприемем?
След като слънчевото изгаряне вече е настъпило, трябва да знаем, че увреждането на кожата вече е настъпило. Това, което на първо място трябва да направим е да избягваме допълнителното излагане на слънце.
Могат да се използват кремове с успокояващ и охлаждащ ефект, например с пантенол и алое вера, които да се нанасят върху засегнатата кожа. Допълнително, ако все пак се налага да излезем навън, отново трябва да използваме слънцезащитен фактор.
Но така или иначе, както казахме, слънчевото изгаряне води до настъпване на увреждания на кожата, които се натрупват през годините, затова трябва да се стремим най-вече да не се стига до това.
- Знаем, че през лятото децата много обичат да играят навън. Какво бихте посъветвали родителите, за да се грижат правилно за децата си по отношение на предпазване от слънцето?
Когато децата са изложени на пряка слънчева светлина, трябва да имат защитно облекло, шапка с широка периферия и висок фактор на слънцезащита. Разбира се, трябва да се избягват часовете между 11 и 16 часа, когато слънцето е най-опасно.
Както казахме, важна е и достатъчната хидратация. Стоенето под чадър също не е нещо, което ни осигурява пълна защита, така че най-вече в тези часове слънцето трябва да се избягва и нанасянето на слънцезащитен продукт да се подновява.
И при децата, както и при възрастните, нанасянето на слънцезащитен фактор трябва да се извършва на всеки два часа. Колкото по-висок е факторът, толкова по-добре, аз бих препоръчала кремове с SPF 50 при тях, нанасяни правилно и на регулярни интервали.
Източник: Puls.bg преглед Румяна Тасева - главен редактор
