Родителите на деца между две и шестгодишна възраст се сблъскват с това явление, което създава поредица метафорични главоболия, но трябва да се третира с внимание.
Има един момент в ранното детство, в който родителите попадат във водовъртеж от лекарства, капки и прегледи. Това са годините, в които т.нар. градински сопол е почти ежедневие. Кръстен е „градински", защото от него страдат децата, които посещават детски учебни заведения—ясли и детски градини. Той обаче е доста по-често срещан, отколкото при по-големите деца или възрастните.
„Това е едно разговорно понятие за повтарящи се вирусни инфекции на горни дихателни пътища при децата в ранна възраст, особено през първите една до две години след започване на детска градина. Можем да го свържем с един физиологичен имунологичен адаптационен процес, който е свързан с първия масов контакт с респираторни вируси. Това в никакъв случай обаче не означава слаб имунитет", обяснява д-р Милена Миткова, УНГ специалист в детското УНГ отделение в Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ „Царица Иоанна—ИСУЛ". „Децата в тази малка възраст боледуват на всеки няколко седмици и наричаме това явление с жаргонния термин градински сопол, съгласява се д-р Андрей Гончаров, педиатър в Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „Лозенец" в София. „Капитал Здраве" разговаря със специалистите за характеристиките на този традиционен детски феномен, за честите грешки на родителите и правилния подход при лечение.
Малък стрес
„В ранна детска възраст честите хреми са част от съзряването на имунната система, а не признак на заболяване", казва д-р Миткова, като добавя, че при децата в яслена и градинска възраст честите вирусни инфекции са очаквани и медицински нормални.
„Нормално е за едно дете на възраст до 5-6 години да боледува средно веднъж месечно. Разбира се, концентрацията на тези боледувания е в зимния период, когато това е по-често, 2-3 пъти в месеца", уточнява д-р Гончаров. Той подчертава, че най-често става въпрос за вирусни инфекции, като настинката също е такава, макар и за нея да се използва разговорен термин. Ако възрастните боледуват от настинка между два и четири пъти годишно, то при децата боледуванията могат да са средно между 6 и 10 пъти.
Д-р Миткова казва, че причината за честия градински сопол е, че в ранна детска възраст се формира лигавичният имунитет и това определя по-високата честота на инфекции. „Нормално продължителността на една стандартна хрема е между 7 и 10 дни, като секрецията е водниста или слузеста и постепенно възниква подобрение. Когато имаме вече симптоми над 14 дни с една персистираща носна обструкция, нощно хъркане, дишане на детенцето по-често с отворена устичка, намален слух, ре цидивиращи отити, тогава вече се изисква оценка от специалист", обяснява тя.
Често, преди да се оформи видим секрет, се появява т.нар. задна хрема, която представлява оток на лигавицата в начални фази на инфекцията. Д-р Гончаров уточнява, че при нея няма видима секреция или е оскъдна, но децата кашлят и не дишат добре при носа, като секретът се стича назад. „Най-малките деца, до двегодишна възраст, дишат основно през носа. В ранна възраст децата нямат навик да издухват носа и при преглъщане секретът се озовава в носоглътката", казва още д-р Миткова.
Има случаи, в които продължителното присъствие на носен секрет се дължи и на алергии, които се наследяват. Затова е важно родители със силни алергии да следят за такива и при своите деца. Секретът при алергиите е бистър и воднист, придружен е от често кихане, има и сърбеж в носа. Често се забелязва секрет и в очите, отбелязва д-р Миткова. Алергиите могат да бъдат към полени (проявяват се особено в пролетно-летния сезон), домашен прах и акари и др. Над 20% от българите са с алергии, сочат данни в публикация на Военномедицинска академия.
Лошите герои
И д-р Миткова, и д-р Гончаров подчертават, че една от най-често срещаните грешки в поведението на родителите при появата на градинския сопол е прибързана или честа употреба на антибиотични капки за нос.
,,С тях можем да успеем да негативираме микробиологията, но създаваме и една резистентност в носа. В секундата, в която не се капят антибиотични капки, там просто заживява следващият причинител, което е абсолютно нормално", казва д-р Гончаров. Д-р Миткова подчертава, че ранното назначаване на антибиотик, особено самоназначен от страна на родителите „с идеята да мине епизодът по-бързо", е голяма грешка най-вече защото това е основата на последваща антибиотична резистентност—в случая на перорален прием, и на локални капки.
Антибиотикът задължително се назначава след микробиологични изследвания, но и те трябва да се правят с едно наум и не твърде често на децата. „Носът не е стерилно място. Ние дишаме през него и там винаги има някаква бактериална флора, която си живее там. Дали ще е стафилокок, дали ще е стрептокок, това също е в рамките на нормалното и това не означава, че детето е с някакво бактериално заболяване", казва д-р Гончаров.
УНГ специалистът д-р Миткова подчертава, че продължителната употреба на назални деконгестанти — спрейове и отпушващи капки за нос, също е проблемна. Подобни препарати не трябва да се слагат в носа повече от седем дни, Според д-р Миткова често родителите подценяват и нощното хъркане като симптом.
Добрите герои
Промивката с физиологичен разтвор е основното оръжие в битката с градинския сопол, категорични са специалистите.
„Достатъчно е сутрин и вечер нослето да се промива, а при епизод на хрема и по-често е нужна аспирация при по-малките деца, които не могат да си издухват сами носа", казва д-р Миткова. „В обобщение мога да кажа, че поддържането на добрата носна проходимост е ключово за профилактиката на усложненията", уточнява тя.
„Всяко дете, което се среща с деца, кое| то е в някакъв детски колектив, ще има I такива хреми. С порастването нещата се 5 подобряват и обикновено в предучилищна и училищна възраст започват значително по-малко да боледуват", обяснява д-р Гончаров
Педиатърът от болница „Лозенец" подчертава, че витамините и добавките нямат полза при остри инфекции. И двамата специалисти са убедени, че не трябва да се прекалява с подобни продукти, които се и рекламират доста агресивно. „Ако няма клинично доказан недоимък, не се налага тяхната субституция", подчертава д-р Гончаров.
Третата сливица Уголемената трета сливица, позната и с термина аденоидна вегетация, се намира зад мекото небце при носоглътката.
„Увеличената трета сливица предизвиква нарушение в носното дишане, хъркане, спане с отворена уста. Децата по цял ден трябва да дишат с отворена уста. По-голямата част от децата, страдащи от това, имат проблеми с ушни инфекции. Ако някои деца имат рецидивиращи чести ушни инфекции, е уместно да се направи консултация със специалист по уши, нос и гърло, да се направи оценка", обяснява д-р Гончаров.
УНГ специалистът д-р Миткова отбелязва, че аденоидната вегетация се проявява обичайно между две и пет години. Тя обаче подчертава, че не всяка увеличена трета сливица подлежи веднага на оперативно лечение.
„Когато тя не е толкова хипертрофирала и се ограничаваме само до едни чести епизоди на хрема, много често прилагаме консервативен подход за лечение. Вече когато в рамките на няколко месеци не дава резултат, състоянието на детето се влошава, вместо да се подобрява, вече препоръчваме оперативно лечение", казва тя.
Източник: сп. "Капитал"
