Д-р Мариана Атанасова е началник на Отделението по медицинска онкология към Клиниката помедицинска онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна“–ИСУЛ, където се диагностицират, лекуват, проследяват и консултират пациенти със злокачествени заболявания от цялата страна.
През последните седмици процентът на новите случаи на COVID-19 убедително растe. Какви рискове крие това покачване за хората с онкологични заболявания?
Поредният ръст в броя на новите случаи е съвсем логичен с оглед предвижданите нови пикове на заболяването и най-вече мутирането, което е присъща способност при вирусите, в това число и вируса SARS-CoV-2. Рисковете при нашите пациенти растат пропорционално с увеличаване честотата на случаите на COVID-19. В сравнение с общата популация тези пациенти са изложени на по-висок риск при евентуално заразяване с коронавирус заради насложеното при тях онкологично заболяване. Самó по себе си то води до влошаване на общото състояние на организма. Освен това значителна част от пациентите провеждат някакъв вид противотуморно лечение (лекарствено-хормонално, химиотерапия или от по-новите таргетни и имунотерапии, лъчелечение) и в случай на заразяване със SARS-CoV-2 това лечение трябва да бъде отложено, което крие сериозни рискове за пациента.
COVID-19 може ли да влоши основната диагноза при пациентите със злокачествени заболявания?
Категорично има повлияване, но е необходим по-дълъг период за проследяване на тези пациенти във времето, за да се прецени какво се случва, когато имаме COVID-19, насложен върху едно онкологично заболяване, дали вирусът се намесва в генезата на туморите и каква е преживяемостта след това. Сигурно е обаче, че състоянието на пациенти на активно лечение се влошава допълнително при наслагване на инфекция със SARS-CoV-2. Отчита се и по-лошо протичане на COVID-инфекцията при имунокомпрометираните пациенти. Това показват и наблюденията при нашите пациенти от началото на пандемията. Вече е ясно, че тези от тях, които на фона на лечението се разболяват от COVID-19, се възстановяват много по-бавно. Налага се и отлагане на лечението на рака до пълното възстановяване от инфекцията. Заради късните усложнения, до които води COVID-19, понякога лечението се преустановява за по-дълъг период или се стига до намаляване на дозите на лекарството. Всичко това може да бъде една от причините индиректно да се влоши прогнозата за преживяемост при тези пациенти.
Ваксините срещу COVID-19 предпазват ли пациентите с онкологични заболявания от новите варианти на SARS-CoV-2?
Ваксинацията се препоръчва според европейските стандарти в онкологията и проучванията, направени в тази посока. Европейското онкологично общество по онкология /ESMO/ има специален раздел COVID-19 и рак, предназначен за медицински специалисти, който е достъпен и за пациенти (https://www.esmo.org/covid-19-and-cancer/registries-studies-and-surveys/esmo-cocare-registry). Там експерти онколози представят по-специфични случаи от своята практика, съобщават за особености при протичане на COVID-19 при конкретни пациенти и т.н.
Показателни за ефективността на ваксините са резултатите от едно ретроспективно проучване, в което са включени 29 152-ма души с рак. Участниците в проучването са със завършен ваксинационен курс, а като резултат се доказва добър клиничен ефект от ваксините: ваксината е ефективна при 57% от пациентите, които са били на химиотерапия, 76% при тези на ендокринна (хормонална) терапия и при 85% от хората, при които не се провежда лечение. Това е доказателство, че след ваксинацията пациентите имат ефективна анти-COVID защита.
Друго проучване, наречено Capture, доказва, че след поставянето на бустер, изграждането на защитни антитела надминава 85% и това е сравнимо с резултатите при здравите хора.
Важно ли е пациентите с онкологични заболявания, които вече имат бустерна доза от ваксините срещу COVID-19, да си поставят и втора такава?
Фактът, че първият бустер създава много добър имунен отговор, показва, че би било ефективно да се постави и втори. Направените досега проучвания категорично доказват, че и след първата ваксинация, и след бустерната доза имунният отговор към SARS-CoV-2 е изключително добър. Няма основания поведението на пациентите с онкологични заболявания по отношение на ваксините да е по-различно от това на общата популация. Затова няма причина да не им препоръчваме поставянето на втора бустерна доза, но за реални, ранни, статистически обработени данни след поставена втора бустерна доза можем да очакваме резултати най-рано след година.
За кои от тях е силно препоръчително да го направят и кога?
