Проф. Боряна
Делийска, д.м.н, е един от най-добрите нефролози у нас. Тя обясни изводите от
обзорен анализ на литературни данни за евентуалните странични ефекти от широко
използвани и често приемани растителни продукти, когато се съчетаят с
лекарства. Част от екипа учени и медици, подготвили този обзор, е и проф.
Делийска.
- Проф. Делийска, кое наложи изготвянето
на такъв анализ, касаещ комбинирането на някои широко използвани и често
приемани растителни продукти и медикаменти?
- Първо да отбележа,
че нашият екип се позовава на обширна библиография по темата. През последните
години нарастват проучванията, свързани както с положителните ефекти от
прилагане на растителни лекарства, така и от неочакваните им неблагоприятни
ефекти. И то както при самостоятелното им приложение или при комбинации между
тях, така и при едновременен прием с фармацевтични медикаменти.
Продължителният прием на комбинация от разнообразни растителни лекарства ни
даде основание да направим литературна справка за възможността част от лабораторните
отклонения да са свързани с тях или с взаимодействието им с конвенционалните
медикаменти, които се предписват на болния. Според данни на СЗО 70% от хо рата
в света използват билки и растителни лекарства като добавъчна терапия или като
алтернативна медицина. Над 40% от възрастните американци приемат билки по
различни причини.
Увеличава се
използването им в Канада, Австралия и Европа. Най-високите продажби на тези
растителни продукти се отчитат в Германия и Франция. Част от населението приема
единични растителни продукти, но немалко хора самостоятелно си приготвят
различни комбинации, препоръчани от популярни сайтове и вестници. Индикациите
за използването на билковите лекарства са различни. Проблем в много страни е,
че регулаторните изисквания за продажбите им не налагат изследване на
ефикасност, безопасност, взаимодействие, а рекламите им залагат на факта, че са
натурални и не могат да увредят организма. 14-16% от възрастните американци
приемат тези растителни лекарства едновременно с предписаните им други
медикаменти. Голяма част от лекарите не знаят въобще, че пациентът им приема
такива продукти, не са запознати с евентуалните рискове, токсичност, странични
ефекти и не отделят внимание на възможните взаимодействия при комбинирането на
растенията и фармацевтичния медикамент.
- На какви основания се предполага, че
тези толкова популярни в цял свят подправки и билки могат да причинят
негативни, дори токсични ефекти?
- Знаем, че
подправките и билките се използват от древността, а едни от най-популярните са
ЧЕРЕН ПИПЕР, ЧЕСЪН, КАПСАЦИН ОТ ЧУШКИ, КАНЕЛА, кимион, куркума, джинджифил,
шафран, кориандър, карамфил, дива мента, сусам, къри, тамян и др. Много от тях
се култивират в субтропични и тропични райони и според някои проучвани могат да
бъдат заразени с токсикогенни гъби и микотоксини, което допълнително увеличава
неблагоприятното им въздействие върху организма. В някои публикации се отчита,
че често използваните растителни лекарства са контаминирани с прах, полени,
инсектициди,паразити, микроби, гъби, токсини, пестициди, токсични тежки метали.
Най-тежките наблюдавани странични ефекти във връзка с това са агрануло-цитоза,
менингит, мулти-органна недостатъчност, отравяне с живак, арсен, олово, поява
на малигнени процеси, хепатална енцефалопатия, хепаторенален синдром,
нефротоксичност, рабдомиолиза, бъбречна или чернодробна недостатъчност, мозъчен
оток, кома, интрацеребрална хеморагия и смърт. Контаминация е установена
по-често при китайски и индийски растителни лекарства. Данните дават основание
да се предположи, че нерядко тези растителни вещества могат да причинят тежки
странични ефекти. При изследване с т.нар. течна хроматография на няколко широко
използвани подправки като размарин, мащерка, канела, кимион, риган и дафинов
лист, по отношение съдържанието на биоактивни феноли, е отчетено наличието на
52 съставки, много различни от познатите до момента, а някои от тях са
установени за първи път. Широко разпространено, а и доказано в различни
проучвания, е становището, че подправките имат благоприятни ефекти, като
антисклеротични, антитромботични, антикарциногенни, противовъзпалителни,
антиаритмични, липидонамаляващи, антиоксидантни, гастропро-тективни, протекция
против радиация, антиалергични, антималарични, намаляват окислението на ЛДЛ
холестерола и гликацията на белтъците, притежават антибактериални и антивирусни
свойства.
