Здравето на бъбреците е много крехко. В същото време те са много търпелив орган, обикновено, когато има оплаквания и симптоми, заболяването е напреднало. По темата разговаряме с проф. д-р Боряна Делийска, д.м.н.
-Проф. Делийска, какви видове камъни могат да се образуват в бъбреците?
- Най-често в бъбреците се образуват калций-съдържащи камъни: калциевооксалатни и калциево-фосфатни. Около 20% е делът на уратните камъни, които се образуват от кристали на пикочната киселина. Има и смесени видове, както и едно наследствено заболяване (цистиноза), което е с много, много малка честота.
- Кои са рисковите и предразполагащи фактори, които провокират образуването на камъни в бъбреците?
- Рисковите фактори за образуване на камъни в отделителната система са множество. И затова е много трудна борбата в целия свят с бъбречнокаменната болест. Това всъщност е едно много често срещано заболяване, което в половината от случаите рецидивира. Т.е., дори и да се премахне образувалият се в бъбрека камък (било то самостоятелно, било с намесата на уролог), до 10 години отново се образува друг. Затова някои автори вече наричат бъбречнокаменната болест хронична. А основната причина е в разнообразието от предразполагащи фактори за образуване на камъни в бъбреците.
Ще започна с влиянието на климатичните условия към дадения момент и условията на работа. Т.е., когато човека е подложен на висока температура, предполагаща обилно често изпотяване и налагаща прием на повече вода. От съществено значение е количеството приемана вода. В смисъл, дали през горещите 3-4 месеца през лятото болният приема достатъчно количество вода, или създава условия да се концентрира урината с намален прием на течности. Уточнявам, че говорим въобще за течности, а не само за вода.
Има някои системни заболявания на организма, които също предразполагат към образуване на камъни в бъбреците.
Следващ предразполагащ фактор в това отношение са ситуации на продължително
обездвижване на болния.
Наднорменото тегло също е свързано с образуването на камъни в бъбреците.
Високопротеиновата диета, която се прилага от много млади хора, повечето от които желаят да оформят една много добра мускулатура, също е вредна. Те, както става ясно, приемат прекалено много протеини, а едно от усложненията на тази високопротеинова диета е именно образуване на камъни в бъбреците. Друга предпоставка са различни възпалителни заболявания на дебелото черво. А също и резекции на червата по някакъв повод. В допълнение към всичко това трябва да посоча и честите инфекции на пикочните пътища. Имайте предвид, че диабетът е заболяването, което предразполага към тези инфекции на пикочните пътища. И не на последно място, приемът на някои лекарства, основно такива, които повишават нивото на пикочна киселина.
- Моля ви да посочите кои са тези групи лекарствени препарати, които по този механизъм предразполагат към бъбречнокаменна болест?
-Това са отводняващите препарати и малките дози аспирин. Всички знаем, че масово се вземат малки дози аспирин за профилактика на сърдечносъдовите заболявания. Но пациентите едва ли подозират, че малките дози аспирин повишават нивото на пикочна киселина. Отводняващите, т.нар. диуретици, които доста често се използват при повишено кръвно налягане и различни други състояния, също водят до повишаване съдържанието на пикочна киселина. Продължавам със заболявания на отделителната система, които са най-различни (свързани със задръжка на урина в някой дял на отделителната система; някои аномалии и т.н.), също водят до образуване на камъни.
Да не пропусна и факта, че генетичната предиспозиция категорично участва във възможността за образуване на камък.
Следващ фактор: в урината на всеки човек се излъчват две групи вещества. Характерното тук е, че едните допринасят за образуване на камък, а другите потискат този процес. Обяснявам как влияе това. Човек, който не страда отбъбречни камъни, има добър баланс между тези две групи вещества, присъстващи в урината на всеки. Докато този, който има предпоставка, предиспозиция за образуване на бъбречни камъни, съответно има дисбаланс на тези вещества.
- На фона на всички тези множество предразполагащи фактори и причини за образуване на бъбречни камъни каква е ролята на вас, нефролозите, това да се предотврати донякъде или изцяло?
- Ние, нефролозите, търсим и се стараем да намерим причината за образуване на камъни, за да можем да я премахнем. Болният отива при уролога, той дефинитивно премахва камъка, но оттам нататък нефрологът е този, който трябва да се погрижи, да приложи някакви допълнителни изследвания, за да намери причината за образуване на камъка. Между другото, това е много важно да се запомни: при спазване на подходящ хранителен и воден режим, т.е. при оптимална промяна на храненето и приема на течности, част от камъните, и то доста голяма (над 60%), може и въобще да не се образуват. Но това може да се случи, пак казвам, с някои допълнителни изследвания и с препоръки, които нефрологът би могъл и следва да даде.
