Работата на клиничния психолог с тежкоболни деца е не просто професия, а дългосрочен ангажимент към едни от най-уязвимите пациенти и техните семейства.
Подкрепа във всеки етап от заболяването
"Дейността на клиничния психолог е доста обширна. Най-общо казано, ние присъстваме на всеки един етап от заболяването. Още при подозрения за дадено заболяване ние сме там - в този най-несигурен, най-тежък и най-непредвидим период за семейството. При поставяне на диагнозата, при преминаване към следващи етапи на лечение, при подготовка за трансплантации - във всички фази ние сме там, като нашето присъствие е свързано с подкрепа за семейството", каза клиничният психолог Камелия Стоянова в съботното издание на "България сутрин" по телевизия Bulgaria on Air.
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С Д-Р СТОЯНОВА можете да гледате >>>ТУК
Ежедневната работа включва и малките, на пръв поглед незначителни жестове - разговор, внимание или изпълнение на дребно желание на детето. Именно тези моменти изграждат доверие и усещане за сигурност.
Деликатността при съобщаването на диагнозата
Стоянова подчерта, че подходът към съобщаването на диагнозата е изключително деликатен.
"Много често самата информация е неясна - ние виждаме въпросителните в очите на родителите или на детето. Тогава имаме медиаторска роля между лекаря и пациента, между лекаря и родителя. Дори чисто комуникационно спомагаме за повече яснота - разчистваме неяснотата", каза още Стоянова в ефира на Bulgaria ON AIR.
По думите ѝ, децата често усещат или разбират какво се случва още преди да им бъде казано директно. Съвременният достъп до информация и наблюденията им в болничната среда ги правят по-осъзнати, отколкото възрастните предполагат.
В същото време те нерядко проявяват изненадваща психическа устойчивост.
Разговорите с тях се водят на достъпен език, съобразен с възрастта и емоционалното им състояние. Акцентът пада върху това, че лечението е процес с различни етапи - включително престои в болница, но и моменти у дома, което дава усещане за перспектива и нормалност.
"Перличките на смелостта" като мотивация
Една от инициативите, които носят допълнителна подкрепа на децата, са т.нар. "перлички на смелостта".
"Тези перлички са един по-различен прочит на болестта - на пътя, през който минават семействата и децата. За всяка манипулация има различна перличка. Така децата се гордеят с това, което са преживели, и чакат с нетърпение да получат новите перлички", разказа Стоянова.
Изграждането на доверие и най-трудните моменти
Изграждането на връзка с детето е бавен и изключително важен процес. Стоянова обърна внимание, че психологът трябва да подхожда с уважение към личното пространство и темпото на детето, без да налага авторитет или да говори от позицията на "по-знаещ".
Контактът се случва само ако детето допусне специалиста в своя свят. Понякога това означава и да се отдръпнеш, когато то има нужда от дистанция. Именно тази чувствителност създава истинско доверие.
Един от най-трудните аспекти на работата е, че не всички истории завършват с излекуване. В такива случаи, по думите на психолога, не е подходящо да се дават универсални обещания, че всичко ще бъде наред.
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С Д-Р СТОЯНОВА можете да гледате >>>ТУК
Източник: Bulgaria ON AIR
