Интервю с д-р Желев
- Д-р Желев, какви пациенти идват при вас с колоректаяен карцином?
- При нас се среща пълният спектър от пациенти с колоректален карцином. Това е третият по честота тумор при мъжете, след карцинома на белия дроб и на простатата, а при жените е трети след рака на гърдата и на маточната шийка. Колоректалният карцином се среща приблизително 1,3 пъти по-често при мъжете. Най-честата локализация на тумора е в ректума и в сигмата, на второ място е в дясната част на дебелото черво. Най-често пациентите, с които работим, са в трети клиничен стадий.
- Това напреднал стадий ли е и дали не е късно за пълно излекуване?
- Относително късен, но с всички възможности за пълно излекуване, ако се следват съвременните протоколи за лечение на това заболяване. Трябва да се знае, че лечението на колоректален карцином е мултимодално. Това означава, че хирургията е важна част от лечението, но не е единствена. Гастроентеролозите най-често поставят диагнозата. Химио- и лъчетерапевтите се включват на необходимия етап от лечението с адювантна или неоадювантна химио- и лъчетерапия. В процеса на лечението се прави генна диагностика за прецизиране на терапията, рехабилитация и т.н.
- На колко години са най-младият ви пациент и най-възрастният?
- Имали сме пациенти под 30-годишна възраст, защото на фона на някои наследствени заболявания, като фамилна аденоматозна полипоза, може да се развие колоректален карцином в ранен етап от живота. Имали сме и пациенти със спорадичен колоректален карцином под 40 години. В световен мащаб се отчита подмладяване на заболяването. Най-възрастният, който сме оперирали, е на 96 години.
Снимка д-р Желев с най-възрасния пациент на 96 години.
Повече за случая може да прочетете тук>>
- Известни ли са причините или рисковите фактори за това заболяване?
- Няма само един фактор, който да се набеди за появата на колоректалния карцином. От ендогенните фактори това са мутации на гени в човешкия геном. Сред екзогенните фактори са замърсяване на околната среда, нездравословен начин на живот, неправилно хранене (бедната на фибри храна, приемът на •рафинирани въглехидрати и мазнини, многократното използване на една и съща мазнина при готвене, тефлонът, микровълновата обработка на храната), наднормено тегло, вредни навици като тютюнопушене и консумация на алкохол.
- Какви симптоми има колоректалният карцином?
- Първо, ракът почти никога няма ранна симптоматика. Най-честите симптоми, с които се явяват нашите пациенти, са изхождане на патологични примеси - кръв или слуз; анемия; загуба на телесна маса; промяна в дефекационния ритъм; подуване на корема (метеоризъм); понякога са тежки смущения в чревния пасаж с пълна чревна непроходимост. Когато се появи болка, тя е признак на твърде авансирало заболяване или на Спешна ситуация, свързана с колоректалния карцином, каквато е пълното запушване на чревния тракт или перфорация на черво.
- Имали хора от рискови групи за колоректален карцином, които трябва да си правят редовно профилактични прегледи?
- Редно е всеки човек след 50-годишна възраст да си направи профилактично колоноскопия. За някои контингенти това се прави на по-ранна възраст, какъвто е случаят с пациентите с фамилна аденоматозна полипоза. Те трябва да се следят от 20-годишна възраст. По-ранна профилактика трябва да започнат също хората с фамилна обремененост - които имат родственици от първа степен с колоректален карцином (баща, майка, сестра, брат); както и пациентите със специфични възпалителни заболявания на червата улцерозен колит и болест на Крон.
В световен мащаб този карцином е вторият като причина за ракова смъртност. За да се намали смъртността, най-доброто средство е профилактиката на рисковите групи с цел ранно диагностициране и избягване на развитие на карцинома. За съжаление, качествена профилактика у нас не се извършва, въпреки че това би довело до ранна диагностика, възможност за лечение и проследяване на преканцерозните състояния и пациентите с ранен рак, избягване на необходимостта от тежки оперативни намеси, на инвалидност, продължителна химио- и лъчетерапия и в крайна сметка - спестяване на средства в социалната и здравеопазната система. Модерната медицина се стреми към профилактика и ранна диагостика. Трябва колкото се може по-малко пациенти да стигат до операция.
