Онкологът д-р Георги Димитров е от малцината, които имат щастливата възможност да работят навсякъде по света, но остана в България
Д-р Георги Димитров от Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ е от хората, които навсякъде по света са приемани добре заради своя професионализъм. Завършил е във Великобритания, но се връща и продължава отново с учене тук, в България. И остава въпреки възможностите и поканите за работа в чужбина.
Биографично
Д-р Георги Димитров, дм завършва Генетика в University of Leeds през 2012 г. с отличен успех. Работи като изследовател в Imperial College London, където се занимава с туморни модели, генетична модификация и разработване на нови противотуморни терапии по концепцията „от лабораторията до клиничната практика“. През 2020 г. придобива магистърска степен по медицина от Медицински университет – София, отличен със „Златен Хипократ“. През 2024 г. защитава образователна и научна степен „доктор“ по онкология. Сертифициран е по имуноонкология от Harvard Medical School и по медицинска онкология от European Society for Medical Oncology. От 2022 г. е част от екипа на Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Автор е на „Интерактивен справочник за диагностика и лечение на COVID-19“ и координатор на национален експертен съвет към Министерството на здравеопазването на Република България. Член е на Българския лекарски съюз и General Medical Council. Името му е разпознаваемо и в международната научна общност. През 2025 г. е първи автор на публикация за съвременните терапевтични подходи при карцином на простатата в International Journal of Molecular Sciences, както и на мултидисциплинарно проучване с геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – водеща технология за прецизен ДНК анализ.
Как се става лекар
Ако за някои млади хора това е прав път, предначертан от професията на родителите или романтично увлечение по благородството на тази професия, то за д-р Димитров пътят не е така тресиран. Нещо повече, той дори е заобиколен. Защото преди да стигне до нея, той минава през генетиката и молекулярната биология. „Макар и да съм дете на лекари, не това предопредели моя избор. Точно обратното – тяхната заетост ме отказваше от медицината, защото родителите ми все имаха да свършат нещо, викаха ги на работя по всяко време. Затова и първоначално не исках да чувам за медицина. Дори исках да стана музикант“, разказва с шеговит тон за своя избор д-р Георги Димитров. Впрочем, увлечението по музиката не го е напуснало и досега. И в радостни моменти, и след уморителен ден той често пъти посяга към китарата у дома. „Макар дълго да избягвах бялата престилка, с времето осъзнах, че обличането ѝ е естествено продължение – логичният преход от предклиничната наука към клиничната практика“, разказва той. Така завършил тази специалност във Великобритания. И макар да работил след дипломирането си там няколко години там, те сякаш били, колкото да го изпитат, да установи, че въпреки съпротивата и борбата със себе си, го влече повече клиничната, а не толкова параклиничната работа. Кандидатствал и завършил Медицинския университет в София, последвала и специализация по медицинска онкология, а в тази специалност предизвикателствата са много. Едно от тях, за което д-р Димитров обича да разказва, е постижението на науката да използва вирусите, за които от десетилетия се знае, че някои от тях са причина за възникване на ракови клетки, вече оръжие срещу самите онкологични заболявания. „В момента науката е напреднала до такава степен, че може да експлоатира вируси така, че те да инфектират, да се репликират и да унищожават само ракови клетки за определено онкологично заболяване. В момента, на тази база, вече има одобрен медикамент за лечение на напреднал злокачествен меланом на кожата“, пояснява д-р Димитров и отбелязва, че в България не се разработват такива проекти, тъй като те се осъществяват и финансират от големи фармацевтични компании.
Интроверт или екстроверт
Интересът му към генетиката и молекулярната биология остава жив, но той прави важно уточнение: „Лабораторната наука предполага повече самостоятелна, задълбочена работа. На мен обаче ми липсваше динамиката и прякото общуване.“ По думите му именно контактът с пациентите му дава енергия – възможността да лекуваш конкретен човек и да виждаш реалния ефект от решенията си. „В лабораторията резултатите идват по-бавно и често са по-абстрактни. В клиниката отговорността е непосредствена.“ На въпроса дали професията следва характера, той цитира мисъл, приписвана на Конфуций: „Избери работа, която обичаш, и няма да работиш нито ден.“ Подчертава, че изпитва истинско удовлетворение от ежедневието си – започва деня рано, преглежда списъка с пациенти, участва активно в обсъждания с колегите. „Медицинската онкология се развива с изключителна скорост – практически ежедневно. Тя е в период на експоненциален напредък и това изисква постоянна подготовка“, казва д-р Георги Димитров. Разликата между лабораторията и клиниката обобщава ясно: „В експерименталната работа грешката означава загуба на време и ресурс. В клиничната практика залогът е човешкият живот – и това променя всичко.“
Там и тук
Когато го попитат за плюсовете и минусите на здравните системи и достъпноста на Острова и у нас, не се замисля да отговори, но по един необичаен от обикновените отговори, които чуваме на работили там, начин. „Там всички се оплакват от продължителното чакане за медицинска помощ, ако състоянието не е спешно. Да се срещнеш със специалист, може да ти отнеме и месеци. Парадоксът обаче е, че в България имаме много бърз достъп и въпреки това, смъртността и дори средната преживяемост на хората у нас е с няколко години по кратка от тази в Западна Европа. Въпреки чакането, прогнозата от заболявания, които могат да бъдат предотвратени и лекувани своевременно, е в пъти по-висока, отколкото тук“, подчертава д-р Димитров. И в България, и в чужбина младите лекари настояват за по-добри условия и по-справедливо заплащане – нещо, което той определя като напълно естествено. Според него обаче не по-малко важна е приемствеността – ясният път на обучение и подкрепа от по-опитните колеги. В много държави това е стандарт, докато у нас често остава по-скоро изключение. Самият той има възможност да се върне и работи във Великобритания във всеки един момент, тъй като е член и на Британската медицинска асоциация (GMC). Засега се е установил тук. За момента със съпругата му, която е зъботехник, се чувстват добре в България. Какво ще изберат обаче занапред те, времето ще покаже.
Източник: clinica.bg
Снимка: Антон Станков
