Мултидисциплинарен екип от български учени публикува мащабно национално проучване, което изследва какво се случва с онкологичните пациенти дълго след като са преболедували COVID-19 — тема, която оставаше слабо проучена в световен мащаб от началото на пандемията.
Използвайки данни от Единния информационен портал и близо пет години проследяване, изследването анализира дългосрочната прогноза при почти 1800 пациенти със солидни тумори, хоспитализирани с COVID-19 и преживели острата инфекция по време на пандемията. Учените изследват дали ваксинацията срещу COVID-19 и различните противотуморни терапии влияят върху дългосрочната обща преживяемост.
Резултатите показват, че пациентите, ваксинирани с иРНК ваксини срещу COVID-19, живеят значително по-дълго в сравнение с неваксинираните или получилите векторни ваксини. Това предимство в преживяемостта се запазва години след инфекцията, дори след отчитане на фактори като възраст, пол и вид на онкологичното заболяване. Ефектът е още по-изразен при пациенти, лекувани със съвременна имунотерапия — инхибитори на имунните контролни точки.
Наблюденията предполагат, че ваксинацията може да има дълготраен защитен ефект, който надхвърля предотвратяването на тежко протичане на инфекцията и вероятно взаимодейства благоприятно с имунната система в контекста на онкологичното лечение. Не случайно в момента се провеждат клинични изпитвания, използващи тази технология и за лечение на онкологични заболявания.
Проучването установява и съществени различия между отделните видове онкологични заболявания — пациентите с белодробни и гастроинтестинални тумори показват по-неблагоприятни дългосрочни резултати въпреки ваксинацията, което подчертава продължаващата уязвимост на определени групи пациенти.
Изследването е публикувано в списанието European Journal of Cancer (един от най-престижните международни журнали в областта на онкологията). То предоставя едни от най-дългосрочните налични данни за онкологични пациенти след COVID-19 и допринася за по-доброто разбиране как мерките, въведени по време на пандемията, могат да влияят не само върху острите усложнения и преждевременната смъртност, но и върху дългосрочните онкологични резултати години по-късно.
Снимка: д-р Трифон Вълков - в ляво-, д-р Георги Димитров и проф. Радка Аргирова, която двамата приемат като свой учите
Водещи автори на изследването са д-р Георги Димитров, дм, специалист по медицинска онкология и генетика към Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, София, доц. д-р Трифон Вълков, дм, инфекционист към СБАЛ по паразитни и инфекциозни болести „Проф. Иван Киров“, София и проф. д-р Радка Аргирова, дмн, вирусолог към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“, София.
Линк към публикацията в European Journal of Cancer - тук>>
***
Д-р Георги Димитров, дм е завършил образованието си във Великобритания и България – бакалавърска степен по генетика в University of Leeds и магистърска програма по изследователска онкология в Imperial College London, а през 2020 г. завършва медицина в Медицински университет – София, където е удостоен с отличието „Златен Хипократ“. Притежава сертификат по имуноонкология от Harvard Medical School и сертификат за професионална компетентност по медицинска онкология от Европейската организация по медицинска онкология (ESMO). Професионалното му развитие е тясно свързано с Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където основният му научен и клиничен фокус е в областта на имуноонкологията.
Д-р Димитров е сред създателите на първия по рода си в България „Интерактивен справочник за диагностика и лечение на COVID-19“ и е автор на редица научни публикации в международни рецензирани списания, включително British Medical Journal. За своя принос е отличен с наградата на Българския лекарски съюз „Лекар на годината – Ти си нашето бъдеще“ (2022), а през 2024 г. получава и признание като „Млад лекар на годината“ на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Професионалните му интереси са насочени към карцинома на простатната жлеза и рака на гърдата.
