Информираният пациент е активен участник в грижата за собственото си здраве
Д-р Кристияна Паункова е лекар специализант по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Завършва с отличие Медицински университет – София през 2023 г., а професионалните ѝ интереси са насочени към заболяванията на храносмилателната система, връзката между храненето и здравето, както и ролята на начина на живот в превенцията на хроничните заболявания.
Участва активно в национални и международни научни форуми и проявява засилен интерес към съвременните тенденции в гастроентерологията, храненето и превантивната медицина. Преминала е тренировъчен курс по гастроентерология в Medipol Mega University Hospital, Истанбул, Турция.
През последните десетилетия начинът, по който се храним, се промени значително.
Все по-голяма част от храната, която достига до трапезата ни, преминава през различни етапи на индустриална обработка. Удобството, дългият срок на годност и лесният достъп превърнаха ултрапреработените храни в неизменна част от съвременния начин на живот. В много случаи те спестяват време и улесняват ежедневието, но все по-често възниква въпросът каква е цената на това удобство за нашето здраве. През последните години ултрапреработените храни се превърнаха в една от най-обсъжданите теми в областта на храненето и превантивната медицина. Натрупаните научни данни показват, че високата им консумация е свързана с повишен риск от затлъстяване, метаболитен синдром, захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, нарушения в чревния микробиом и редица други хронични състояния.
Все по-често в гастроентерологичната практика се срещат пациенти с оплаквания от подуване на корема, тежест след хранене, хронична умора, трудности в контрола на теглото или постоянен глад въпреки редовното хранене. Все повече научни изследвания насочват вниманието към качеството на консумираната храна, а не само към количеството приети с нея калории. Именно затова разбирането на ролята на ултрапреработените храни е важна част от съвременния подход към профилактиката на хроничните заболявания.
Какво представляват ултрапреработените храни?
Ултрапреработените храни са индустриално произведени продукти, които съдържат съставки и хранителни добавки, които рядко се използват в домашната кухня. Те включват рафинирани захари, преработени мазнини, модифицирани нишестета, емулгатори, стабилизатори, оцветители, овкусители и консерванти.
Сред най-често консумираните ултрапреработени продукти попадат безалкохолните напитки, сладкарските изделия, пакетираните закуски, готовите десерти, инстантните храни, колбаси и голяма част от храните, предлагани като бързо хранене. Основната характеристика на тези продукти е, че съдържат значително количество индустриално обработени съставки и сравнително малък дял непреработени хранителни компоненти.
Важно е да отбележим, че не всяка обработена храна е вредна или попада в категорията на ултрапреработените продукти. Замразените зеленчуци, пастьоризираното мляко, киселото мляко или консервираните храни също преминават през определена обработка, но запазват основните си хранителни качества. Разликата е в степента на преработка и в количеството добавени съставки, които променят първоначалния характер на храната.
Защо ултрапреработените храни са проблем?
Дълго време храненето се оценяваше основно чрез количеството на приетите калории. Натрупаните през последните години научни данни показват, че качеството на храната е също толкова важно, колкото и количеството енергия (калориите), която тя доставя.
Ултрапреработените храни се характеризират с високо съдържание на добавени захари, сол и мазнини, като същевременно съдържат по-малко фибри, витамини и минерали. Клинични проучвания показват, че хората, които консумират предимно ултрапреработени храни, приемат повече калории през деня в сравнение с тези, които се хранят с минимално преработени продукти. Този начин на хранене неизбежно води до увеличаване на риска от наднормено тегло и затлъстяване.
Освен върху телесното тегло, тези продукти оказват влияние и върху метаболитното здраве. Високият прием на рафинирани въглехидрати и добавени захари може да доведе до по-големи колебания в нивата на кръвната захар и инсулина. С течение на времето това увеличава риска от развитие на инсулинова резистентност и захарен диабет тип 2.
Все повече проучвания показват също, че проблемът не се изчерпва единствено със състава на тези продукти. Значение има и начинът, по който са създадени. Ултрапреработените храни често са разработени така, че да бъдат максимално вкусни, лесни за консумация и да стимулират желанието за прием. Това може да затрудни естествените механизми за контрол на апетита и да насърчи преяждането.
Скритият глад – възможно ли е да сме едновременно преяли и недохранени?
Един от най-интересните феномени в храненето на съвременния човек е т.нар. „скрит глад“. Това състояние се наблюдава при хора, които приемат достатъчно или дори прекомерно количество калории с храната, но въпреки това страдат от дефицит на важни хранителни вещества. На пръв поглед състоянието изглежда парадоксално. Как е възможно човек да приема повече храна от необходимото и едновременно с това да не осигурява на организма си всичко необходимо за нормалното му функциониране?
Отговорът се крие в качеството на храната.
Голяма част от ултрапреработените продукти доставят значително количество енергия (калории) под формата на рафинирани въглехидрати, добавени захари и мазнини, но съдържат сравнително малки количества витамини, минерали, фибри и други полезни вещества. В резултат организмът получава калории, но не и всички хранителни елементи, необходими за оптималната работа на организма. С течение на времето подобен хранителен модел може да доведе до дефицити на желязо, витамини от група В, витамин D и други хранителни вещества, въпреки че общият калориен прием е висок.
Именно затова човек може да изпитва постоянна умора, трудности с концентрацията, засилен глад, въпреки че реално приема достатъчно количество храна.
Автор: д-р Кристияна Паункова
Източник: Портал на пациента