- Моля да коментирате конкретно
влиянието на някои от тези продукти?
- Един от все
по-често използваните е тамянът. Повече от проучванията му са свързани с
благоприятния му ефект върху различни заболявания. Според литературни данни в
експериментални условия е установено, че тамянът повлиява плазмената коагулация
като инхибира (потиска) тромбоцитната агрегация и активността му може да се
сравни с 20 ug/mL от хепарин. Той притежава силно изявен ефект върху удължаване
на времето на коагулация, увеличава протромбиновото време, променя т.нар.
активирано парциално тромбоплас-тично време и инхибира факторите кръвосъсирване
Ха и Х1а. Проучванията отчитат, че водният или алкохолен екстракт от тамян имат
както антиоксидантно действие, така и антитром-ботичен и антикоагулантен ефект.
Едно от изследванията анализира качеството на растителните добавки, в състава
на които е включен и тамян. Отчетено е, че само при 5 до 17 продукта е
обозначена точна информация, като при 3 дори не е отбелязано, че в продукта се
съдържа тамян. А в други е отбелязано с грешно име растението, от което се
добива смолата.
В голяма част от изследваните продукти в САЩ ГЩ и Европа не е отбелязана
дозата, която не трябва да се превишава при използването на растителното
лекарство. Авторите обобщават, че въпреки нарастването на продажбите и
консумацията на този тип алтернативни лекарства все още информацията,
предлагана на клиентите, е крайно недостатъчна. Силимаринът, известен с народното
название бял трън, е широко използван като нетрадиционна терапия, като е
особено популярен в Германия. Широко се използва при чернодробни увреждания,
съдържа различни флавоноиди. Има добър профил на безопасност, но през
последните години се обръща все повече внимание на взаимодействието му с други
предписвани медикаменти. Установено е, че той намалява активността на т.нар.
цитохром Р-450, като при по-високи дози инхибирането (потискането) може да
достигне 100%. Това налага при използването на силимарин да се съобразява
едновременното му приложение с други медикаменти, метаболизиращи се чрез същия
този цитохром Р-450.
- За кои други популярни добавки трябва да предупредим?
- Ще продължа с
куркумина, който се прилага освен като подправка също и в алтернативната
медицина. Нови проучвания отчитат
БЛАГОПРИЯТЕН ЕФЕКТ ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАХАРЕН ДИАБЕТ2 ТИП и при хронични бъбречни
заболявания. Приет през устата, той е с ниска бионаличност.
Същевременно т.нар. пиперин (активният мета болит на черния пипер) инхибира чернодробната
и чревната му биотрансформация. Приложени поотделно в експериментални модели с
плъхове, и двете субстанции имат антидиабетичен и антиоксидантен ефект.
Едновременното прилагане на куркумин обаче с по-високи дози пиперин намалява
този ефект, като същевременно нивата на аланинамино-трансферазата нарастват.
Пиперинът притежава различни фармакологични ефекти и може да промени
функционалната активност на метаболитните ензими, транспорта и
фармакоки-нетиката на допълнително приеманите лекарства с подобряване на
терапевтичния им ефект или с проява на странични реакции. По този повод е
необходимо по-добро изследване на пиперина и лекарствените му взаимодействия и
определяне на терапевтичното му приложение.
Заради взаимодействието между пиперина и лекарствата внимателно трябва да се
анализират фармакокинетичните връзки между тях - дозовият режим, генетичните
вариации и допълнително прилаганите подправки. Пиперинът оказва съществено
влияние върху р-гликопротеина и върху много ензимни системи, като може да повиши
абсорбцията и бионалич-ността на други растителни и конвенционални лекарства. В
тази връзка диетичните добавки от куркумин и капсацин (активният метаболит от
чушките) не повлияват нивата на чернодробния микрозомален цитохорм. Т.е., те
нямат съществен допълнителен ефект върху метаболизма на лекарствата в черния
дроб, за разлика от пиперина, който, както споменах, повлиява ензимната
система, метаболизираща лекарствата в черния дроб.
- Какви други данни, резултати, изводи
от биб-лиографските източници, които сте използвали за вашия обзор, заслужават
внимание?