Имайте предвид, че бъбречнокаменната болест се разделя на такава, която е с манифестна изява - това е бъбречната колика. Тя безспорно принуждава пациента да отиде на лекар. Но има друга, т.нар. мълчалива или „няма": случайно открит камък, без болният да има никакви оплаквания. Понякога това могат да бъдат големи, т.нар. кораловидни камъни-отливки на бъбречното легенче. Те обаче почти няма как да се движат, затова не могат да го запушат. И много пъти като случайна находка ехографски намираме или такива камъни, или едри песъчинки. Защото съвременните ехографи могат да уловят някакво отклонение до 3 мм, толкова дребни камъчета. Както казах, много пъти става случайно тяхното откриване, без болният да има оплаквания. Съответно, тяхното наличие не налага абсолютно нищо.
- Но нямат място там, нали?
- Не, те си седят там и не правят бели. Но пък е желателно един път годишно например болният да се подлага на ехография, за да се наблюдава дали това малко камъче ще нарасне. И, ако се уголеми, човекът трябва да се насочи към уролог. Но дори и за тези малки камъчета също е важно да се потърси причината за тяхното образуване, защото не е нормално човек да има камък, камъче, дори песъчинка, просто ей така.
- Какво е лечението на бъбречнокаменната болест?
- Лечението зависи от вида на камъка, но за всички камъни основното правило е прием на повече течности. Забележете, винаги казвам течности, а не просто вода. Всички знаем, че водата е течност, но болният например пие 2 литра и половина вода, защото така е чел или чул някъде. Но същевременно той изяжда една кофичка кисело мляко дневно; допълнително изяжда една супа 300 мл; също и шопска салата, която е с 200-300 мл вода; прави една кана с чай...
Значи той изпива по 4 литра течности дневно. Когато говорим за оптимален прием, се имат предвид всички течности. Защото пациентът с камъни може да пие малко вода, но да приема течности от друг вид. Въпросът е организмът да е оводнен и ние съветваме пациента, който има камъни, даже през нощта да държи до себе си бутилка вода, за да може да пийне, ако се пробуди. Ние, нефролозите, съветваме болните с често образуване на камъни в бъбреците, в отделителната система, да следят урината им да е светложълта, дори лимоненожълта. Което означава, че тя не е концентрирана. Концентрираната урина предразполага да се образуват камъни. Точно тук е мястото да изтъкна, че много хора имат концентрирана урина, но нямат камъни в бъбреците. Причината е, че при тях метаболизмът е друг.
Втора важна препоръка: ако болният е с калциевооксалатна литиаза или с калциево-фосфатна литиаза, се препоръчва поне 2 пъти седмично да не яде месо; също така да не приема месо 2 пъти дневно, с една дума да намали месните продукти в диетата си. Да намали солта, защото тя помага за образуване на камък, и третото, да приема достатъчно мляко и млечни продукти.
- Буквално вчера прочетох, че при бъбречнокаменна болест не се препоръчвали млечни продукти. Значи това е опровергано, ако въобще е вярно?
- Това е много стара постановка, отпреди 30-40 години, според която болните с калциева литиаза не трябва да приемат мляко. Много отдавна е доказано, че те трябва да приемат мляко. Другото, което пациентите споделят, е, че не консумират сини сливи, така им било казано. Да, но сини сливи не се ядат целогодишно. Те се консумират един месец есента и няма нищо страшно, ако се приемат в по-малки и умерени количества. Или пък патладжан, който, виждате ли, пак щял да навреди. Но и патладжаните не са ежедневно хранене. Нищо няма да му стане на пациента, ако от време на време си хапва патладжан. Стигнах до спанака, за който пък казват, че съдържал много оксалати. Така е, но колко пъти, в кои сезони ядем спанак и въобще зелени листни зеленчуци? Освен това последни изследвания показаха, че ако ядем богати на оксалати храни, достатъчно е те да са комбинирани с млечни продукти и няма опасност от образуване на камъни.
Тези неща не са чак толкова нови. Сред нашия народ по принцип спанакът се яде с кисело мляко, а копривата със сирене. Общо взето, народът от стотици години, без да знае кое е добре за организма, по някакъв начин е напипал нещата. Няма никаква опасност, могат да се ядат всякакви оксалат-съдържащи продукти. Листните продукти, тип зелени салата, малко по-често се консумират през пролетта, но ги комбинирайте с млечни продукти. Това са основните постулати, които се тиражират в световната литература по отношение на камъните.
