Информираният пациент е активен участник в грижата за собственото си здраве
Д-р Кристияна Паункова е лекар специализант по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Завършва с отличие Медицински университет – София през 2023 г., а професионалните ѝ интереси са насочени към заболяванията на храносмилателната система, връзката между храненето и здравето, както и ролята на начина на живот в превенцията на хроничните заболявания.
Участва активно в национални и международни научни форуми и проявява засилен интерес към съвременните тенденции в гастроентерологията, храненето и превантивната медицина. Преминала е тренировъчен курс по гастроентерология в Medipol Mega University Hospital, Истанбул, Турция.
Защо ултрапреработените храни променят начина, по който се храним?
Повечето ултрапреработени храни са създадени така, че да бъдат лесни за консумация, много вкусни и достъпни по всяко време. Те изискват минимална подготовка и могат да бъдат консумирани навсякъде. Това постепенно променя начина, по който възприемаме храненето. Вместо да бъде отделен процес, на който отделяме време и внимание, храненето започва да се случва между другите ежедневни дейности. В резултат започваме по-трудно да разпознаваме естествените сигнали на организма за глад и ситост. Храната се превръща не само в източник на енергия, но и в средство за справяне със стреса, умората, скуката или емоционалното напрежение. Тази промяна в отношението към храненето е един от факторите, които могат да допринесат за развитието на нездравословни хранителни навици в дългосрочен план.
Влияние върху апетита и чувството за ситост
Чувството за ситост не зависи единствено от количеството приета храна. То се регулира от сложна система от сигнали между стомашно-чревния тракт, мастната тъкан, панкреаса и мозъка. Когато консумираме храни, богати на протеини, фибри и минимално преработени съставки, тези сигнали работят по-ефективно. Организмът разпознава, че е получил необходимите хранителни вещества и постепенно намалява чувството за глад.
При ултрапреработените храни ситуацията е различна. Те обикновено съдържат по-малко протеин и фибри и по-голямо количество лесно усвоими въглехидрати. Това може да доведе до по-бързо покачване на кръвната захар, последвано от по-рязкото ѝ спадане. В резултат чувството за глад се появява по-рано, а желанието за нов прием на храна остава повишено.
Защо се чувстваме постоянно гладни и уморени?
Една от честите причини за търсене на консултация с лекар е усещането за постоянна липса на енергия. Голяма част от тези пациенти остават изненадани, когато научат, че умората, която усещат може да бъде свързана не толкова с количеството на приеманата от тях храна, а най-вече с нейното качество.
Хранителен режим, богат на ултрапреработени продукти, често води до по-големи колебания в нивата на кръвната захар. След първоначалния прилив на енергия в резултат от консумацията им, настъпва рязък спад, който може да се прояви с умора, намалена концентрация и желание за прием на още храна. Това създава порочен кръг – човек търси бърз източник на енергия, най-често под формата на сладки изделия или подсладени напитки, които временно подобряват нивата на енергия, но не решават проблема в дългосрочен план. Когато към този начин на ежедневно хранене се добавят недостатъчен прием на протеин, нисък прием на фибри и възможни дефицити на микроелементи, усещането за умора може да се превърне в хроничен проблем.
Именно затова все повече специалисти обръщат внимание не само на количеството калории, но и на хранителната плътност на продуктите, които консумират пациентите им.
Ултрапреработените храни и хроничното възпаление
През последните години все повече изследвания разглеждат връзката между храненето и хроничното нискостепенно възпаление. За разлика от острото възпаление, което е естествен защитен механизъм на организма при инфекция или травма, хроничното възпаление протича продължително време и често остава незабелязано. Смята се, че то играе важна роля в развитието на редица заболявания като затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет тип 2.
Ултрапреработените храни могат да допринасят за този процес по различни механизми. Част от тях са свързани с високото съдържание на добавени захари, неблагоприятното влияние върху чревния микробиом и натрупването на излишна мастна тъкан. Особено значение има висцералната мастна тъкан, която представлява мастните натрупвания около вътрешните органи. Днес е известно, че тя не е просто енергиен резерв, а активна метаболитна тъкан, която произвежда вещества, участващи във възпалителните процеси. Така постепенно се създава среда, която благоприятства развитието на хронични заболявания.
