Коремният хирург д-р Георги Желев цени учителите в професията, не отказа да оперира пациент дори на 96 г.
Има хора, за които медицината е призвание. За тях да бъдеш лекар не е професия, а начин на живот, но и философска концепция и морално-етична норма, чиито граници не бива да бъдат прекрачвани. Такъв човек е коремният хирург д-р Георги Желев от Клиниката по хирургия в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ".
Биографично
Д-р Георги Желев е роден на 20 май през 1979 година в Ивайловград. Израстнал е в София, където е завършил средното си образование, а през 2005 г. Медицинския университет. По това време имаше затруднения със специализациите в страната. Затова през 2014 г. той взима специалност Хирургия в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ". Междувременно се сертифицира и за лапароскопска хирургия. Впоследствие е асистент, а сетни и главен асистент в клиниката, а сега е и главен административен асистент. Преминал е курсове за специализация по миниинвазивна, коректална и бариатрична хирургия. Д-р Желев е от онези лекари, които не се оставя на течението на наученото, а напротив – старае се ежедневно да надгражда с още нещо познанията си чрез четене на специализирана литература, участия в конференции и семинари, та дори и само със слушане на по-опитни колеги.
Да избереш най-финното
Майка му д-р Димитрина Желева е акушер-гинеколог, но по думите му, никога не го е нито убеждавала, нито разубеждавала да я последва в медицината. Напротив, тя му дала свободата да върви по свой професионален път. Баща му полковник Чавдар Желев е офицер от Военно-въздушните сили, вече от резерва. „Нямам обяснение, защо избрах да бъда лекар. От ученик знаех, че това ще е професията ми. Може би, защото човешкото тяло е по-фино от всяка техника, сътворена от човешка ръка, казва д-р Георги Желев. Медицината беше голямата ми мечта от дете. Благодарен съм на моите родители, че не са ме насилвали да избера една или друга професия, че ми даваха свободата да имам свое мнение и бяха толерантни към моя избор", казва още той.
Еталони и образци
С благодарност говори за своите учители в професията, като на първо място поставя акад. Дамян Дамянов. „Той ме прие в клиника. Впоследствие реши да ме насочи към научната работа. Така направих дисертация на тема „Мерки за безопасност при лапароскопско лечение на жлъчно-каменната болест". Той ме насочи да се занимавам и с лапароскопска хирургия. На неговите визионерски способности дължа до голяма степен това, което съм в момента", заявява д-р Желев. И не пропуска да допълни, че за професионалното му израстване са допринесли немалко проф. Бойко Коруков, проф. Николай Пенков и д-р Петър Първанов. „Много съм научил и от д-р Емил Костадинов, който вече не работи при нас. Някой би се изненадал, какво мога да науча от него, та той е само четири-пет години по-голям от мен. Винаги обаче и от всеки можеш да научиш нещо", откровен е коремният хирург д-р Георги Желев. Той е убеден, че образци има много, стига да умеем да ги виждаме. Такива има и в лекарската професия и това може да признае всеки честен лекар въпреки конкуренцията.