По отношение на уратната литиаза, много често това са пациенти с повишена пикочна киселина. Повишената пикочна киселина не боли, тя е случайна находка, когато пациентът си прави изследвания по някакъв повод. Така че препоръчвам на всички пациенти периодично, докато си правят контрол на холестерола, липидите, пълна кръвна картина, нека изследват и нивото на пикочната си киселина. А също и креатинина. Неговите стойности са важни за това да се види как работят бъбреците, защото влошената бъбречна функция не боли. И нека припомня, че при 30% от хората с повишена пикочна киселина се развива подагра. И чак тогава те търсят помощ от лекар, защото вече се е появила ставна симптоматика.
- Вие от десет години поне алармирате за значението на пикочната киселина. Чули се най-после това от когото трябва?
-Да, има напредък, доста често вече се пускат изследвания за пикочната киселина. Висок е процентът на хората с повишени нива на пикочна киселина, но без никакви симптоми (по литературни данни някъде 35 и повече процента). Това е много голям процент и честотата й нараства. Една от изявите на високата пикочна киселина е образуването на уратни или пикочно киселинни камъни. Диетата в случая донякъде наподобява тази за калциево-оксалатната литиаза. Първо се препоръчва да се започне лечение на високата пикочна киселина, има перфектни медикаменти на пазара, които намаляват образуването й в организма. Второ, ограничен прием на месо, на животински вътрешности, на прясно изцедени сокове, на морски дарове и същевременно - прием на достатъчно количество мляко и млечни продукти, които също „гонят" пикочната киселина.
- Други препоръки в това отношение имате ли?
- За калциево-оксалатната литиаза, както и за пикочно-киселинната, би било добре болните да свикнат да приемат цитронада - сокът на един изцеден лимон, плюс щипка сода за хляб в него, това е важно за бъбрека и за организма също. Оттам нататък те да си я направят както искат-с мед, без мед, със захар, това вече е въпрос на личен вкус. Така периодично да свикнат да пият тази напитка.
И още: полезни са периодични курсове с магнезии, пазарът е пълен с магнезиеви препарати. Не е желателно специално хората с повишена пикочна киселина често да приемат прясно изцедени сокове и смути, защото те са много богати на фруктоза - това е растителната глюкоза, която реално също е предпоставка за повишаване на пикочната киселина. Но отново ще го кажа: болен с пикочно-киселинни камъни трябва да се насочи към нефролог, да се прецени каква е причината за образуването на камъните. Както и кое може да се премахне от образуващите ги фактори. За болните с висока пикочна киселина, т.е. с уратни камъни, се препоръчват медикаменти, съдържащи калий, натрий и магнезий; калий и магнезий. Има ги на пазара и действат добре, те разтварят камъните, съставени от пикочна киселина.
Невинаги можем да хванем причината, поради която се образуват камъни, но поне да оберем някои фактори, които могат да допринасят за това. Да не пропусна да кажа и за последната група - фосфатните камъни. Това е камъкът на възпалението, той е свързан с инфекции на пикочните пътища. Те се образуват често, агресивни камъни, бързо растат, по-чести са при жени. Лечението е малко по-трудно, защото камъкът затруднява изчистването на инфекцията в пикочните пътища, а пък самата инфекция предразполага за нарастване на камъка. И тогава се лекува болният, премахва се камъкът и се наблюдава състоянието му.
- Т.е. овладяване на инфекциите би помогнало?
- Да, но адекватно и своевременно лекуване, само там, където има реална инфекция. Защото много пъти опитът ми показва, че се лекуват масово, без клинична изява бактерии в урината. А истината е, че организмът сам се бори с тях. Болните идват, вземали 3-4 месеца антибиотик, без никаква полза, така че малко преиграваме с антибиотиците.
„Балнеолечението също не трябва да се пренебрегва, защото действа много добре. И не на последно място, пазарът предлага доста растителни, билкови фито препарати, които „много добре почистват" пикочните пътища. Тук не трябва да присъства терминът „почистват", няма такова нещо. Просто някои от тях спомагат песъчинката да се изхвърли по-леко, други променят киселинността, водят до повишена диуреза. Така че пазарът е много богат на фитопрепарати и такива на растителна основа, които спомагат и за изхвърляне на песъчинките, и като профилактика. Казвам го с идеята, че фитотерапията намира широко приложение в нефролитиазата, но в никакъв случай безразборно, само с мярка. С една дума, специалистът трябва да ги препоръча", обясни лекарят.
Източник: В-к „Доктор”
Проф. д-р Боряна Делийска, д.м.н., е специалист по нефрология и вътрешни болести, дългогодишен ръководител на Клиниката по нефрологиякъм УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ", професор към МУ - София. От 2006 до 2014 г. проф. Делийска е национален консултант по нефрология. Понастоящем е активен член на ръководството на Научното дружество по нефрология и на Европейското нефрологично дружество. Има специализации в Германия Мюнхен, Йена и Ерланген. Автор е на над 160 научни публикация и участия в учебници и книги.
За запазване на час за консултация с проф. д-р Делийска – SuperDoc