Проф. Константинов за онкохематологичните заболявания при деца – II–ра част.
Продължавам разговора с проф. д-р Добрин
Константинов - началник Клиника по детска клинична хематология и онкология в
УМБАЛ "Царица. Йоанна-ИСУЛ", но този път поставям акцент върху
костно-мозъчните трансплантации, имунологичните предизвикателства и се опитвам
да разбера дали може да се направи превенция на злокачествените кръвни
заболявания чрез новите методи на генетично тестване и пренатална диагностика.
Проф. Константинов, в исторически план как се
развива костно-мозъчната трансплантация - един от терапевтичните методи при
злокачествени кръвни заболявания?
Това е направление, с официално начало през 1957
г., когато е първата трансплантация на човек, но едва след 80-те години започва
бурна дейност и се натрупват значителни успехи. След първата успешна
трансплантация следва не толкова обещаващ експериментален период от близо 20г.
Оказва се, че трансплантацията не е просто смяната на клетки в болния костен
мозък на пациента, а е далеч по-сложен, базиран на много имунологични
изисквания и принципи метод. Вече знаем, че чрез материала от чуждия донор се
въвеждат и много негови имунокомпетентни клетки, които първоначално се е
смятало, че трябва да бъдат "премахвани", за да няма имунологичен
конфликт при трансплантацията, но опитът доказва, че тези клетки могат
допълнително да атакуват остатъчни туморни клетки в пациента.
Широко разпространен ли е този метод?
Само в Европа, в рамките на Европейската асоциация
по трансплантация, на която и ние сме членове, ежегодно се отчитат около 35000
трансплантации. Важно е да се знае, че този метод не се прилага между другото и
особено при алогенната (донорна) трансплантация, почива на строги индикации за
предприемането му. На практика съзнателно създаваме конфликтна имунологична
ситуация, която може да е с повишен риск за живота на самия пациент.
Но за успехите при онкохематологичните болести и в
частност, при трансплантациите, освен новите, строго специфични и ефективни
методи, съществен принос има целенасоченото разработване на т.нар. подкрепящи
терапия и грижи (supportive care). Това са съвкупност от превантивни и лечебни
мероприятия с цел стабилизиране и предпазване на организма на пациента от очаквани
и новопоявили се усложнения на основната терапия или болестта.
Кой може да бъде донор на костен мозък?
Навремето се смяташе, че най-подходящи са само
напълно съвместими роднини по системата HLA. С допустим риск, разбира се,
избираме и напълно съвместими външни донори. Днес все повече се прибягва до
хаплоидентична трансплантация от кръвен роднина на пациента, при която донорът
е съвместим наполовина. Така вероятността за намиране на донор нараства
значително. Ние, в България, също правим такъв вид трансплантации.
В детската популация, във възрастта до пубертета,
онкологичните заболявания, които се проявяват с най-висока честота, са
хематологичните и тези - на централната нервна система. След това започват да
превалират хормонално зависимите карциноми. Кое е това нещо, което отключва при
малките деца злокачествените заболявания?
Когато говорим за деца, още от 70-те години става
ясно, че повечето форми на заболявания при тях са уникални - не се срещат при
възрастните. Причината за отключването им не е напълно ясна, но това, което се
знае е, че има генетична предизпозиция. При децата повечето заболявания са първични
- проявяват се въз основа на случайния принцип, на фона на налични генетични
фактори. При възрастните заболяванията са предимно функция на времето и в
голяма степен, повлияни от външни фактори. Вероятно най-добър би бил примерът с
карциномите - те почти отсъстват при децата. Често туморите при децата са
ембрионални, което означава, че предизпозицията и развитието са проявени още
вътреутробно.
Можем ли да говорим тогава за превенция и
профилактика?
Ясно е, че ако една бременна има вредни навици,
които са с токсични прояви върху органи и системи, това може да се отрази на
детето. Добре е да се направи превенция на такива рискови фактори, но при
новороденото или малкото дете трудно бихме създали абсолютно неутрална среда и
бихме въздействали на все още слабо познати фактори, които биха отключили
сложни неизвестни биологични механизми.
Понеже споменахте предизпозиция, у нас определени
лаборатории вече разполагат с тестове, които могат да покажат склонност към
проява на определени онкологични заболявания. Смятате ли, че при една фамилна
обремененост такъв тест би могъл да е от полза?
Много от новите високотехнологични изследвания и
методи, достигащи до изключителни подробности, всъщност ни дават една моментна
снимка, която съдържа впечатляващо голям брой генетични находки. Сами по себе
си обаче те не са диагноза. Те могат да показват някаква своеобразна готовност,
(предизпозицията, за която говорим), но не е ясно дали това предопределя
отключване на съответен механизъм. Много малко са все още заболяванията, сред
тях и някои наследствени заболявания, които имат абсолютен генетичен маркер.
Така че, ако се правят подобни изследвания на широка база, преди натрупването
на необходим голям обем знания в тази посока, правилната интерпретация ще е
трудна, но особено рисковано ще е да се предвещава бъдещото развитие на едно
дете.
Науката се развива с бързи темпове в областта на
имунологията и генетиката. Детайлното вглеждане на научната общност в
имунологичните процеси покрай COVID пандемията допринесе ли с нещо във Вашата
специалност?
Както вече нееднократно споменах, развитието на
имунологията като наука позволи разширяването и обогатяването на подходите при
трансплантация. Безспорно, COVID пандемията постави нови задачи и в оперативен
порядък, прилагането на нови или потвърждаването на вече известни знания в
областта. На обществеността станаха достояние и се дискутираха факти, които в
научната общност са вече известни.
Като РНК-технологиите, които са разработени за
приложение в онкологията?
Да, това не е научна теза, породила се от
пандемията, както много хора смятат. Технологията е разработена отдавна, вярно
с други научни цели, но сега се доказа гъвкавостта на науката и възможността за
пренасочване на знания и практика. В този смисъл, много от първичните изследвания
за безопасност вече бяха направени преди пандемията.
Източник: dir.bg