Снимка: Д-р Георги Желев с част от колегите си от Клиниката по хирургия на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ"
Георги и ламята
„Впрочем, в нея, в конкуренцията няма нищо лошо, стига тя да е лоялна. Когато е лоялна, тя е позитивна, тъй като те кара да се развиваш, да подобряваш себе си без да пречиш на останалите", размишлява д-р Желев. И бърза да добави, че би се поучавал и от по-млад от него стига да има какво да покаже. Специализантите в клиниката не са малко. „Точно младите колеги, с които оформихме екип към момента, са прекрасни, работещи, умни, мислещи, пренебрегващи себе си и семействата си в името на работат. Помежду си те поддържат прекрасни отношения. В момента, при нас, вътре, имаме много здравословна среда. Отвън, което ни предлага системата е друг въпрос. Важното е, че работната ни среда е здравословна", заявява д-р Георги Желев. Замисля се „Пациентът трябва да е в центъра на здравната ни система. Поне в нашата клиника се стараем да не го изместване встрани и мисля, че го постигаме". По думите му това е с цената на много извънреден и ниско платен труд, и тежък кадрови дефицит на всички нива. „Работим с много здранонеосигурени пациенти, както и с такива, които не са за хирургия, но няма къде да бъдат настанени и ги приемаме при нас. Виждам прогресия в задълбчаването на изброените проблеми. Със сигурност досега толкова зле никога не е било в сектора, особено по отношение на недостига на медицински сестри. Младите хора нямат достатъчен интерес към тази професия, защото е много отговорна, но и много зле платена. Медицинските сестри трябва да работят на няколко места, от което нямат никакво качество на живот. Може би само крайните мечтатели се наемат да я практикуват", споделя д-р Желев и допълва, че в много голяма степен това важи и за лекарската професия. Точно тези неуредици в системата той определя като водещи, като ламята в същата тази система. И недоумява, макар и да се казва Георги, как той може да допринесе за разрешаването им. Освен, може би, да продължи да залага на прецизната си работа и така, макар и с малко, да подобрява имиджа на професията.
Признание и успехи
Пациентите го търсят, защото както се случва у нас, попадне ли човек да добър лекар, славата тръгва от уста на уста. Нещо подобно се случи през 2022 година. Д-р Желев оперира успешно 96-годишен мъж. Направена му бе успешна лапароскопска операция на ректума. Човекът беше изписан в добро здраве. Преди да бъде хоспитализиран в ИСУЛ никой да не се е наемал да се захване с толкова възрастен пациент. „При него само годините бяха 96, иначе имаше здраве на десетилетия по-млад човек. Нямаше други заболявания, затова се съгласихме с колегите да го оперираме", разказва коремния хирург. Възрастният мъж се чувствал отлично след интервенцията, обслужвал се и нямал никакви оплаквания, докато не се случило нещастие. Две години по-късно паднал в дома си, където живеел сам и скоро след това починал в резултат на нараняванията. Той е един от малкото случаи, за които лекарят склонява да говори. „Това е работата ми, да помагам на хората. Нищо извънредно не съм свършил, така трябва да бъде", казва той и видимо се притеснява, когато получава комплименти за свършеното.
Снимка: Д-р Георги Желев с 96-годишния си пациент, който беше изписан на крака от Клиниката по хирургия
С ракета и въдица
Вместо копие д-р Георги Желев е „въоръжен" с тенис ракета или въдица, но само в почивните дни и то, когато не е с жена си по някоя от туристическите пътеки на Витоша. И за двамата уикендите без задължения в работата са рядкост, затова те се стараят да ги оползотворят колкото се може по-добре. Съпругата му д-р Вера Димитрова – Желева също е лекар – офталмолог, при това трето поколение. Другата страст на д-р Георги Желев е тенисът. До преди година той все още излизал на корта с 13-годишния си син. Сега обаче отказва да стъпи там с него, тъй като, както сам признава „ям пердах, винаги ме бие". Младежът упорито се занимава със спорт и вече има спечелени призови места не в един и два тенис турнира. Момчето обаче е категорично отсега, че лекар няма да стане. Случвало се е татко му точно, когато влезе да му пожелае „лека нощ", телефонът да звънне и да го викнат отново в болницата. Дъщерята на семейство Желеви е едва на 4 години и все още приоритет са й куклите. Коремният хирург има още една страст – риболова. „Практикувам го, когато съм в Ивайловград. За съжаление, се случва да отидем там не повече от четири – пет пъти в годината", казва той и си мисли за седмицата, когато това лято семейството ще намери време да пътува до родния му град. И ще разтоварва с въдица до водите на язовира.
Източник: clinica.bg aвтор: Силвия Николова
