Днес е Световният ден за профилактика на бъбречните заболявания. Отбелязва се от 2006 година през втория четвъртък на месец март по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести. Целта е да се обърне внимание на опасността от бъбречните заболявания, важността от ранното им диагностициране и проблемите на хората, чийто живот е белязан от хроничните бъбречни заболявания.

„Принципно честотата на тези заболявания нараства в годините, което може би се дължи на по-точната диагностика, но типичното за бъбреците е, че обикновено те не болят. Както казвам с усмивка – бъбреците са едни тихи, работливи и скромни органи,  без които човешкия организъм не може да живее, но те не алармират, когато са болни. Да, когато пациентът има камъни в бъбреците –  има болки и търси лекар. Другите бъбречни заболявания обикновено не са придружени с болки, докато не настъпи т.нар. терминален краен стадии на бъбречна недостатъчност. Като цяло заболяването е безсимптомно“ – каза в интервю за Радио Благоевград проф. д-р Боряна Делийска от Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Царица Йоанна“– ИСУЛ и член на Борда по нефрология при Министерството на здравеопазването.  

Тя коментира и рисковите фактори. „Начинът на живот, на хранене, диети с висок прием на белтъци, сериозните физически натоварвания във фитнеса и прием на високопротеинови напитки с много белтъци – това уврежда бъбреците. Добавяме и възпалителните признаци, имунни, автоимунни заболявания на бъбрека, вродени.  Бъбреците се увреждат и от прием на много медикаменти. Светът е склонен да приема много хранителни добавки, които невинаги са нужни, но масово хората ги използват. Приемат се много медикаменти – т. нар. в медицината полипрагмазия. Човек има заболяване, отива при трима лекари, които му изписват различни лекарства, които понякога се дублират или взаимно се изключват. Но той има не само болен бъбрек, но и стомах – всеки специалист му дава лекарства и това огромно количество също уврежда бъбреците. Възрастта също е фактор, който влошава бъбречната функция при абсолютно здрав бъбрек. Възрастта е относително неблагоприятен фактор, но той е от факторите, които не можем да променим. Нелекувано и не проследявано артериално налягане, също уврежда бъбреците“

При нарушена бъбречна функция най-често няма никакви симптоми. Знак може да бъде новопоявила се артериална хипертония, която винаги при пациента трябва да се изключи, че не е бъбречна, защото голяма част при т.нар. високо кръвно налягане е свързано с бъбречно заболяване. От една страна бъбрекът, който е болен предизвиква хипертония, от друга – самата хипертония доуврежда бъбрека. Захарният диабет, високата пикочна киселина също атакуват бъбреците. Всички световни препоръки сочат, че профилактика на бъбречната функция трябва да се извърши в началото, което означава ранна диагностика и ранно адекватно комплексно лечение.

През какъв период от време е необходимо да се правят изследвания за състоянието на бъбречната функция и с какво са свързани те? „Винаги казвам, че трябва да се прави изследване на обикновена урина и това дава много добра представа. Още по-добре е ако се направят кръвни изследвания -  серумен креатинин, който дава представа в общи линии как работи бъбрека и евентуално пикочна киселина. Ако пациентът  има  бъбречно заболяване, захарен диабет – тогава изследванията трябва да бъдат много по-чести. Но човек, който се чувства напълно здрав е редно да прави поне веднъж годишно изследване на урина“.

Профилактичните мерки, които човек трябва да предприеме, за да намали риска от бъбречни заболявания? „Всичко трябва да бъде умерено в начина на живот и на хранене. Да се избягват изтощителните диети, които стресират човешкия организъм, както и прекомерния прием на храна. Да не се забравят физическите упражнения и ходенето пеша. По-често да се слиза от автомобила и да се изминават определени разстояния. Това е перфектно не само за целия организъм, но и конкретно за бъбреците. Дори при пациенти на диализа се препоръчват умерени физически натоварвания. Да имаме баланс в живота, да не се тъпчем с химия“.

Чуйте в звуковия файл разговора на Лалка Радкова с проф. д-р Боряна Делийска. Източник: bnr.bg