- Каква е необходимата диагностика, за да се потвърди карциномът?
- Златният стандарт за поставяне на диагнозата е фиброколоноскопията. Но се започва със стандартните и най-достъпни изследвания - кръвна картина, в която се търси анемия; и ехография. Добрият ехографист може да регистрира тумор в дебелото черво и в ректума. Но задължителното изследване е оглед на цялото дебело черво чрез колоноскопия. Впоследствие за стадиране на заболяването е необходимо да се извърши компютърна томография. Така се установява дали има метастази в черния дроб или в лимфните възли. Изследват се туморни маркери, които имат значение за проследяване на заболяването.
- При всички случаи ли се налага хирургично отстраняване на карцинома?
- При всички случаи, в които е възможно. Няма консервативно лечение на колоректалния карцино! Операцията е в зависимост от стадия. В много ранен стадий - карцином In Situ, който не е преминал през базалната мембрана на епитела на чревната лигавица, е възможно по-консервативно лечение - чрез интервенционални методики. Но при всички останали случаи се налага радикална операция - отстраняване на част от червото. Трябва да се знае, че при онкологичната хирургия се цели не само премахване на заболялата част от органа, но и на неговия лимфен дренаж, тъй като често първите разсейки са в регионалните лимфни възли.
- Какъв тип е съвременната хирургия при това заболяване?
- Миниинвазивната хирургия навлиза и в лечението на колоректалния карцином. Въпреки че методиката е миниинвазивна, тя не предполага компромис с онкологичната издържаност на оперативната намеса. Всяка конвенционална операция на дебелото черво може да се извърши и по миниинвазивен, лапароскопски метод. Това важи и за нашата клиника, където прилагаме пълния спектър лапароскопски операции при колоректален карцином. Лапароскопските операции се извършват по утвърден алгоритъм, работи се изключително анатомично, със съдов подход, с адекватна лимфна дисекция. Съществува погрешно схващане, че при отворените операции се вижда по-добре. Ние работим с висококачествена апаратура, с 4Ктехника за визуализация, увеличеният образ, който получаваме по време на лапароскопската операция, е много по-детайлен, от този при отворената операция. Голямото предимство на лапароскопската хирургия е, че основната оперативна травма от отварянето на коремната стена е сведена до малък разрез, който се извършва в края на миниинвазивната процедура, за да се изведе от тялото заболялата част на червото. Това намалява системния възпалителен отговор на организма, което води до по-бързо възстановяване на пациента, по-слаба следоперативна болка, по-бързо възстановяване на чревния пасаж, по-бързо раздвижване и възстановяване на прием на течности и храна, по-бързото връщане към нормален начин на живот
- Какви са препоръките за вече оперираните пациенти?
- Различни са, в зависимост от това какъв е обемът на извършената операция, защото едно е да бъде резецирана само сигмата, а друго - да се направи ампутация на ректума - тежка операция, която завършва с постоянна колостома, при която се извежда черво на корема до края на живота. Препоръките ми са пациентите да спазват диспансерното наблюдение. Съветвам да слушат онколога си и назначената от него терапия. В рамките на диспансерното наблюдение влиза и дългосрочното следоперативно проследяване,което включва изследване на туморни маркери, контролни ехографии, престадиращи компютърна томография или ПЕТ скенер.
Снимка: факсимиле от вестника
*****
Хирургът д-р Георги Желев, д.м., работи в Клиниката по хирургия към Катедрата по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ" и В Медикодиагностичния център на болницата. Професионалните му интереси са в областта на колоректалната и миниинвазивната лапароскопска хирургия.
Автор: Мара Калчева
Източник: В-к „Доктор“