Д-р Вера Мегданова-Чипева завършва медицина в Медициски университет – София през 2012 г. В периода 2013-2017 г. работи в Отделението по медицинска онкология във Военномедицинска академия - ВМА, а от 2017 г. до 2019 г. в Отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Сердика“. Придобива специалност по медицинска онкология през 2019 г. През същата година започва работа в Отделението по медицинска онкология в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". Професионалните ѝ интереси са в областта на лечението на туморите на гастро-интестиналния тракт, невроендокринните тумори, саркоми и др.
- Д-р Мегданова, какво представляват саркомите и кои са основните им видове?
Саркомите са вид онкологични заболявания, които произхождат от мезенхимни клетки – клетки, намиращи се в хрущялите, съединителната тъкан, гладката и напречнонабраздената мускулатура, както и други видове мезенхимни тъкани. Те се разделят на два основни типа: мекотъканни и костни саркоми. Въпреки това съществуват над 120 хистологични подвида саркоми, всеки с различни характеристики.
Класификацията на саркомите се базира на патологичната им картина и допълнителното имунохистохимично изследване, осъществяващо се чрез изследване на специфични маркери върху тумоната тъкан. Тази прецизна диагностика е от ключово значение, тъй като различните подвидове саркоми се развиват и прогресират по различен начин. Някои от тях са по-агресивни, докато други се развиват по-бавно. Тези особености влияят както на прогнозата и очакваната преживяемост, така и на избора на лечение.
Въпреки че съществуват общи препоръки за лечение на саркоми, терапията се адаптира спрямо хистологичния подвид, тъй като различните типове изискват специфичен подход. Това прави точната диагностика и индивидуализираното лечение от съществено значение за успеха на терапията.
- Колко често срещате пациенти със сарком в България? Каква е средната преживяемост у нас, на фона на другите държави в Европа?
Саркомите се считат за редки тумори поради ниската им честота. По световни стандарти тя е под 6 случая на 100 хиляди души годишно, като за различните подвидове варира В България обаче липсва официален регистър, който да проследява честотата и броя на пациентите със саркоми. Поради това няма точни данни за разпространението на заболяването у нас.
Пациентите със саркоми са малко на брой и се лекуват разпръснато в различни онкологични отделения. Този подход е проблемен, защото затруднява натрупването на опит и специализация в лечението на този тип заболявания. Ако съществуват определениспециализирани центрове, в които хората с тези заболявания да се лекуват,, пациентите биха получавали по-фокусирана и качествена грижа. Концентрирането на лечението в такива центрове би позволило на медицинските екипи да виждат повече случаи, да трупат опит и да усъвършенстват подходите си, вместо да се сблъскват с единични случаи годишно.
- Как се диагностицират саркомите и какви тестове обикновено се използват?
Диагностиката зависи от първоначалното местоположение на тумора и началните симптоми. След като хистологично е установено наличието на злокачествено заболяване, т.е взета е биопсия, е необходимо пациентът да се стадира, за да се определи в кой от 4-те стадия се намира болестта. Това играе ключова роля за определяне на подходящото лечение. Стадирането и последващото проследдяване на болестта се извършва чрез образни изследвания като скенер, магнитен резонанс (МРТ) и ПЕТ скенер. Важно е да подчертаем, че методи като ехографията и рентгеновата снимка не са достатъчни за стадиране на саркомите, те могат да служат само като ориентир, но не предоставят достатъчно информация за определяне на стадия или разпространението на тумора. Друго важно нещо е да се подчертае, че преди оперативно лечение, независимо от стадия, туморът е добре да се биопсира.
По отношение на туморните маркери – това представляват вещества или белтъци, нормално откриващи се в кръвта на хората, които при определени видове тумори повишават концентрацията си. За разлика от някои видове злокачествени заболявания като карцинома на млечната жлеза, простатата, туморите на гастроинтестиналния тракт, за саркомите няма налични достатъчно чувствителни и специфични.
- С какви проблеми се сблъскват най-често пациентите при поставянето на диагнозата?
Първият и основен проблем при саркомите е поставянето на точна диагноза, което зависи от патолога. За надеждна диагностика е задължително провеждането на имунохистохимия, но това често се налага да бъде заплащано от пациентите, което е допълнителна трудност. Най-сериозното предизвикателство обаче е липсата на достатъчно опитни патолози в България. Без точна диагноза, адекватното лечение е невъзможно.
