Катя Велчева е старша медицинска сестра в Клиниката по медицинска онкология в отделението по лъчелечение в УМБАЛ „Царица Йоана“-ИСУЛ. През тази година тя беше отличена за втори път като Ръководител „Здравни грижи“ на годината. По този повод продължаваме разговора с нея за трудностите, но и за любовта към професията „медицинска сестра“.
Първата част на интервюто с нея можете да видите тук >>
Г-жо Велчева, освен чисто професионалните задължения, каква е ролята на медицинската сестра при лечението на онкоболни пациенти?
Работила съм и в Клиника по неврология. Няма клиника, в която е лесно да се работи с болни. Всички знаем, че имат огромна нужда от внимание и обгрижване, но в Клиниката по онкология пациентите идват след като вече са минали през хирургията и всички диагностични дейности. Те са напълно наясно какво им предстои и за тях нашето отделение е като последна надежда за излекуване. Някои издържат, но някои изпадат в много тежко психическо състояние и ние се опитваме да ги успокояваме и да сме максимално толерантни към тях. По време на престоя си те всеки ден могат да питат какво им предстои, какво ще се случи впоследствие, как ще продължи лечението им занапред. Имат нужда постоянно да чуват нещо хубаво, за да продължат лечението си. Напоследък обаче имаме все повече пациенти – млади хора, което за нас като майки, не само като сестри, е много трудно. Много трудно се преживява такава диагноза на млади хора. Не може да се свикне. Наскоро при нас беше 33-годишна жена с мозъчен тумор, която имаше две малки момиченца и ги молеше всяка сутрин да идват да пият чай с нея преди училище, защото знаеше, че времето й изтича. Всички участвахме в това. Нейната майка я придружаваше и й помагаше да се приготви, за да посрещне децата в някакъв вид, в който те да я приемат. Това се случваше в продължение на три седмици през зимата. Бащата на децата ги събуждаше рано всяка сутрин, за да могат да пият чай с майка си. Това са неща, които остават за цял живот. Не можеш да го забравиш. Виждаш този човек, на когото тепърва му предстои живота, а си отива, и си безпомощен. Единственото, което можеш да направиш, е да си до него.
Как избрахте професията „медицинска сестра“ и защо сега все по-малко млади хора я избират?
Може би сега водещият мотив е финансовият, но преди 30 години, когато аз избрах професията, не беше така. Завърших по-късно, вече бях семейна и с две деца, но майка ми се разболя тежко и претърпя пет операции. Наложи се половин година да съм плътно до нея. Тогава, като гледах какво правят сестрите, просто се влюбих в тази професия. Виждах, че се спасява всеки ден човешки живот и реших, че мога и аз да го завърша и да правя това. Така започнах. Впоследствие вече любовта се задълбочава и не можеш да се откажеш от професията. Поне при мен беше така.
Лекарите също спасяват човешки живот и повечето хората мечтаят да са лекари. Какво е това, което прави професията на медицинската сестра по-специална?
Ние сме по-близо до пациента. Повече време прекарваме с него. Понякога дори може да сподели повече неща с нас, отколкото с лекаря. Медицината обаче е екипна работа. С лекарите сме екип. Без лекаря нищо не мога да направя, а той има нужда от нас не само за манипулация, но и за подкрепа и обсъждане на състоянието на пациента. Лекарите ползват много нашия опит в практиката си. Обичат ние да сме до тях.
Как да убедим младите, че има смисъл от тази професия?
Мисля, че това е вътрешна нагласа. Опитвала съм се. Дори на мои близки съм предлагала да завършат за медицинска сестра, но не съм успяла да убедя никого, ако той вече вътрешно не е решил, че иска това да го работи. На този етап, за съжаление, е много водеща и материалната страна. Преди COVID имахме много стажанти, те посещаваха базите ни, обучавахме ги. Идваха с преподавателите, но ние им помагахме, защото всяка клиника има своите специфики. Имаше момичета, които докато учеха, също и работеха, за да се издържат. Едно от тях каза, че работи в кол-център и получава 1500 лв. заплата. „Вие взимате два пъти по-малко. Ще го завърша, но не знам дали някога ще го работя“, каза тя. Никога не е имало толкова малко сестри, колкото сега. Все се казва, че това са временни проблеми, но май си стават за постоянно.
Предвид този недостиг на медицинските сестри има ли опасност на лекарите да им се наложи да вършат и сестринска дейност?
Младите работят и много ни помагат. Има много млади лекари, които са работили като сестри, докато са учили. И когато започнат вече като лекари, владеят много от манипулациите. Така че, ако е по спешност, те се включват да ни помагат, но едва ли биха работили като сестри. И техните заплати не са нещо кой знае какво.
Как трябва да изглежда професията, че да е привлекателна за младите сестри?
Много се говори за материалното, вместо да се говори за помощта, която оказваме на хората чрез професията си.
А как се справяте с хората, които са на лечение, но са се отказали от живота?
Много им говорим. Даваме им примери с пациенти, които са идвали при нас и след пет години пациенти са ни благодарили за грижите и са ни казвали, че са излекувани, което всъщност е най-важното за нас. Дори им казваме, че искаме всяка година да се виждаме. Срещали сме ги с пациентите, които в момента са на лечение, за да им предадат своя опит, да им дадат кураж и сили, за да могат и те да се справят. Затова смятам, че е много важно да има такива групи за взаимопомощ и подкрепа.
Източник: Zdrave.net