- Други автори са
анализирали литературни данни за възможни взаимодействия между 7 от
най-продаваните билкови лекарства - гинко билоба, кантарион, женшен, чесън,
ехинацея, сау палмето и кава, и предписаните медикаменти. Установено е, че
ЖЪЛТИЯТ КАНТАРИОН НАМАЛЯВА КРЪВНИТЕ НИВА на циклоспорина, ди-гоксина,
варфарина, теофилина и др., като тези взаимодействия могат да причинят
интерменстру-ално кървене, делириум, леко изразен серотонинов синдром, особено ако
се използват с орални котра-цептиви и серотонинови инхибитори.
При използване на гинко билоба взаимодействието може да се изяви с кървене при
едновременно приложение с варфарин и с повишаване на артериалното налягане, ако
се комбинира с тиазидни диуретици. Женшенът намалява концентрацията на алкохол
и варфарин в кръвта, като може да причини манийни състояния при комбинирането
му с някои антидепресанти. Чесънът променя фармакокинетиката на парацетамола,
намалява кръвната концентрация на варфарин, може да причини хипогликемия при
използването му с някои суланилу-рейни медикаменти за лечение на диабет.
Липсва взаимодействие на ехинацея и сау палмето с фармацевтичните продукти.
Авторите препоръчват на лекарите да изискат информация от болните за употребата
на растителни лекарства и да отделят внимание на евентуалните взаимодействия с
предписваните медикаменти. При наблюдаваните взаимодействия вероятно значение
има ензимната индукция или инхибиране, като същевременно могат да настъпят
значими промени в циркулиращите нива на някои медикаменти с промяна в
терапевтичния им ефект. Взаимодействието между кои растителни добавки и
медикаменти най-често показват реакция? Растителните добавки, взаимодействащи с
медикаментите, включват чесън, джинджифил, женшен и кантарион. Чесънът повишава
времето на кръвосъ-сирване и на протромби-новото време при прием на варфарин,
причинява хипогликемия при прием едновременно с орални антидиабетични средства.
Клиничните последствия от тези взаимодействия могат да бъдат от добре толерирани
до умерени или тежки реакции, които в някои случаи са животоза-страшаващи.
По-честите групи медикаменти, които взаимодействат с растителни продукти, са
АНТИКОАГУЛАНТИ, СЕДАТИВИ И АНТИДЕПРЕСАНТИ, орални контрацептиви, анти HIV
лекарства, диги-токсин, имуносупресори и антитуморни. Фармакоки-нетични и
фармакодина-мични промени могат да се отчетат и вероятно участват при тези
взаимодействия. През последните години, във връзка с резултатите от много
проучвания, се установи, че продължителното използване на жълт кантарион
селективно променя активността на CYP3A, което се свързва с намаления
терапевтичен ефект на някои медикаменти. Това наложи в част от кратките
характеристики на лекарствата да съществува предупреждение, че не трябва да се
приемат едновременно с
Взаимодействието между растението и лекарството може да се свърже и с начина на
прилагането на натуралния продукт, използването му и неговия състав. Може да се
стигне до изменения в гастроинтестиналните функции с последваща промяна в
абсорбцията на лекарството, увеличаване или потискане на метаболитните ензими и
транспортни протеини и промяна в бъбречната екскреция на медикаментите и
техните метаболити.
- Проф. Делийска, към края на това
интересно и полезно интервю как да обобщим всичко, за което ни информирахте?
Какво ще препоръчате конкретно?
- Нека всички имат
предвид, че растителните лекарства съдържат различни фармакологично активни
вещества, които могат да окажат токсичен ефект върху организма. Регистрирани са
случаи с бъбречни, чернодробни и други увреждания. Рискът от неблагоприятните
ефекти се засилва от факта, че често пациентите ги използват в различни
комбинации и ги прилагат едновременно с други медикаменти. Не трябва да
забравяте, че съществува и риск те да са контаминирани, тъй като в много страни
не подлежат на стриктен контрол. Все още са относително малко проучванията
относно приготвянето на отделни растителни лекарства и комбинации от тях,
начина им на приложение и пр.
