Д-р Кирил Джоманов е специалист кардиолог в София с интереси в областта на неинвазивната диагностика и лечение на кардиологични заболявания. Той работи в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“. Д-р Джоманов има успешно положен изпит за Европейска диплома по кардиология. На годишните награди на ИСУЛ бе избран за „Нехабилитиран лекар на годината“. Има опит и в киното в сериала „Откраднат живот“. Разговаряме с него за избора на професия, новостите в кардиологията, превенцията на сърдечно-съдовите заболявания, страстта му към футбола и други теми.
1. Д-р Джоманов, защо се насочихте към кардиологията?
Историята е доста дълга. Всичко започна през 2004 г., докато бях студент в Технически университет – София. Тогава мой приятел, който по това време беше кардиолог в столична поликлиника, промени живота ми. Даде ми шанс да работя при него, като му помагам с техническата част в кабинета. Ежедневно ми показваше с най-големи подрoбности интересни електрокардиограми, ехокардиографии, пациенти и клинични случаи, които ме запалиха към медицината и в частност кардиологията. В последствие завърших инженерството и веднага след това записах медицина. Този доктор, за съжаление, не е сред нас, но успя с огромно желание и себераздаване да ми предаде доста познание и едно много ценно качество – човечност, за да съм в помощ на пациентите си. Благодарение на неговите наставления и натрупани знания успях да завърша медицина с отличие и след това да започна специализация по кардиология. При всеки един мой успех си спомням за него и му благодаря.
2. Вие имате диплома от Европейското дружество по кардиология. Какво Ви носи тази диплома и къде виждате своя професионален път - в България или в чужбина?
Бих искал да благодаря на моя пряк ръководител - проф. Асен Гудев и на Дружеството на Кардиолозите за България, които ми предоставиха възможността да се явя на този изпит. Преди всичко този изпит означава една сериозна проверка и надграждане на натрупаните знания до момента. Дипломата от Европейското дружество по кардиология (ESC) е признание за високото ниво на специализация и обучение в областта на кардиологията, което съм провел в Клиника по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Това отваря възможности за работа и сътрудничество с водещи кардиолози и институции по целия свят и дава достъп до най-новите научни разработки и терапии в областта на сърдечно-съдовите заболявания. Европейският изпит по основна кардиология (EECC) се провежда съвместно между Европейското дружество по кардиология (ESC) и участващите национални и асоциирани кардиологични дружества. Той има за цел да насърчи придобиването на широк спектър от знания. Радвам се, че с постигането на тези резултати заедно с останалите ми колеги поставихме България не само на Европейската кара, а в челните места по успеваемост за този изпит. Дипломата покрива част от стандартите и дава възможност за работа в редица европейски страни (като Австрия и Швейцария), където този изпит замества националния изпит за специалност по кардиология.
Моят професионален път е насочен към продължаващото обучение и осигуряването на най-добрата грижа за пациентите в България, като се стремя към иновации и най-високи медицински стандарти. Няма нищо по-естествено от това да искаш да останеш в родината си и да лекуваш българските пациенти. А това, че имаш европейска диплома е бонус, който удостоверява, че ще ги лекуваш по всички европейски стандарти.
3. Как оценявате развитието на кардиологията в България - успяваме ли да прилагаме съвременните гайдлайни и новости?
Според мен българската кардиология стои на едно добро, дори високо европейско ниво. По време на календарната година се провеждат много национални и вътрешни симпозиуми-колегиуми където се обсъждат интересни клинични случаи, актуалните въпроси и дискусии, свързани с иновациите в областта на медикаментозното, интервенционалното и кардиохирургично лечение. Постоянно се представят информация и резултати от ключови клинични проучвания, както и удобно поднесена информацията от тези гайдлайни. Трябва да отбележим и българската следа в изработването на някои от тези гайдлайни, както и включването на мои колеги, с които ежедневно работя, като част от голяма кардиологична общност - Fellow на Европейското дружество по кардиология (FESC), което е признание за техния значителен принос в кардиологията. Интервенционалното и кардиохирургично лечение в България много напредна през последните години. Създаването и развитието на достатъчно на брой добре оборудвани инвазивни лаборатории доведе до формирането на изключително добри специалисти и до налагането на една много добра практика. Този процес не само подобрява индивидуалните умения на лекарите, но и създава предпоставки за повишаване на общото ниво на здравеопазване. България има значителен принос в развитието на световната кардиология, като българските кардиолози активно участват в международни научни изследвания, клинични проучвания и заемат водещи позиции в различни европейски кардиологични организации. Клиниката, в която работя, е водеща в това отношение в страната. Тези постижения подчертават високото ниво на кардиологичната практика в България и активното участие на българските специалисти в развитието на съвременната кардиология на международно ниво.
4. Какво е мнението Ви за настояването на БЛС продължаващото медицинско обучение да стане задължително?
Продължаващото медицинско обучение като задължителна практика е важна стъпка към поддържането на висок стандарт в медицинската професия. В здравеопазването новите технологии, изследвания и методи се развиват изключително бързо, което изисква от специалистите непрекъснато да актуализират знанията и уменията си. Въвеждането на задължителност би гарантирало, че всички лекари преминават през сходни актуализации на знанията, което ще минимизира регионалните или индивидуалните различия в компетенциите. Един лекар чете и се усъвършенства докато е жив. Лекарят, който ме запали към кардиологията, винаги ми казваше: “Стреми се да станеш добър лекар, а не посредствен кардиолог”.
5. Как оценявате грижите на българина за сърдечното му здраве, има ли вече по-добра здравна култура в това отношение?
Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са убиец номер едно в света. Те са водеща причина за фатален изход в България. Ние сме на трето място в Европа по брой смъртни случаи, които са могли да бъдат предотвратени. Над половината ССЗ протичат подмолно и болните дори не подозират, че са засегнати от заболяване на сърцето. Ето защо редовната профилактика е не само необходима, но и животоспасяваща. Съществуват значителни усилия от страна на здравните институции, които включват кампании за превенция на сърдечно-съдовите заболявания, като например контрол на кръвното налягане, подобрена достъпност до медицински услуги и информационни инициативи. Възможността за редовни прегледи и диагностика, както и по-лесният достъп до здравни услуги, също играят важна роля в това отношение. Въпреки тези положителни промени, още има проблеми, които трябва да бъдат решени. Нездравословни навици като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и липса на физическа активност остават често срещани, а високият стрес и забавеното търсене на медицинска помощ, при това за симптоми, които са притеснителни, все още са сериозни проблеми. Това показва, че здравната култура на българина трябва да бъде допълнително развивана и укрепвана.
6. Вие участвате активно и в кампаниите за безплатни прегледи, които Клиниката по кардиология на ИСУЛ често организира. Защо е важно да има подобни инициативи и какво сочат резултатите от тях?
Кампаниите за безплатни прегледи, като тези, организирани от Клиниката по кардиология на ИСУЛ, са изключително важни, защото те дават възможност за ранно откриване на сърдечно-съдови заболявания, които често протичат без явни симптоми в ранните етапи. Такива инициативи са от съществено значение за подобряване на здравната култура и повишаване на осведомеността на населението относно рисковете за сърдечното здраве. Безплатните прегледи предлагат достъп на широк кръг хора, включително на тези, които не могат да си позволят редовни медицински изследвания или нямат възможност за редовно консултиране с кардиолог. Това е особено важно за диагностициране на състояния като високо кръвно налягане, холестеролни отклонения, нарушения в сърдечния ритъм и други фактори, които могат да доведат до сериозни сърдечно-съдови заболявания като инфаркт или инсулт. Резултатите от тези кампании показват, че много хора, които се подлагат на тези прегледи, не знаят за наличието на рискови фактори, които увеличават вероятността от сърдечно-съдови заболявания. Ранната диагностика позволява навременно започване на лечение и промени в начина на живот, които могат да предотвратят развитието на сериозни заболявания. По време на нашите кампании в ИСУЛ на някои пациенти съвсем случайно установихме сериозни кардиологични проблеми, застрашаващи живота им, което наложи спешно лечение с положителен резултат. Също така, такива кампании повишават осведомеността за важността на превенцията и редовните медицински проверки, спомагат за преодоляване на бариери като неинформираност или страх от медицински прегледи. Всичко това е ключово за намаляване на броя на случаите, в които хората търсят помощ твърде късно, когато състоянията вече са в напреднал стадий. Тези кампании са важен инструмент за подобряване на здравната култура, за осигуряване на равен достъп до медицински услуги и за предотвратяване на сериозни здравословни проблеми чрез ранно откриване и превенция.
7. Имате опит и като актьор в сериала “Откраднат живот”. Как се случи да станете част от екипа на филма?
Участието ми на телевизионната сцена стана съвсем случайно, благодарение на мои колеги, които вече се бяха изявили там. За една от сцените в „ Откраднат живот“ беше необходим истински лекар, тъй като репликите бяха доста деликатни. Аз приех това предизвикателство на майтап, а впоследствие се превърна и в по-сериозен ангажимент с участието ми в няколко епизода.
8. Успяват ли сериали като този да пресъздадат реалните моменти от ежедневието на един лекар?
Сериали и филми, които се фокусират върху медицинския свят, често се опитват да пресъздадат реалистично ежедневието на лекарите, но трябва да се има предвид, че те са създадени с развлекателна цел и често включват драма и факти, които не винаги отразяват истинската сложност на медицинската професия. Мисля че специално за този сериал се положиха много усилия да се пресъздадат реални случаи от ежедневието на един лекар, работещ в болница. Въпреки че сериалите могат да дадат някаква представа за живота на лекарите, те не могат напълно да пресъздадат реалните, често рутинни, моменти и трудности, които съпътстват медицинската практика.
9. Освен като актьор, имате и голям опит като футболист. Помогнал ли Ви е спортът в лекарската професия?
Практикуването на всеки един спорт в ранна детска възраст е важна част в изграждането на отлично здраве, характер и дисциплина. Спортът ме е научил на важността на дисциплината, решителността и работата в екип, което е не по-малко важно и в медицинската професия. Като футболист, съм свикнал да реагирам бързо в стресови ситуации и да вземам решения, които имат пряко въздействие върху резултата – същото важи и за работата на лекаря, особено в критични моменти. Спортът също ми е помогнал да разбера важността на превенцията и физическата подготовка, както и ролята на възстановяването. В медицината, особено когато се занимавам с кардиология или други области, свързани с физическото здраве, знанията и опитът от спорта са полезни при консултиране на пациентите относно здравословния начин на живот, физическата активност и храненето. Освен това, спортът е създал у мен усещането за отговорност, както към себе си, така и към колегите. Лекарската работа също изисква екипна координация и споделяне на знания и умения, което е част от работата на всяка медицинска институция. Спортът ми е помогнал не само да се изградя като личност, но и да пренеса важни житейски умения в лекарската професия, което ме прави по-подготвен и способен да се справям с предизвикателствата в здравеопазването.
***
Д-р Кирил Джоманов консултира пациенти в МЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“ с направление за преглед по НЗОК, срещу заплащане или по здравен фонд, в зависимост от предпочитанията на пациента. Записването става през платформата SUPERDOC. За допълнителна информация: тел. 02 94 32 207.