Друг сериозен проблем е липсата на яснота за следващите стъпки, след като диагнозата бъде поставена. Саркомите могат да възникнат във всяка част на тялото – крайници, корем, гръден кош, глава и шия, което затруднява насочването към правилния специалист. За разлика от други тумори, , където има ясно установен път за диагностика и лечение, при пациентите със саркоми често се налага да минат през различни специалисти в началото на заболяването. Това създава хаос и забавяне в процеса на лечение. Пациентите често се „губят по пътя“, преминавайки през различни лекари, без координиран план за лечение.
Проблем е липсата на централизирана структура за лечение. В момента в България специалистите с опит в различните аспекти на лечението на саркоми – хирургия, лъчетерапия, лекарствено лечение – са разпръснати из различни болничи структури и лечебни заведения.. Създаването на единен център, би било трудно, но по-практично може би е да се изгради мрежа от специалисти в различни области на медицината, които да работят в тясна колаборация на надболнично ниво. Тази мрежа би улеснила диагностиката, лечението и проследяването на пациентите със саркоми, осигурявайки по-добър и по-ефективен подход.
- Има ли общовалидни симптоми при саркомите, на които трябва да се обърне внимание?
Саркомите на крайниците, произхождащи както от меките тъкани на мускулите, така и от костите, могат да се проявят с наличие на необичайна подутина, болка, поява на формация или оток. Особено тревожни са тези, които се задържат дълго време, локализирани са само от едната страна и са съпътствани от болка, тежест или дискомфорт. Тези симптоми могат да бъдат сигнал, че е необходимо посещение при специалист. Важно е да се отбележи, че това са общи симптоми и не означават непременно наличие на сарком, но ако се наблюдават продължително време, не бива да се пренебрегват.
Травмите на крайниците, от друга страна, не увеличават риска от развитие на саркоми и е важно хората да го знаят, за да не се страхуват ненужно. Хроничният лимфен застой обаче е фактор, който може да повиши риска от определени видове саркоми.
Сред другите възможни симптоми са обща отпадналост, умора и необяснима загуба на тегло. Въпреки че тези признаци не са специфични за злокачествени заболявания и могат да се дължат на различни здравословни проблеми, също могат да бъдат ранни индикатори за тумор и да помогнат за откриването му в начален стадий.
- Има ли рискови фактори за развитие на сарком? Каква роля играят генетичните фактори?
Рискът от развитие на саркоми може да бъде повишен от различни фактори, като някой фактори повишават риска от развитие на определен подвид мезенхимни тумори. Някои генетични синдроми или генетични промени може да увеличат риска от развитие на опеределени подвидове саркоми, но това не е задължително и те могат да възникнат и независимо от наличието на унаследени генетични промени.
Предшествещо лъчелечение е друг рисков фактор, които увеличават риска например от поява на ангиосаркоми в зоните на предшестваща лъчетерапия.
Възрастта е друг рисков фактор за повечето злокачествени заболявания, но при саркомите това невинаги е така. Саркомите се срещат и при децата и юношите, но и в тази популация може да са с добра прогноза и да се излекуват в зависимост от стадия и вида на саркома.
Хроничния оток, някои видове вируси, някои химични вещества могат да увеличат рискът до поява на определен вид саркоми, а от друга страна тютюнопушене, употреба на алкохол и начин на живот, които са значими за много други видове рак, не играят съществена роля в риска от развитие на саркоми.
Всичко по-горе изброено по отношение на рисковите фактори прави тези заболявания по-трудни за предвиждане и превенция, като акцентът пада върху ранното разпознаване и диагностика.
- Какви са основните методи за лечение на саркоми и как се определя най-подходящият подход за конкретен пациент? Можете ли да кажете, че лечението на саркоми в България е успешно?
Можем да разделим типовете лечение на три основни вида: лъчелечение, оперативно и лекарствено лечение. Как ще се комбинират зависи от това какъв е стадият на заболяването, дали е локализирано в определена област от тялото, дали туморът е ангажирал околни структури, дали има регионални лимфни възли, или вече са се появили далечни метастази.
В първи и втори стадий туморите обикновено са по-малки и локализирани. В тези случаи основният метод на лечение е оперативното премахване на тумора, което често води до излекуване. Въпреки това, понякога операцията не е възможна поради местоположението на тумора, съпътстващи заболявания или специфично състояние на пациента. В такива случаи може да се приложи лъчелечение, за да се намали размерът на тумора или лекарствено лечение, в зависимост от вида на саркома. Точната хистология на тумора е ключова за определяне на правилия подход, тъй като различните типове саркоми изискват различни терапевтични стратегии.
