Урологът доц. д-р Еленко Попов коментира в предаването "Здравето на фокус“ на Радио ФОКУС кога бъбречните камъни протичат без симптоми и защо дори една капка кръв в урината не бива да се пренебрегва?
Д-р Попов, да започнем от по-често срещания проблем, а именно бъбречните камъни, които много хора подценяват, докато не ги заболи истински. Колко разпространена е тази болест днес и кои хора са най-застрашени?
Бъбречно-каменната болест е заболяване, което в България засяга около 15-20% от населението, казано по-образно, всеки 5 – 6 човек. България, заедно с Балкански полуостров, Средиземноморието, Мала Азия, е част от така наречения Каменен пояс. Това е областта от света с най-висока чистота на бъбречно-каменна болест, заради комбинацията от храна, почва, народопсихология, ритуали, т.е. наистина, при нас това е сериозен проблем.
Какви са първите симптоми, които не бива да игнорираме и възможно ли е да има камъни без болка?
Първите симптоми, най-често, които биха могли да доведат пациента на уролог, са свързани или с болка, или с наличие на инфекция, или кръв в урината. Проблемът е, че бъбрекът има способността да компенсира, тъй като си има партньор, който може да го „покрива“ - това е другият бъбрек. Така че спокойно може да се развие много голям камък без да има каквато и да е симптоматика. Бъбречната криза, това от което се страхуват пациентите, наистина е свързана с жестока болка, но от медицинска гледна точка, тя е относително безобидно състояние. Болката дава много ранен сигнал, който кара пациента да потърси помощ, но тя е безобидна. Големият проблем е по-скоро хроничната форма на бъбречно-каменна болест, при която могат наистина да се развият много големи камъни, които постепенно разрушават бъбрека и водят до неговата загуба.
Още преди да се образува камъкът, има ли симптоми, които да алармират, че нещо се случва?
По-скоро не. В някои случаи каменната болест се открива по по-благоприятния начин – чрез преглед с ехограф по друг повод, при който се установява развиваш се камък.
Ние пациентите обикновено свързваме появата на камъни в бъбриците с качеството на водата, която пием. Имат ли всъщност значение нейната твърдост, минералното съдържание, количеството, което пием, за образуване на камъни в бъбреците?
Със сигурност и то огромно значение. По принцип всички минерални води, както и голяма част от тези, които са повърхности, са ниско минерализирани и биха могли да се пият неограничено. Особено минералните води в България, за разлика от тези в Западна Европа, са ниско минерализирани и те не подлежат на ограничения. Голям проблем на съвременната цивилизация е малкото количество течности, които се приемат. Огромна част от хората казват: аз карам с по една-две чаши вода на ден, което е крайно недостатъчно. А възрастният човек, т.е. човек, който е излязъл от детската възраст, трябва да приема не по-малко от 2,5 -3 литра течности на ден.
Що се отнася до твърдостта на водата, има хора, които живеят в райони, в които водата е варовита, това означава ли, че са предразположени към подобен вид заболяване?
Има го този момент, мисля, че в Южна България има доста такива твърди води, но тук вече не претендирам за експертиза. Не трябва обаче да се бърка качеството на водата като вода с механичните замърсявания - тръбите, водопреносната система, всичките тези детайли. Това не е проблем на водата, а е проблем на самите инсталации по сградите. Хората, които са в такива области, използват или филтрирана вода, или минерална бутилирана. Ще ви дам като пример София. Тя има една от най-хубавите води изобщо в цяла Европа, защото водата идва е от Рила планина, всичките водоизточници на София се захранват от Рила, така че тя е със съвършени качества.
Като говорим за вода, неминуемо до нея, поставяме и храната. Солта има лоша слава по отношение на функцията на бъбреците. Това мит ли е?
Солта е едно от веществата, които с пълна сила доказват поговорката, дозата прави отровата. Тя е безценна - без нея не може, но когато се прекали създава твърде много проблеми, защото тя всъщност е комбинация от два от най-ключовите йона в човешкото тяло, които участват в твърде много функции. Наистина в България, за съжаление, този проблем със злоупотребата със сол го имаме. Знаете, първо хващаме солницата, после опитваме храната. По-общо казано, бъбреците страдат от всякакъв вид едностранна диета, независимост от какъв характер. Защото всичко, което е в човешко тяло, се филтрира през бъбриците. Много животинска храна - проблем. Много сирена и млечни продукти - проблем. За това на бъбрека му трябва балансирана диета.
Има ли спанакът някакво специално отношение към бъбреците?
Спанакът е една от малкото храни, която, особено при хора с бъбречно-каменна болест, е уместно да се ограничава, тъй като спанакът, изобщо листните зеленчуци, са много богати на оксалат, което е една от основните съставки на бъбречните камъни. Необходимо е да се ограничава, но в никакъв случай не да се избягва. От прием на малко спанак, няма да се случи нищо, това се препоръки по-скоро в дългосрочен план.
Когато вече има наличие на камък, необходимо ли е веднага да се премине към интервенция или операция?