В отделни публикации се изследват взаимодействията им с фармацевтичните
медикаменти, като проучванията основно се фокусират върху най-често продаваните
и използвани растения. Да не пропусна да информирам, че особено сериозен е
проблемът при използване на РАСТИТЕЛНИ ЛЕКАРСТВА ОТ БРЕМЕННИ ЖЕНИ В проучване
върху 889 бременни е установено, че почти половината от тях са приемали поне по
един предписан им фармацевтичен медикамент, освен витамините и минералите, като
половината едновременно с това са вземали по едно растително лекарство.
Установени са 34 възможни взаимодействия между растенията и медикаментите с
възможен риск от кървене след раждането, както и нарушения в хемодинамиката на
майката. Всички взаимодействия са отчетени като умерено рискови, с изключение
на едно с възможно потенциално въздействие - джинджифил и нифедипин.
Това налага лекарите да бъдат предпазливи при едновременното използване на
медикаменти и растителни лекарства при бременни. Съвсем в заключение, все още
наличната информация предимно за страничните ефекти от растителните лекарства
не е достатъчна. Липсват задълбочени изследвания за взаимодействието между
различните видове при едновременното им прилагане и адекватна информация за
евентуалното им контами-ниране с други вредности. Необходимо е лекарят да се
интересува от приеманите от пациента добавки като вид, начин на приготвяне и
прием, продължителност на лечението с тях и вида на фармацевтичните
медикаменти, които се приемат успоредно с алтернативната терапия.
Страниците подготви Яна Бояджиева.
При хора над 65 г. има риск от кървене при едновременен прием на гинко билоба,
чесън и женшен с аспирин
„При анализ на данните от различните източници, които сме използвали като
библиография, касаещи едновременното използване на медикаменти и растителни
лекарства от пациенти над 65 г., се отчита, че от 5,3 до 88,3 % от проучените
болни едновременно приемат различни растителни комбинации. Те установяват, че
дефиниция на „растителни лекарствени продукти" обикновено липсва.
Най-често растителните лекарства са комбинирани с антихипертензивни медикаменти
- бета-блокери, диуретици, антилипидемични средства, антикоагу-ланти,
антихистаминови, антидиабетич-ни и антидепресанти. Като най-вече са използвали
билкови средства като гинко билоба, чесън, женшен, жълт кантарион, ехинацея,
сау палмето, олио от вечерна примароза (иглика) и джинджифил. Най-често е
регистриран риск от кървене при едновременен прием на гинко билоба, чесън и
женшен с аспирин или варфарин.
Все още съществуват малко данни за начина, по който възрастните хора комбинират
билките с лекарствата. Други наблюдавани неблагоприятни ефекти са промени в
кръвната захар и артериалното налягане, главоболие, тревожност. Рисков модел за
взаимодействие между растения и медикаменти е потискането на цитохром Р-450 от
прием на чесън, гинко билоба, ехинацея или жълт кантарион едновременно с
лекарствата амлодипин, верапамил, симвастатин, аторвастатин и др. Установено е,
че жълтият кантарион намалява ефекта на лозартана и дигоксина. Съществено
взаимодействие е установено и между нестероидните медикаменти с гинко билоба
заради повишен риск от гастроинтестинално кървене поради намалената тромбоцитна
агрегация.
42,2% от възрастните са убедени, че растителните продукти не могат да увредят
организма и по тази причина не съобщават на лекуващите си лекари, че ги
приемат. В проучване на канадски екип върху 11 424 пациенти 9,3% са отговорили,
че в последните 3 дни са ползвали поне един натурален билков продукт, като 57%
от тях едновременно с това са приемали и друго лекарство. Оказва се, че
женският пол, по-възрастните болни, хи-пертониците и диабетиците са с повишен
риск от поне едно взаимодействие между растението и стандартния медикамент.
Проф. Боряна Делийска, д.м.н., е ръководител на Клиниката по нефрология към УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ" - София от 2002 г. до днес. Тя е специалист по нефрология и вътрешни болести, доктор на медицинските науки, професор към МУ-София. В периода 2006-2014 г. проф. Делийска е била Национален консултант по нефрология, а в момента е активен член на ръководството на Научното дружество по нефрология и на Европейското нефрологично дружество. Външен експерт е към НЗОК. Има специализации в Германия Мюнхен, Йена и Ерланген, където е изнасяла и лекции. Проф. Боряна Делийска владее английски, немски, руски и италиански език. Автор на над 160 научни публикации, участия в учебници и книги.