Новини

България се намира в рисков район за сърдечно-съдово заболяване | ИСУЛ

Новини

06.01.2023

България се намира в рисков район за сърдечно-съдово заболяване

Д-р Николай Поройлиев е специалист кардиолог с над 10 години опит и интереси в областта на електрокардиостимулацията и електрофизиологията. Извършва диагностика и лечение на кардиологични заболявания и има дългогодишен опит в лечение на артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, дислипидемия, определяне на сърдечно-съдов риск, проводни и ритъмни нарушения на сърдечния ритъм. Той беше гост в предаването на Дарик радио – „Най-добрите лекари“. Вижте какво сподели със слушателите на най-голямата частна радиостанция в България.

 

Водещ: Д-р Поройлиев, какво е положението в момента в Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ – имате ли много пациенти?

 

Д-р Поройлиев: В момента сме много натоварени откъм пациенти, тъй като ниските температури не са най-полезното нещо за сърцето, както и прекалено високите също. Те натоварват сърдечно-съдовата система, което при пациенти с подлежащи заболявания може да доведе до обострянето им.


Водещ: Ваша разработка беше публикувана в едно от най-авторитетните списания на Стария континент – International Heart Journal?

 

Д-р Поройлиев: Да, тя е продължение на дисетрационния ми труд – започнах проучването преди около 8 години. Работихме по тази тема с целия ни екип: проф. Гудев, началникът на Клиниката по кардиология, който е и мой научен ръководител, проф. Кинова, на която дължа обучението си в образната диагностика, д-р Марков, който пък ме е обучавал в областта на имплантацията на пейсмейкъри (това е едно от основните неща, с които се занимавам, и най-вече проследяването на такива пациенти). Не мога да не спомена доц. Трайков от болница „Токуда“, който участваше в редакцията на дисертацията ми, както и д-р Леви – моята съпруга, която ми помогна в обработката на данните.

 

Водещ: В какво се състои тази разработка, с която впечатлихте редакционния екип на авторитетно списание като IHJ?

 

Д-р Поройлиев: Изследвахме промените, които настъпват,  след имплантирането на пейсмейкър. При имплантирането на такова устройство, сърцето се стимулира не физиологично, т.е. импулсът не се провежда по специализираната проводна система на сърцето, чиято основна функция е бързото и симултантно активиране на сърцето. При пейсмеъкъра функцията на сърцето се активира последователно, което води до едно по-неефективно съкращение на този орган и съответно изтласкване на по-малко обем кръв, което обаче не винаги води до симптоматика. Това, което основно се проучва в медицинската литература, са ефектите, които настъпват в лявата камера на сърцето, които са доста по-симптоматични, тъй като тя работи в условията на много по-високи налягания, отколкото дясната камера. Затова и при лявата камера са много по-изразени симптомите. Докато ние решихме да обърнем внимание на работата на дясна камера и да я изследваме със същата методика, с която се изследва и лявата камера, за която вече е известно почти всичко. Това, което открихме, е един много по-нисък праг, в сравнение с лявата камера, при който настъпва субклинично влошаване на функцията на сърцето. Не води до изразени симптоми, но продължителната стимулация неминуемо води до увреждане.

 

Водещ: Т.е това може да промени метода след време?

 

Д-р Поройлиев: Той методът доста се е развил, в сравнение с 50-те години на миналия век, когато е имплантиран първият сърдечен стимулатор. Постепенно се усъвършенства. Първото устройство е било доста примитивно – то просто е пускало импулси, не се е съобразявало със собствената електрическа активност на сърцето, докато в последствие това се усъвършенства, въвеждат се допълнителни електроди, с цел да се получи максимално близко до физиологичното съкращение. В последствие, след установяване на вредните ефекти, започна разработване на алгоритми, които да минимализират стимулацията, т.е. да се премахне излишното стимулиране и уредът да подава сигнал само при нужда. В 21 век вече се разработват методи, които стимулират директно проводната система и се избягва този вреден ефект от бавното провеждане. Така че вече има методи, които навлизат много бързо в практиката, но все още не са основният метод.

 

Водещ: Значи можем да заключим, че кардиологията е една от много бързо развиващите се специалности?

 

Д-р Поройлиев: Да, така е, от много бързо развиващите се специалности е, със различни течения, много субспециалности – от метаболитни нарушения, през лечение с устройства, клапни нарушения.

 

Водещ: Ако си сверим часовниците, тъй като имате опита на западноевропейските държави, като кардиолози знам, че сме на световно ниво, а като кардиология?

 

Д-р Поройлиев: По нищо не отстъпваме. Едни от най-добрите специалисти, които познавам, са българи.

 

Водещ: Един чисто пациентски въпрос: по-болни ли сме от сърце в България и това генетично ли е или начин на живот?

 

Д-р Поройлиев: По-скоро начинът на живот в България води до по-голям риск. Дори при определяне на сърдечно-съдовия риск, за който Европейското дружество използва различни скали, в зависимост от района, в който се намира човека, НИЕ СЕ НАМИРАМЕ В ЕДИН ОТ НАЙ-РИСКОВИТЕ РАЙОНИ. Това е свързано с начина на живот, диетата, физическата активност.

 

Водещ: Кръвното налягане не боли. Ако нямаш здравна култура, можеш и 10 години да си го носиш…

 

Д-р Поройлиев: Като цяло в началото сърдечните заболявания рядко се презентират с много драматична клинична картина, която да накара пациентът да потърси помощ. Повечето действат тихо, докато не се окаже, че е късно.

 

Водещ: Какво трябва да направим?

 

Д-р Поройлиев: Всички са наясно, че е необходима диета, но малко се обръща внимание на физическата активност, която съхранява организма. Дори има препоръка физическата активност да се възприема като част от терапията. Както приемаме сутрин лекарство за кръвно, така да приемем, че 30-минутните упражнения са лекарството за здраве.

 

Водещ: Аз например живея в квартал „Редута“ и често ходя пеша до радиото, което ми отнема около 30 минути. Това брои ли се?

 

Д-р Поройлиев: Разбира се, това е физическа активност. Има проучвания, които доказват, че дори минимално физическа активност прави голяма разлика в дългосрочен план.

 

Водещ: Коронавирусът – страхът от лекар – усложни ли някои сърдечно-съдови заболявания?

 

Д-р Поройлиев: Със сигурност. Повечето сърдечно-съдови заболявания изискват постоянно проследяване, което беше прекъснато.

 

Водещ: И накрая, един съвет, как да пазим сърцето в зимните месеци?

 

Д-р Поройлиев: Първо трябва да свикнем, че грижата за здравето е индивидуална, а не на медицинските работници, които дават само съвети. И физическата активност, както и отказване от вредните навици. Също профилактика, но без излишно измерване на кръвното, а разумно.

 

Цялото участие на д-р Поройлиев в „Най-добрите лекари“ можете да чуете тук>>

*Това не е оригиналното заглавие. 

Източник: Дарик радио