В месеца за борба с онкологичните заболявания разговаряме за рака на панкреаса с д-р Йоанна Попова. Тя е част от екипа на Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ". Завършила е медицина в МУ- София, а преди това е учила фармакология в Newcastle university, Великобритания.
Д-р Попова, доскоро диагнозата рак на панкреаса беше една от най-безнадеждните в онкологията. Все още ли е така?
Ракът на панкреаса се свързва от всички с изключително лоша прогноза. Познавам близки на пациенти, които при научаването на тази диагноза, се отказват от лечение. Това е неточна информация! В зависимост от стадия на заболяването, при пациента се определя точно дефинирана и доказана стратегия за лечение. В последните години новостите в медицината доведоха до удължаване на преживяемостта при пациентите дори в метастатичен стадий. Най-важното е карциномът да бъде хванат рано, тогава имаме най-голям шанс за успех.
А има ли симптоми, които да ни помогнат възможно най-рано да се обърнем към специалист?
Има такива симптоми, които, макар да не са много специфични, би трябвало да ни насочат да потърсим мнението на специалист. Проблемът е, че оплакванията често се припокриват с такива при други хронични заболявания. Хората си казват, че повишената кръвна захар е нещо често срещано особено в по-напреднала възраст и не правят връзка със злокачествено заболяване на панкреаса. При мен често идват пациенти с вече установен рак на панкреаса, които разказват, че личният лекар ги е изследвал, правил им е редовни контролни прегледи, и единственото, което е установено при тях е, че имат високи нива на кръвната захар, без да имат затлъстяване, без да са с метаболитен синдром, нямат фамилна предразположеност. Просто изведнъж са развили един диабет, който не е придружен от нищо друго. Това трябва да е червена лампа за колегите общопрактикуващи лекари! Тези пациенти задължително трябва да бъдат насочени за допълнителни образни изследвания, от които да се види каква е причината за диабета.
Колко често във вашата практика такива пациенти се оказват с рак на панкреаса?
Не мога да кажа, че е много често, защото самият рак на панкреаса не е с толкова голяма честота, но е факт, че при поява на диабет трябва да се мисли и в тази посока. Особено, когато назначеното лечение не дава задоволителен резултат. В такива случаи, при завишена кръвна захар, отслабване на тегло, болка в епигастриума, която е силна и не се облекчава от противовъзпалителните медикаменти и отива към гърба (това е много характерно), задължително трябва да се изключи рак на панкреаса. Вместо това хората си казват, че са с дискова херния и отиват в съвсем друга посока. Затова трябва да се правят образни изследвания. За съжаление и те не винаги показват заболяването в началния му етап. Ето защо е необходимо образното изследване да се повтори след време. Туморите на панкреаса могат да бъдат с много малък размер, самата жлеза е на трудно достъпно място и трябва да имаш наистина много опитен диагностик, който да види и най-малката промяна в тъканта. Ако първоначално образното изследване не покаже нищо, трябва след 2-3 месеца пак да се проследи. Това обаче рядко се случва. Човек се успокоява, че няма рак и забравя за проблема, а карциномът си се развива. За щастие в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" разполагаме с много опитни специалисти в това отношение в Клиниката по гастроенторология – проф. Генов, проф. Владимиров, доц. Големанов не веднъж са доказвали, че могат да разпознаят рака на панкреаса дори в много началните му етапи.
Споменахте рискови фактори, какви са те при карцинома на панкреаса?
В много от случаите е установена генетична връзка. Има семейства, в които бащата и сина, майката и сина или пък бабата (не е задължително да е най-близкият роднина) са с това заболяване. Много важен момент е и хроничният панкреатит. Част от факторите, които водят до това заболяване, са съответно предразполагащи и за карцином на панкреаса. При жените често се свързва с приема на алкохол. При тях дори не е необходимо да консумират големи количества (повече от една малка напитка на ден), а по-скоро този прием да бъде редовен. Любопитно е, че редовната консумация на алкохол като отключващ фактор се отнася основно за жените. При мъжете има други, които статистически са позначими, като тютюнопушенето, наследствеността и т.н. Все още не е установено каква е причината едни хора, подложени на тези рискови фактори, да се разболяват, а други не. Връзката, която ни е известна е, че редовният прием на алкохол често води до хроничен панкреатит, а той, от своя страна, понякога е причина за рак на панкреаса. По отношение на храненето, колкото повече консумираме така наречените многократно преработвани храни, толкова повече те се отразяват не само на панкреаса, но и на стомаха, и на другите органи. Затлъстяването също е основен фактор. За него вече е известно, че води до хронично възпаление в организма, което пък от своя страна е рисков фактор за развитие на злокачествено заболяване.
Какъв е пътят на пациента с рак на панкреаса: през какви стъпки трябва да премине – от съмнението, че нещо не е наред, до поставянето на диагноза и започването на адекватно лечение?
При съмнение, че нещо не е наред, добре е първо пациентът да отиде при гастроентеролог, който се занимава с ехография на панкреас или черен дроб. Тук отново напомням, че е важно това да е опитен специалист, който може да види и най-малки изменения в тъканта и да насочи човека към биопсия. Биопсията се прави както от самите гастроентеролози, така и от хирурзите. Тя ще покаже дали се касае за карцином. Гастроентерологът е с ключова роля на този етап, тъй като може да види и състоянието на черния дроб, където често панкреасният карцином дава разсейки. Следващият етап е сформирането на онкологична комисия, каквато функционира в големите болници, включително и в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ". В нея колегите ще преценят как най-правилно да се проведе лечението. За съжаление в по-малките лечебни заведения, особено в провинцията, няма такива комисии и пациентът е оставен сам да се лута как да продължи лечението си. Затова е добре той да е настоятелен, да задава въпроси. След като категорично бъде установено, че става въпрос за карцином, щафетата се поема от медицинските онколози, каквито сме ние, които определят в какъв стадий е заболяването и какво би било най-подходящото лечение за него, необходими ли са допълнителни изследвания.
Има ли разлика в стратегията за лечение в зависимост от стадия на заболяването?
Да, разбира се. Ако се установи, че туморът е авансирал, той може да бъде намален с химиотерапия, която да е предоперативна, и след това да бъде опериран. Ролята на медицинския онколог в случая е ключова, но, за съжаление, пациентите не винаги биват насочвани към нас. Много често те остават с една хистология и направо се подлагат на операция или се отказват от по-нататъшно лечение, а това не е правилно. В други случаи, когато процесът е начален, може да се започне с операция и след това лечението да продължи с химиотерапия. Но тук решаващата дума отново трябва да е на онколога съвместно с хирурга. Една такава операция гарантира на пациента изключително добра преживяемост (условието е туморът да не е авансирал и да не е дал разсейки в други органи). Благодарение на съвременните методи, с които разполагаме, вече имаме възможност да удължим живота на пациента, дори, когато заболяването е напреднало. Новите терапии се понасят по-леко от пациентите, не са толкова тежки. Нов момент в лечението на карцинома на панкреаса са имунотерапиите, които, комбинирани с лъчелечение, дават добри резултати, но за момента това е правено само в клинични изпитвания при малък брой пациенти и има още какво да се мисли в тази посока. Откриват се и нови мутации, срещу които могат да бъдат разработени конкретни лекарства, блокиращи растежа на тумора. Това ни дава много по-голям шанс да се борим с него.
Източник: Clinica.bg
