Коремният хирург от УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ“ д-р Димитър Пейчинов е основател на един от клубовете по екстремен мотоспорт.
Професията на коремния хирург е една от най тежките. За нея се изисква остър ум с няколко хода напред и точна ръка. Към всичко това се прибавя и необходимостта от здрави нерви и фин психологически подход, за да кажеш на близките изхода от операцията особено, когато тя не е успешна, въпреки старанието на лекаря. Има обаче хора, на които сякаш този адреналин не им е достатъчен и си набавят още с екстремни спортове. Такъв един човек с невероятно точна ръка и изключителен професионализъм е д-р Димитър Пейчинов от Клиниката по коремна хирургия в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ".
Биографично
Роден е през 1988 година в град Ракитово. Завършил е Средно общообразователно училище „Свети Климент Охридски" в родния си град, а през 2012 г. Медицинския университет в Пловдив. Спечелва конкурс за специализация в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ" и през 2018 г. взима специалност по хирургия. Асистент е в Катедрата по спешна медицина и Докторант към Кетедрата по гастроентерология в Медицински университет София.
Изборът на професията
За д-р Димитър Пейчинов той е бил предопределен - син е на лекар. Баща му д-р Тодор Пейчинов, също хирург, практикуващ дълги години във Велинград, бил образец за сина си от детските години, че и досега. „Пред мен никога не е стоял въпрос за избора. Знаех от малък, че ще бъда като татко", разказва д-р Димитър Пейчинов. От майка си - Стефка Пейчинова, учителка по история, се научил на ред и организираност от малък. Той говори с благодарност за нея и смята, че точно тези качества, които тя му е създала от ранните детски години, са му помогнали и му помагат и сега, както се казва, да носи по няколко дини под една мишница и то успешно. През ваканциите ходел често с баща си в болницата. Наблюдавал него и колегите му като богове, когато влизат в операционната. После ги чакал да излязат и слушал с интерес разговорите им. Много неща не разбирал и в подходящ момент се опитвал да пита баща си какво означават. „В хирургията винаги има предизвикателство. Тя изисква широки познания, точна ръка, бистра и бърза мисъл и ясна преценка. С това ме привлече тази специалност", казва още д-р Димитър Пейчинов.
Първият пациент
Помни го, младо момче. „Кариерата на хирургът започва най-често с операция за остър апендицит и аз не правя изключение." Преди това много пъти бил асистирал в операционната на д-р Марин Парунев. „Той ме беше подготвил много добре. Това е човек, който не крие знанията си от по-младите колеги. Изключителен учител. Един ден ми каза, че следващата апендектомия е моя. Така започна кариерата ми", казва с възхита хирургът. Затова и не се боял много да направи операцията на младежа. Не крие, че в практиката си е имал и много трудни моменти, от които обаче, благодарение отново на отличната си подготовка и учители, е излизал победител. "Всеки случай в коремната хирургия изисква индивидуален подход. Въобще не може да се каже, че тази специалност е скучна, напротив. Тя обаче не е и никак лека, човек трябва постоянно да се усъвършенства, да надгражда знания и умения." - пояснява д-р Димитър Пейчинов и подчертава, че въпреки трудните моменти, никога не е съжалявал, че е избрал точно тази специалност. „ Който не е преживял усещането да помогне на един човек, да го излекува, да види как той се възстановява и се връща към нормалния начин на живот при своите близки, не знае какво е истинско, най-висше удовлетворение", допълва той. Разговорът се премества върху избора на специалност на колегите му, завършили наскоро. Едни от тях взимат решение за нея под напора на емоциите, други търсят това, което би ги изтласкало бързо на върха. „Най-напред е добре да поработят като доброволци или болногледачи в студентските години, за да видят какво реално се случва в дадена клиника. След това да си дадат отговор, какви качества притежават, какво биха работили с удоволствие и желание, за да са полезни. Едва след това да изберат", е съветът на д-р Димитър Пейчинов към тях. Защото, както твърди, лекарските специалности имат отношение и към характера на човека, и към неговите индивидуални способности.
Какво е Хард Ендуро
Вероятно в планината на мнозина се е случвало да се натъкнат на добре екипирани мотористи, които с мощните си машини прескачат коренища на дървета, спускат се по стръмнини, преодоляват трудни терени, достъпни само за кози крака. Точно това е Хард Ендуро, както го наричат в България.
Думата Ендуро идва от английската Endurance, което означава издръжливост. Този спорт се разви изключително много в последните години и у нас. Той представлява офроуд мотоциклетна дисциплина, при която се преодоляват екстремни планински терени със специално подготвени мотоциклети. Състезателната дисциплина се превърна с течение на времето в една от най-натоварващите физически и психически , която моторните спортове могат да предложат. Затова и тя се практикува от изключително съсредоточени, издръжливи и с чувство за отговорност личности. В нея случайни хора няма. Любител, но вече и състезател е и нашият герой в бяло д-р Димитър Пейчинов. Запалил се е по тази екстремност преди петнадесетина години и дори станал един от основателите на Клуб "Ракитово Екстрийм Ендуро" в родния си град Ракитово. На 6 и 7 юли е взел участие в състезанието "Три планини хард ендуро" в Банско, организирано от местния клуб " Мото Дружина Банско". Състезавал се е в клас „Стандарт" (около 50 км. екстремни пътеки по навигация), като завършил за 3:23 часа. Така заел 35-то място от 66 състезатели в този клас, което определя като голям успех за себе си, защото в същата седмица е извършил и над 10 операции.
Снимки: Личен архив
Семейството
Независимо, че д-р Димитър Пейчинов е запален по естремния мотоциклетизъм в планината и на трудни терени, не кара мощни машини на пътя. Напротив, като автошофьор е изключително внимателен. Независимо, че често е провокиран да си купи шосеен мотоциклет и да кара и по магистралите на страната, той е категоричен, че това не го привлича. Малкият му син обаче определено има интерес към хобито на баща си. И макар още да не се е качвал на мотор в движение, д-р Пейчинов чака момента, в който той ще поотрастне, за да може да води с него съвсем по мъжки, разговори за високите скорости и мощните машини. Тези негови мечти обаче определено притесняват съпругата му д-р Елена Бангеева-Пейчинова. Като всяка майка, се безпокои от тези твърде мъжки и страшни увлечения. Тя работи в Първа АГ болница „Света София", където посрещането на новия живот е издигнато в култ. А той, животът, трябва да се пази. „Никой не е безсмъртен. Нека изживеем годините си пълноценно", казва д-р Димитър Пейчинов. Впрочем, така той обяснява и нежеланието си да излезе с мощен мотор на пътя.
Източник: Clinica.bg
