Историята, която ще ви разкажем, е за силата на волята – на един млад мъж и спортист. И за смелостта на един лекар, който въпреки многократните, неуспешни опити на колегите си, се наема да му помогне. И така, 28-тата операция се оказва успешна и пред Димитър Д. от Варна, бивш професионален състезател по борба, отново има бъдеще и място за мечти. А мечтите са прости – за здраве и за спокоен живот, защото „досега след всяка следваща операция знаех, че ми предстои нова“.
Кошмарът за 24-годишният варненец започва през 2017 година, когато след автомобилна катастрофа получава много тежки травми. Случилото се от тук насетне е като сън. Кошмарен сън. Спешно отделение, животоспасяваща операция, после още една, и още една, и още една. Общо 9. Изписване…Лъч светлина…И отново мрак. Смяна на тазобедрена става…Нова операция…И още една…И още една…И още една. Антибиотици. Много. Към които постепенно става резистентен. Възпаление. Болка…
„Бях обиколил почти всички ортопедии в България и бях решил, че ще търся спасение в чужбина. Ходих на консултация в Турция, в Гърция. Никой не смееше да се ангажира с прогноза или с обещание, че може да ми помогне“, разказва младежът. Тогава попада в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Началникът на клиниката, проф. д-р Пламен Кинов, също не му дава гаранция, но обещава да опита. „Професор Кинов имаше готов план – обясни ми първо, второ, трето. Ще сложим един спейсмейкър (заместител на ставата, натоварен с антибиотик, за да може да се преодолее инфекцията), ако той не подейства – втори“, спомня си Митко. Г. Така и става. 20 дни след операцията се появява рецидив и спейсърът е заменен с нов. Междувременно българските лекари започват да подготвят момчето за лечение в чужбина, тъй като инфекцията му е резистентна към всички възможни и регистрирани за употреба антибиотици в България, а заради КОВИД пандемията опитите да изпишат такъв от чужбина се оказват неуспешни. Докато се подготвят документите, а медиците се опитвам да го стабилизират, за да могат да го предадат в ръцете на западните си колеги, настъпва рязко влошаване. Следва операция по спешност в Клиниката по ортопедия и травматология на ИСУЛ. И започва голямото чакане. Един, два, три, пет, десет, двайсет дни. Сякаш този път бактерията се е предала. Няма рецидив. Следва нова, всички се надяват последна, операция по поставянето на „истинската“ тазобедрена става. И чудото се случва. Пет дни след операцията и общо пет години след инцидента, бъдещият юрист може отново да ходи сам, да слиза, да изкачва стъпала.
„Тъй като е лекуван и опериран многократно, давани са му всички възможни антибиотици, Георги дойде при нас с мултирезистентен микроб, който не беше чувствителен на нищо. По тази причина бяхме много затруднени – дори не толкова в хирургията, колкото в излекуването на инфекцията. Опитахме експериментално лечение, каквото биха приложили в чужбина и слава, Богу, успяхме“, разказва проф. д-р Кинов. Но допълва, че дори и сега няма гаранция – понякога тези инфекции са много упорити, може да се появи рецидив след 15-20 години.
Нито Димитър, нито майка му Петя обаче искат да мислят за такъв сценарий. „Аз съм най-щастливият човек в момента, защото след тази, поредна операция, чух най-сетне думите, че няма инфекция и дай, Боже, да е последна завинаги“, обяснява жената.
Към молбите се присъединяваме и ние, както и целият екип на Клиниката по ортопедия в травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, за които 24-годишният спортист отдавна е повече от обикновен пациент.
