Медицинските сестри са дясната ръка на доктора. Санитарите пък са нашата дясна ръка винаги и във всичко. При нас всички знаят кога и в кой момент какво трябва да се направи.
Това заяви в интервю за БГНЕС Димитрина Ангелова, старша сестра в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ) на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Разговаряме с Димитрина Ангелова, която работи от 35 години като медицинска сестра, за мисията и за отдадеността да бъдеш медицинска сестра, но и за предизвикателствата, свързани с тази толкова благородна професия.
Професията на медицинската сестра е изключително натоварена, включително и психически. Старшата медицинска сестра разказа няколко конкретни случая, които никога няма да забрави. И двата случая са от преди няколко месеца.
„Едно детенце, което беше на ушна клиника тук, при нас, беше на косъм от възстановяване на жизнени показатели. Успяхме, възстановихме го, излезе си детенцето на крака усмихнато и родителите – също усмихнати и доволни“, сподели тя.
Другият случай е мъж с гръдна травма, който е бил на апаратна вентилация. „Борихме се доста време за живота му. Възстанови се момчето, изведохме го в клиниката, на която се водеше и може би след месец дойде на вратата с неговата майка и ни благодариха за грижите, положени за него“, разказа старша медицинска сестра Ангелова.
За нея именно това е най-хубавото в професията – когато някой пациент дойде и им благодари, когато видят човека жив и на крака. „Това е най-доброто за нас и това ни подтиква още повече да се грижим за тях“, каза тя.
Старшата медицинска сестра сподели, че опитва да се съхрани, но няма как да не изживява емоционално подобни случаи. „Ние сме все между тях, с тяхната мъка и болка – и на близките, и на пациентите“, добави тя.
На въпроса кое е онова, което я мотивира да работи тази изключително благородна професия, старша сестра Ангелова отговори: „Да помагам на хората в нужда и да видя после техните усмивки на лицата.“
Старшата медицинска сестра коментира и какво трябва да се промени в подготовката на младите медицински сестри. Според нея трябва да има повече практика. „Трябва да идват и най-вече в реанимациите да карат практика“, смята тя и допълни, че бъдещите медицински сестри трябва да се учат на интубации, да хранят болните, да сменят тоалетите им, да мониторират и да следят жизнените показатели на пациентите.
Снимка: БГНЕС Димитрина Ангелова, старша сестра в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение
По думите ѝ стажантите непрекъснато трябва да са между опитните медицински сестри, за да видят каква е борбата между живота и смъртта, да знаят как да реагират в една екстремна ситуация. Старша сестра Ангелова е категорична, че практиката в централна реанимация трябва да бъде по два, три месеца.
Попитана трябва ли всяка една медицинска сестра да мине през централна реанимация, за да разбере абсолютно всичко за професията, тя отговори: „Да, според мен трябва да минат всички, да видят какво е, защото лесно е да минеш през по-леките клиники – не, че и там няма работа и няма какво да научи, но всичко най-важно е тук. Трябва да минат първо тук и след това вече, където искат.“
Снимка: БГНЕС Димитрина Ангелова
Старшата
медицинска сестра коментира и какво може да направи държавата, за да задържи
младите кадри в България. „Освен заплащането, уважението на нашия труд“, каза
тя и подчерта, че трябва да има уважение и признателност към труда на всички
здравни работници, като посочи, че всички тези неща вървят ръка за ръка.
Проблемът с недостига на медицински сестри у нас е осезаем. „И при нас е много трудно, защото сме само четири сестри. Аз и още три сестри. Много е трудно. Много трудно се справяме, но все пак все още успяваме да се справим с помощта на болногледачи“, обясни старша сестра Ангелова.
Отговорностите пред медицинските сестри в централна реанимация са много. „Приемаме пациента от спешно отделение, от шокова зала или от операционна – зависи от къде идва при нас. Мониторираме, следим жизнени показатели, следим сатурация, помагаме на докторите за интубация, тоалети, хранене, всички медикаменти, всичко се следи от нас“, разказа старшата медицинска сестра.
Старша сестра Ангелова обърна внимание, че дясната ръка на докторите са медицинските сестри, а дясната ръка на медицинските сестри са санитарите. „При нас всички знаят кога и в кой момент какво трябва да се направи“, заяви тя.
Ангелова описа и какво за нея е призванието да бъдеш медицинска сестра. „Призванието да помагаме на хората, да бъдем добри с тях, да се поставяме на мястото на близките и на пациентите и винаги, и с каквото можем да им помогнем, да сме съпричастни“, каза още тя.
В заключение старшата медицинска сестра си пожела повече млади хора да идват на работа в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, „за да помагаме всички заедно на нуждаещите се от нас“.
Източник: БГНЕС