По отношение на лекаственото лечение, което е основно при пациенти с наличие на далечни метастази, има няколко групи лекарства, които ние, като онколози, използваме. Това са химиотерапията, прицелна или таргетна терапия, имуно терапия и хормонотерапия, Сред тях основна роля при лечение на саркомите има химиотерапията, като освен общите стартегии има специфични препоръки по отношение на различни медикаменти за различните подвидове саркоми. При някои подвидове могат да се прилагат таргетна терапия, имунотерапия и хормонотерапия. Имунотерапията има ограничено приложение и е по-малко застъпена в сравнение с други онкологични заболявания, като карцинома на белия дроб. Хормонотерапията също се използва, но само при определени случаи. Въпреки това, химиотерапията и таргетната терапия остават основните методи за лечение на саркоми.
- Какво според Вас трябва да се подобри в здравеопазването ни, когато говорим за лечение на саркоми?
Саркомите са редки заболявания, които изискват специализиран опит от страна на лекарите. В европейските центрове, които се фокусират върху лечението на саркоми, пациентите имат достъп до клинични изпитвания. Тези проучвания са важен начин за предоставяне на нови и по-ефективни методи на терапия по-рано на пациентите.
Въпреки това, в България липсва регистър, който да позволява събирането на информация за пациенти със саркоми, което затруднява провеждането на клинични изпитвания и таргетирането на пациентите. Вместо създаването на единен център за лечение, би било по-ефективно да се изградят мрежи от различни центрове в страната, които да работят в сътрудничество, за да се подобри диагностицирането и лечението на тези пациенти.
Друг важен въпрос е достъпът до лекарства. В България някои химиотерапевтични средства, които се използват при лечение на саркоми, вече са изтеглени от пазара, а други таргетни медикаменти не могат да се използват за всички индикации.
Лечението в България следва общите препоръки, но за по-специфични случаи, при невъзможност са осигуряване на някое активно лекарство за пациента, българските граждани може да се възползват от лечение в чужбина. В такъв случай, хората могат да кандидатстват за лечение в чуждестранни центрове чрез Фонда за лечение в чужбина, който осигурява средства за терапии, които не са възможни у нас, но са одобрени от ЕМА за лечение в Европейския съюз.
- Има ли инициативи и иновации при лечението на саркоми, които бихте искали да споделите?
Към Европейския парламент има създадени 22 референтни мрежи за лечение на редки заболявания, сред които е и мрежата за редки тумори, наречена EUROCAN. България чрез ИСУЛ стана част от тази мрежа, като асоцииран член, което означава, че можем да участваме в международни обсъждания на пациенти с редки онкологични заболявания. В EUROCAN ИСУЛ ще работи по посока саркоми, невроендокринни неоплазми, редки тумори на гастроинтестиналния тракт, на главата и шията и кожни тумори. Ще имаме възможност да се възползваме от опцията да представяме и обсъждаме трудни случай на пациенти с този тип редки тумори на международни мултидисциплинарни комисии с цел по-адекватна преценка за проследяване и лечението им. Освен това, като асоцииран член, страната ни ще може да участва в създаването на нови гайдлайни за лечението на тези заболявания. Въпреки че в България все още нямаме единен център за лечение на саркоми, съществува възможност за съвместна работа и създаване на проекти, които да подобрят качеството на диагностиката и лечението. Създаването на пациентската организация „Заедно срещу саркома“, която активно работи за подобряване на информираността за саркомите, ме кара да си мисля, че с помощта на пациентите, някои проблеми около тези заболявания ще бъдат решени.
- Какво послание бихте искали да отправите към пациентите, които се борят със сарком?
Хората не трябва да изпитват страх при поставяне на диагноза сарком, тъй като това представлява палитра от болести, част от които могат да имат и по-бавен ход, някой имат и нисък риск от развитие на далечни метастази. Има и случаи, когато саркомът може да бъде наблюдаван без активно лечение, като се изчаква развитието му, и лечение се предприеме само когато започне да се проявява агресивност. Най-важното нещо е диагнозата да бъде поставена възможно най-рано, тоест ако се появи здравословен проблем да се потърси навреме лекар. Когато пациентите чуят думата „сарком“, важно е да разберат, че не всички случаи са тежки и нелечими, а много от тях могат да бъдат успешно лекувани, ако се подходи правилно и навреме.
Източник: Plus.bg