Разбира се, нито една храна сама по себе си не може да бъде определена като единствена причина за възпаление или заболяване. Рискът се натрупва с времето и зависи от цялостния хранителен модел, начина на живот, физическата активност и генетичните фактори.
Как да разпознаем ултрапреработените храни?
За много хора най-голямото предизвикателство не е да разберат какво представляват ултрапреработените храни, а да ги разпознаят в ежедневието си. Причината е, че голяма част от тези продукти не изглеждат непременно като типична „вредна храна“. Някои дори се рекламират като здравословни, подходящи за отслабване или предназначени за активен начин на живот.
Първата стъпка е внимателното прочитане на етикета.
Колкото по-дълъг е списъкът със съставки, толкова по-голяма е вероятността продуктът да е преминал през сериозна индустриална обработка. Разбира се, това не е абсолютно правило, но често служи като полезен ориентир.
Особено внимание трябва да се обръща на съставки като глюкозо-фруктозен сироп, малтодекстрин, инвертен сироп, изкуствени подсладители, емулгатори, стабилизатори, овкусители и оцветители. Това са вещества, които рядко присъстват в домашно приготвената храна, но се срещат често в индустриално произведените продукти.
Друг полезен въпрос е дали можем лесно да разпознаем произхода на храната. Една ябълка, яйце или кисело мляко могат лесно да бъдат свързани с първоначалния си източник. При много ултрапреработени продукти това е значително по-трудно.
Целта не е да избягваме всяка храна с етикет, а да се научим да разпознаваме продуктите, които постепенно започват да заемат твърде голям дял от ежедневното ни меню.
Какво е мястото на ултрапреработените храни в съвременните хранителни препоръки?
През последните години фокусът на хранителните препоръки постепенно се измества. Ако в миналото основният акцент е бил върху отделни хранителни вещества като мазнини и въглехидрати, и калориите от тях. Днес все повече национални и международни хранителни препоръки обръщат внимание не само на отделните хранителни вещества, но и на цялостното качество на храната и степента на нейната обработка
Научните данни показват, че здравословното хранене не се определя само от количеството калории, а и от техния източник. Затова редица международни организации вече включват препоръки за ограничаване на ултрапреработените храни като част от стратегиите за превенция на хроничните заболявания.
Средиземноморският хранителен модел, един от най-добре проучените и препоръчвани в света, поставя акцент върху минимално преработени продукти като зеленчуци, плодове, бобови култури, пълнозърнести храни, ядки, риба и качествени мазнини като зехтина. Подобен подход се наблюдава и в съвременните препоръки за превенция на сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет тип 2 и затлъстяване. Вместо строги забрани, акцентът е върху увеличаването на дела на пълноценните храни и ограничаването на силно преработените продукти.
Важно е да подчертаем, че целта не е пълното елиминиране на всички ултрапреработени продукти. В съвременния свят това често е трудно постижимо и невинаги необходимо. По-важно е те да не заемат основно място в ежедневното меню и да не изместват храните, които осигуряват необходимите хранителни вещества. Когато по-голямата част от храненето се състои от качествени източници на протеин, зеленчуци, плодове, бобови култури, пълнозърнести продукти и полезни мазнини, рискът от дефицити, метаболитни нарушения и хронични заболявания намалява значително.
Заключение:
Ултрапреработените храни са сред основните фактори, които променят начина на хранене в съвременното общество. Научните данни показват, че високата им консумация е свързана с повишен риск от затлъстяване, метаболитен синдром, захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и други хронични състояния. Макар да са удобни и широко достъпни, тези продукти често съдържат много калории и сравнително малко хранителни вещества.
Добрата новина е, че подобряването на хранителния режим не изисква крайни ограничения или сложни диети. Малките, последователни промени и постепенното увеличаване на дела на минимално преработените храни могат да окажат значително влияние върху здравето в дългосрочен план.
Като лекар специализант по гастроентерология вярвам, че една от най-важните стъпки към по-добро здраве е информираният избор. Колкото по-добре разбираме какво съдържа храната ни и как тя влияе върху организма, толкова по-лесно можем да изградим навици, които подкрепят не само храносмилателната система, но и цялостното ни здраве.
Автор: д-р Кристияна Паункова
Източник: Портал на пациента
