Новини

„Спасените”: Брат за брата, живот за живота. 14-годишно момче победи левкемията с помощта на малкия си брат, който му стана донор. | ИСУЛ

Новини

24.04.2022

„Спасените”: Брат за брата, живот за живота. 14-годишно момче победи левкемията с помощта на малкия си брат, който му стана донор.

А Иисус им рече: ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Матей 17:20 


Маруся и Евтим знаят колко тежко е синаповото зърно. Защото вярата била онази, която ги спасила, когато животът на детето им бил на ръба. През август 2019 година светът на едно семейство се сгромолясва.


- Кога усетихте, че нещо не е наред? 


- Той се качи на едно дърво и падна от него, и не можеше да стане изобщо. И го прегледаха, и казаха, че трябва да му се направят изследвания за кръв, иначе е добре. Той една седмица се държа добре, но след това целият стана с едни лилави петна. И се обадихме в болницата, прегледаха го, качиха го в една линейка, и той след нас… за София, и така“, разказа Маруся Килифарева, майка на Ники. Енергията му е свършила изведнъж, допълни Евтим Килифарев, баща на Ники.




„Мисля, че бях изморен по някаква причина, не ми достигаше въздух и паднах. Само да се изкача до у нас един етаж и вече се запъхтявах. А преди бягах по километри и нямаше нищо“, сподели Николай Килифарев.


„Закараха ни в ИСУЛ в онкологичното отделение. Трябваше да му се постави диагноза. 2 или 3 дни по-късно излязоха със становище, че е остра лифмобластна левкемия. Казаха, че това е по-лошият вариант на левкемия, но, че ще може да се оправи, стига да има сили да се бори и да изпълнява всичко. Но всичко е въпрос на неговата воля“, заяви разказа Маруся Килифарева.




Ники е на 13, когато чува диагнозата. Родителите му решили да не крият от него, за да могат заедно да минат през това предизвикателство. 


- Аз знаех, че е най-лошото и му го казах на него в самото начало, обясни Маруся. 


- Как се събират сили?


– Ами събираш. Започваш да търсиш варианти за спасение на твоето дете. Амбицираш го да следва всички препоръки. 


Момчето прекарва няколко месеца в болницата и претърпява 2 химиотерапии. Крепи го любовта към ученето и дори там не спира да наваксва с учебния материал. След двете химиотерапии, лекарите съобщават на семейството, че Ники се нуждае от трансплантация на костен мозък, за да пребори окончателно левкемията.


„По принцип вероятността брат или сестра да е съвместим, е една четвърт. А вероятността родител да е съвместим, е нулева“, каза Евтим Килифарев.




Николай има късмет, и изтегля точно тази "една четвърт вероятност", която ще го спаси. Изследванията показват, че малкият му 6-годишен брат Здравко е напълно съвместим да му стане донор.


„Наистина беше голям късмет, че той беше напълно еднакъв с мен и много помогна“, отбеляза Николай. 


- Как обяснихте на Здравко какво се случва?


- На него му казахме, че ще го вземат лекарите, ще го приспят и той ще помогне на брат си да е жив и здрав. Но не сме изпадали в подробности, защото още беше в детската градина, обясни Маруся.


 


Трансплантацията се случва на 10 декември 2019 година. Продължава няколко часа. Брат на брата помага. 


- Какви бяха за вас тези часове? 


– Човек трябва да вярва. Вярата е много силно нещо. И трябва да гледаш позитивно на нещата. И да казваш "Детето ми ще оздравее", каза Маруся.



Семейството прави избора трансплантацията да се случи в България, защото детските онкохематолози тук печелят доверието им. Те са спасителите на Николай.


„Без прекъсване, ние 25 години вече правим трансплантации. Ние сме екипът, който успя да въведе в България този метод и сме горди. Защото 97-а година, октомври месец, ние извършихме първата автоложна трансплантация, това значи от собствен материал, и 4 месеца по-късно направихме алогенна операция – тоест от чужд донор“, обясни проф. Добрин Константинов, началник Клиниката по детска клинична хематология и онкология в ИСУЛ




„Всички си представят трансплантацията като аналогия с органи, като операция, това не е така. Това е едно много сложно и съвършено кръвопреливане, в случая на Николай от неговия брат, с нужната подготовка, с надеждата да се възстанови кръвотворенето в пациента ни, без усложнения, и да сме направили така, че да e изчезнало заболяването“, заяви доц. Мая Йорданова, Клиниката по детска клинична хематология и онкология от ИСУЛ.



 

– В деня, в който, тоест има период, в който той няма нито една кръвна клетка, нула, тоест той прилича на човек, който е разоръжен от всички негови защитници. Или в момента, в който се появят клетки след преливането, разбираме, че няма да се върне левкемията, когато мине 1 година. 


Ники се прибира у дома след почти 4-месечно отсъствие. Здрав е и е осъзнал цената на живота. 


Затова граби с пълни шепи от него и си поставя амбициозни цели – като например да учи японски език.


- Аз харесвам предизвикателствата и реших да пробвам. И засега вървя добре. 


- Какво можеш да ни кажеш на японски? 


– Мога да се представя, казах – приятно ми е да се запознаем, на 14 години съм и моите хобита са да танцувам, да плувам и да уча японски. 


Със смела крачка се връща и към любимите народни танци, които практикува от детска възраст.




- Кой ти даваше сили през тези месеци? 


– Със сигурност семейството. Понякога и лекарите ме уверяваха повече. Също и няма по-щастливи от неговите родители. 


- Оттук насетне за какво си мечтаете като семейство? Ето, лошото е зад гърба ви?


– Да сме здрави, нищо друго не искам. Всичко друго си го имаме, категорична е Маруся.

 


А при срещата ни с лекарите спасители, им излъчваме малко видео с благодарност. „Здравейте, доцент Йорданова и всички лекари, много благодаря, че ми помогнахте да мина тази болест. Много поздрави на всички ваши роднини, да са здрави и много любов между вас. И да продължавате да радвате и други деца“, казва Николай. Благодарни сме за всичко, което направихте за Николай Килифарев. Пожелавам ви да сте здрави и щастливи. И се надявам все повече хора да разчитат на това отделение. И да вярват, че има добри специалисти и в България“, отбеляза Маруся. 


- Проф. Константинов, това ли е най-голямата награда за вас? 


- Разбира се, тя всъщност всяка една история е със собствена сила, звучи със своите особености, но това е една доста продължителна съдба, време, в което всички се потапяме. 


Пациентите и техните семейства, всеки случай е едно предизвикателство за нас. И затова пътят е много дълъг и в началото не можеш да видиш края, и когато е по подобен начин краят, когато те са спокойни, усмихнати и благодарни, това е цената на това, с което сме се захванали.




- Видях сълзи в очите ви сега? 


- Защото формата, под която толкова скромен и обран пациент като Ники, може да бъде накаран да говори. На него му вадихме думите с ченгел от устата. И това ме развълнува, че очевидно е имал причина да изкаже това. Това е доказателството, че всички вярваме в доброто“, каза доц. Мая Йорданова.


Повече може да видите тук>>


Източник бТВ