Няма пациенти, за които имунизацията срещу COVID-19 да не е подходяща. Приложението на ваксините трябва да се персонифицира – да бъде индивидуално преценено за всеки пациент, но няма противопоказания, заради които при точно определен вид тумор да се избягва ваксинация. По-скоро препоръката е по отношение на периода, в който пациентите на активна химиотерапия да поставят ваксина. Самата химиотерапия не е противопоказание за поставяне на бустерна доза, дори напротив, но трябва да се избере най-подходящият момент. При невъзможност временно да се преустанови лечението с цел ваксинация, бустерната ваксина следва да се отложи за след химиотерапията. Но, трябва да се има предвид нещо много важно – курсовете химиотерапия понякога продължават доста дълго във времето. Например при нас в ИСУЛ се назначават от 4 до 6 курса, а пациентите с метастатично заболяване са на постоянно лечение. В следоперативния период провеждаме т.нар. адювантна химиотерапия и курсовете са през 21 дни или 14 дни /при карциномите на гастроинтестиналния тракт/, което за 6 курса означава лечение с продължителност почти 5-6 месеца. Това са фактически клинически здрави хора, защото при тях туморите са отстранени радикално и в настоящата ситуация това означава, че изчаквайки, пациентите ще влязат в пика на инфекцията, когато опасността от заразяване е многократно по-висока. Така е с вирусните и грипните инфекции, които винаги са създавали проблеми при лечението на нашите пациенти. Затова, ако пациентът желае да се ваксинира, трябва да се избере подходящ времеви интервал, дори и да се забави следващото вливане, за да може той да се възстанови и да се ваксинира. Съветвам всеки пациент да консултира своята ваксинация с наблюдаващия го лекар и екип. Лекарят е този, който трябва да прецени, да говори с пациента и най-вече с неговите близки. Големият проблем тук е, че когато пациентът не иска да се ваксинира или, когато неговите близки не искат, те взаимно си вредят, защото рискът да се заразят един от друг е изключително висок, а последствията могат да бъдат фатални.
Имунотерапията или хормоналното лечение също не са противопоказание за ваксинация. Ваксина не се поставя в деня на имунотерапията или химиотерапията, затова е важно пациентът да предупреди лекуващия го онколог за своето решение.
Има ли отношение провежданата противотуморна терапия към ефективността от ваксинацията?
Няма отношение, само ефективността на имунния отговор към анти-COVID ваксината е по-ниска, когато има химиотерапия. Ефективността е по-изявена след поставянето на бустерна доза. След това даже и да се разболее от COVID-19 пациентът понася значително по-леко заболяването и то не влошава тежко състоянието му, нито пречи на лечението му. Според едно изследване, ако са минали 5 години от поставянето на диагнозата или от лечението на рака, например при пациенти, лекувани от карцином на гърдата, или такива с други тумори само на диспансерно проследяване, ефектът от приложението на ваксината е като при всички останали хора, които не са с онкологични заболявания, т.е. около 80%. При тях няма никакво противопоказание да се постави ваксина, освен ако не страдат и от други хронични заболявания, за които съответният специалист трябва да даде становище. Оправданието: „Аз имам рак и затова няма да се ваксинирам“, е лишено от реални основания, а може да бъде и опасно.
Какво ще кажете на пациентите с онкологични заболявания, които все още се въздържат от ваксинация?
Няма пациент, който, преди да изпиша и да му препоръчам лечение, да не го попитам дали се е ваксинирал. Категорична съм, че пациентите с онкологични заболявания трябва да се имунизират без колебание, защото дори разболяването от COVID-19 да се случи след ваксинация, боледуването е значително по-леко. Проучванията категорично доказаха, че след бустерните дози имунният отговор към всички варианти на SARS-CoV-2, включително и Омикрон, е значително по-добър. Ще Ви кажа нещо интересно и за живите ваксини. По принцип ние, онколозите, не препоръчваме приложението на атенюирани /омаломощени/ микроорганизми. Още преди обявяването на пандемията COVID-19, ние всяка година препоръчвахме особено интензивно на пациентите с белодробни карциноми или с белодробни метастази да се ваксинират срещу грип. Повечето от противогрипните ваксини бяха точно атенюирани – живи ваксини, и въпреки това статистически се доказваше, че пациентите, които са се ваксинирали против грип, го преболедуват по-леко, без тежки усложнения за онкологичното заболяване. Науката „трескаво“ преразглежда старите и наслагва новите знания в безпрецедентната по своите мащаби пандемична ситуация. Категорична съм – всеки трябва да се ваксинира, въпреки антиваксърските настроения, които се опитват да замъглят здравия разум и да „превземат“ обществото ни.
Източник: Plusmen
