Медицинската сестра трябва първо да обича хората, да има емпатия, да може да успокоява разплаканите деца и притеснените родители.
Ако отвътре не ти идва да си съпричастен към медицинските проблеми на хората, много лесно изпадаш от системата. Много години преди да уча за медицинска сестра, аз съм искала да работя това. Работата ми е много на сърце.
Това заяви в интервю за БГНЕС Ваня Александрова, медицинска сестра в детския УНГ кабинет на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
С Александрова разговаряме за отговорностите и предизвикателствата, свързани с тази толкова благородна професия, колко важно е отношението на медицинската сестра към децата и родителите, но и разбирането от страна на родителите по отношение на реда и правилата в болницата, които медицинските служители са длъжни да спазват.
Медицинската сестра обясни, че всеки един случай в кабинета, свързан със заболявания на уши, нос, гърло било то при деца, било то при възрастни, може от най-обикновен да се окаже много по-сложен. В УНГ кабинета попадат деца с автоимунни заболявания, каза тя и сподели, че трудно се забравят и случаите на деца с тежки ларингити, тъй като там са смесени освен ушните проблеми и алергологичните.
„Децата са сложна материя – много добри пациенти, но се изисква много повече внимание, много повече обгрижване, начин на поведение в кабинета, тъй като те са стресирани, освен че са болни“, добави Александрова и допълни, че родителите също са притеснени, но екипът в детския УНГ кабинет се стреми да овладява ситуацията, за да няма след това тежки спомени.
По думите на медицинската сестра всеки случай е отделен и специален, а най-радостното е, когато децата бъдат излекувани, тогава и родителите са доволни.
Александрова сподели кое я мотивира да работи тази благородна професия и колко, всъщност, е важно една медицинска сестра да има отношение както към децата, така и към притеснените родители.
„Аз съм на доста сериозна възраст вече. От много, много години, още преди да уча за сестра, аз съм искала да работя това и така попаднах по разпределение в ИСУЛ“, разказа тя и посочи, че след това попада в ушната клиника, а впоследствие и в детския ушен кабинет.
Александрова е категорична, че за да бъдеш медицинска сестра, трябва първо да обичаш хората, да имаш емпатия, да можеш да повлияеш на притеснените и разплакани деца, на притеснените родители, за да бъде по-спокойна обстановката, макар че в днешно време това е трудно.
„Доста хора идват с желанието на 100%, сега и веднага да се случат нещата, но има правила в болницата, които ние сме длъжни да спазваме, така че се опитвам да ги успокоявам по всякакъв начин“, каза тя.
Медицинската сестра подчерта, че работата ѝ е много на сърце.
Александрова коментира и подготовката на младите медицински сестри, както и липсата на кадри.
„Колегите, които преподават, тъй като тук е училището за сестри, са много подготвени, имат определените степени и наистина обучават по възможно най-добрия начин. Друг е въпросът кой с каква идея и цел е дошъл“, отбеляза тя и уточни, че ако не ти идва отвътре да станеш медицинска сестра от гледна точка на това да си съпричастен към медицинските проблеми на хората, много лесно изпадаш от системата.
Като много важен въпрос медицинската сестра открои кой колко учи и какво иска да прави за в бъдеще. Според нейните наблюдения доста хора попадат по някаква друга причина в системата и в един момент се оказва, че трудно се ориентират към професията, а причините за това са различни – социални, финансови, тежките дежурства, безсънните нощи и пр.
„Да, аз работя на кабинет, но колегите работят по 12-часови дежурства“, заяви Александрова, като подчерта, че работата с деца е доста изтощителна и в един момент се получава едно прегряване.
Много често хората, практикуващи професията, не могат да се възстановят след дежурство и това изпраща младите в друга посока на развитие, други пък отиват в чужбина заради по-добрите условия. „Но моето мнение е, че тук също се прави сестрите да се чувстват добре, доколко вече се успява и кой какви претенции има, колко го удовлетворява, е друга тема“, добави медицинската сестра.
На въпроса какво, освен заплащането, може да направи държавата, за да задържи младите кадри в България, тя отговори: „Не мога да кажа дали държавата може да го направи, когато има липса на кадри. При липсата на кадри, ще има напрежение. Една старша сестра на едно отделение много трудно може да направи график и колегите се изтощават.“
Детският УНГ кабинет в ИСУЛ е единственият спешен, който приема малки пациенти. В него идват деца от цялата страна, включително от Югозападна България, дори и от Северна България. Всеобщо известен факт е, че лекарите в УНГ не достигат, а тези, които са завършили, отварят частни кабинети, пред които се вият дълги опашки, защото децата често боледуват. В тази връзка медицинската сестра коментира има ли държавна политика, която да насърчава държавното педиатрично здравеопазване.
„В момента слушаме как държавата се опитва да обедини всички педиатрични специалности в една сграда. Но за мен сградата не променя нещата, от гледна точка на това, че персоналът като не достига, как тази болница ще бъде запълнена с персонал, с абсолютно всички отделения, които реално трябва да бъдат в самата сграда, за да може на децата да им бъде оказвана помощ на едно място, а не родителите да се разхождат по всички видове болници в София“, каза тя.
Александрова е категорична, че националната детска болница е супер необходима и тъй като в момента липсват кадри вече е политика на държавата как ще се опита да се справи и да има такава болница.
Медицинската сестра в УНГ кабинет носи отговорността да прецени какви са пациентите, които чакат пред кабинета, дали отговарят на условията на кабинета за прием. Медицинската сестра в УНГ кабинет отговаря и за подготовката на кабинета за работа, за дезинфекцията, стерилизацията, манипулациите, а също и да се въдвори някакъв ред в кабинета от гледна точка на децата, защото те са много палави и да се проведе прегледът както трябва.
„Децата са много невинни, но има родители, които не се опитват да разберат какво им се говори“, отбеляза Александрова и помоли родителите да бъдат малко по-толерантни, да изслушват медицинските сестри, защото те изпълняват правилата, които са наложени в болницата.
Медицинската сестра обясни, че няма как да вземе еднолично решение дали малкият пациент е за УНГ кабинет, или не е за него. „В болницата има медицински център, който работи с направления, който работи и платено, и невинаги родителите са доволни. Нека да има взаимна търпимост, за да може децата да са по-здрави, по-усмихнати и ние да сме по-добре, защото е достатъчно напрегнато“, призова тя.
По думите ѝ 80% от напрежението пред и в кабинета се създава от това, че личните лекари изпращат децата или по телефона, или просто недостатъчно добре преценили ситуацията дали малките пациенти са за такъв високотехнологичен УНГ кабинет, какъвто е ИСУЛ. „Ако има събота – неделя медицински центрове, които поемат част от дежурствата на личните лекари, те биха могли да се включат в прегледите на децата и да не се създава такова напрежение пред кабинета, да не се оплакват пациентите, че когато няма спешност се заплаща прегледът, защото това не зависи от персонала, който работи в ИСУЛ“, заключи Александрова.
Източник: БГНЕС