Решението за това дали да се пристъпи към интервенция зависи изцяло от конкретния случай. Преценява се дали камъкът може да се изхвърли сам, дали може да се подпомогне с медикаменти или вече е необходима оперативна намеса. Това е решение, което взема урологът след съответните изследвания. Важно е да се знае, че при установен камък трябва да има медицинско наблюдение и адекватни мерки. За съжаление, бъбречно-каменната болест има две основни посоки на развитие – или се стига до бъбречна криза, когато камъкът тръгне и запуши пикочните пътища, или камъкът продължава да нараства, което води до все по-сериозни усложнения и по-трудно лечение.
Ако лечението е успешно, можем ли да предотвратим повторна поява? Какви навици трябва да изградим?
Това е изключително важна част, която често се подценява. Бъбречно-каменната болест е свързана с метаболитни процеси и има склонност към рецидиви. Ако просто се отстрани камъкът, без да се вземат мерки, е въпрос на време да се образува нов. Затова след лечението е необходимо да се направят допълнителни изследвания – на кръв и урина – за да се установи има ли дисбаланс на вещества като калций, магнезий, цитрати и други. Въз основа на това се правят препоръки за хранене, прием на течности и при нужда – добавки. Това се нарича метафилактика – профилактика при вече установено заболяване, чиято цел е да се намали рискът от нови камъни.
Ако трябва да обобщим с едно практично изречение?
Пийте достатъчно вода всеки ден – това е най-ефективната и достъпна профилактика.
Нека преминем към едно по-сериозно заболяване – ракът на пикочния мехур. Кои са основните рискови фактори?
Основният рисков фактор е тютюнопушенето. Макар често да го свързваме с рак на белия дроб, то има също толкова сериозно, а понякога и по-голямо значение за развитието на рак на пикочния мехур. Канцерогенните вещества от цигарите се излъчват чрез урината и остават в контакт с лигавицата на пикочния мехур с часове, което увеличава риска от злокачествени промени. Други рискови фактори са професионалната експозиция на химикали – при хора, работещи с багрила, в химическата индустрия, фризьори. Днес този риск е значително по-нисък, но все пак съществува.
Това означава ли, че ежедневните козметични процедури при жените крият риск?
Не. При нормална употреба няма повод за притеснение. Рискът е свързан с дългогодишна професионална експозиция, а не с ежедневна грижа.
Ако човек забележи кръв в урината, но няма болка – колко тревожен симптом е това?
Това е изключително важен сигнал. Наличието на кръв в урината винаги трябва да бъде изяснено. В 95% причината може да е безобидна – инфекция, проблем с простатата или спукан капиляр. Но в останалите 5% това може да е признак на сериозно заболяване, включително рак, и винаги трябва да се приема като такова, до доказване на противното. Затова всяка поява на кръв в урината трябва да се приема сериозно – до доказване на противното.
Какви изследвания се правят и колко бързо трябва да се реагира?
Добре е да се реагира възможно най-скоро. Започва се с базови изследвания – кръв, урина, ехография. При съмнение се преминава към по-специализирани методи – скенер, ядрено-магнитен резонанс, а при необходимост и цистоскопия – оглед на пикочния мехур отвътре.
Ако ракът бъде открит рано, какви са шансовете за лечение?
При ранно откриване – в т.нар. неинвазивен стадий – шансовете за успешно лечение са много добри. Проблемът е, че при напреднал стадий лечението става значително по-трудно. Това важи за всички онкологични заболявания – ранната диагностика е ключова.
Има ли разлика между мъже и жени?
Да. Мъжете боледуват по-често, основно заради по-високия процент тютюнопушене. Освен това те по-рядко търсят медицинска помощ навреме, което води до по-късно откриване на заболяването. Жените обикновено са по-активни в профилактиката.
Кои са съвременните методи на лечение?
Лечението зависи от стадия. В ранните етапи се прилагат минимално инвазивни ендоскопски процедури за отстраняване на тумора. При напреднали случаи се налагат по-големи операции, включително отстраняване на пикочния мехур. Все по-често се използва мултидисциплинарен подход – комбинация от хирургия, лъчетерапия, химиотерапия и имунотерапия.
Имунотерапията намира ли място в лечението?
Да, това е една от най-новите и обещаващи посоки в онкологията. Чрез нея се активира имунната система на организма да разпознава и атакува туморните клетки.
Какво най-често казват пациентите, които идват твърде късно?
Много често споделят, че дълго време са лекувани за други, по-леки, състояния или са подценявали симптомите. Затова е важно да се знае – дори малко количество кръв в урината може да бъде първият сигнал за сериозен проблем.
Срещате ли пациенти, които се лекуват по информация от интернет?
По-скоро рядко. По-често пациентите идват информирани, което е добре. Проблемът е, че информацията в интернет не винаги е достоверна и изисква критично мислене. Най-важното остава консултацията със специалист.
Може ли подобно заболяване да се открие при рутинни изследвания?
Да. При изследване на урина може да се установи т.нар. микроскопска хематурия – наличие на кръв, която не се вижда с просто око. Затова профилактичните изследвания веднъж годишно са изключително важна.
Автор: Росица Ангелова
Източник: Радио „ФОКУС“
