Нова „умна“ система за капсулна ендоскопия ОМОМ, оборудвана с изкуствен интелект, беше представена наскоро в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Предназначена е да идентифицира скрито кървене и различни заболявания в гастроинтестиналния тракт. Системата използва изкуствен интелект, който е обучен да засича промени в лигавицата и да ги отбелязва на съответните снимки.
За приложението ѝ в диагностиката на възпалителните чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит), които продължават да бъдат предизвикателство за гастроентеролозите, обяснява д-р Христо Вълков, един от опитните специалисти в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Възпалителните чревни заболявания
към които принадлежат улцерозният колит и болестта на Крон, са имуномедиирани заболявания и се проявяват чрез хронично възпаление на гастроинтестиналния тракт. За голямо съжаление все още не са напълно известни причините, които предизвикват развитието на възпалителните чревни заболявания. Въпреки огромните усилия, които се полагат, за да се изучат задълбочено улцерозния колит и болестта на Крон към момента, медицината не успява да предложи дефинитивно лечение за тях. Все още не разполагаме с официални данни за нашата страна, но на базата на нашия опит можем да твърдим, че се повишава честотата на новодиагностицираните пациенти с улцерозен колит и болест на Крон.
Някои от възможните причини все по-често да откриваме болни с възпалителни чревни заболявания се дължат на по-голямата осведоменост на лекарите за тези болести, както и възможността да се използват съвременни методи за тяхното по-лесно и навременно диагностициране. Трябва да отбележим и факта, че колкото по-рано открием възпалителното чревно заболяване и стартираме правилното лечение, толкова по-голяма е вероятността да се избегнат усложнения. Казано с други думи, забавянето в диагностицирането на улцерозен колит и болест на Крон крие риск от сериозни компликации.
Капсулната ендоскопия се очертава като ефективен инструмент в ръцете на лекаря за диагностициране и проследяване на възпалителните чревни заболявания, като безспорно капсулната ендоскопия е утвърдена при болестта на Крон. За да разясня на читателя защо капсулнaта ендоскопия е основно застъпена при пациентите с болест на Крон и няма голямо практическо приложение при улцерозния колит, трябва да обясня основните характеристики на тези две заболявания, да припомня възможностите на езофагогастродуоденоскопията (вероятно позната повече на читателя само като гастроскопия) и илеоколоноскопията (вероятно позната повече на читателя само като колоноскопия), както и да спомена анатомичните части на тънкото черво.
Тънкото черво се състои от три части, изброени последователно: дуоденум наричан още дванадесетопръстник, йеюнум и илеум. С помощта на езофагогастродуоденоскопията гастроентерологът успяваме да огледа хранопровод и стомах, както и да достигне и да визуализира дванадесетопръстника. Илеоколоноскопията пък позволява да се огледа дебелото черво и да се достигне и огледа съвсем най-крайната част на илеума.
Тоест и при двете гореописани ендоскопски методики не можем да визуализираме йеюнум и огромна част от илеум, или казано с други думи значителна площ от тънкото черво не може да бъде огледана чрез най-широко застъпените ендоскопски процедури. Идва ред да кажем, че при улцерозният колит се засяга само дебелото черво и почти винаги възпалението започва от ректум, което означава, че само стандартна колоноскопия би следвало да бъде достатъчна за диагностика и проследяване на пациентите с улцерозен колит.
От друга страна болестта на Крон може да засегне всички части на гастроинтестиналния тракт от устата до анус включително и части на тънкото черво, които може да не могат да бъдат достигнати при езофагогастродуоденоскопията или илеоколоноскопията, което е предпоставка болест на Крон със засягане на тънкото черво да остане недиагностицирана при някои пациенти.
До около 30% пациентите с БК имат изолирано засягане на тънкото черво. Пропусната или късно открита болест на Крон на тънкото черво, както вече споменахме, крие рискове от усложнения. Тук идва ролята на капсулната ендоскопия, която преминавайки по дължината на тънкото черво предоставя на лекаря видеозаписи и снимки, които могат да затвърдят или отхвърлят болест на Крон с тази локализация. В този ред на мисли снимковият материал и видеозаписите от капсулната ендоскопия трябва да бъдат интерпретирани от опитен специалист. Клиниката по гастроентерология има дългогодишен опит с капсулна ендоскопия при редица заболявания.
Говорейки за капсулна ендоскопия при пациенти с възможна болест на Крон на тънкото черво или вече установена такава, трябва да вземем предвид някои препоръки и съображения. Първо трябва да кажем, че капсулна ендоскопия следва да се провежда при пациент, при който имаме силни съмнения за болест на Крон на тънките черва, а самата илеоколоноскопия огледала малка част от края на тънкото черво и цялото дебело черво не е установила отклонения съпоставими с това заболяване.
Преди да изтъкнем второто съображение преди употребата на капсулна ендоскопия при пациенти с възможна или вече установена болест на Крон, трябва да кажем, че това заболяване може да предизвика стеснения (стриктури) по хода на стомашно чревния тракт. Ако пациент с неизвестно до момента стеснение по стомашно-чревния тракт приеме през устата капсула, тя може да заседне над стеснението и да не може да се изхвърли от пациента при дефекация. Това като цяло е рядко усложнение и налага по време на ендоскопско изследване да се опита да се изкара заседналата капсула или същата да се извади хирургично. Източници посочват риск от засядане на капсулата от 4.6% при пациенти с известна болест на Крон и 2.4% при пациенти съмнителни за болест на Крон. За да избегнем при даден пациент да се задържи капсулата преди нейното поглъщане, трябва да се уверим, че стомашно-чревният тракт на пациента е проходим или че няма стеснения по дължината му.
Компютъртомографската и магнитнорезонасната ентерография са образни методи, чрез които може да провери проходимостта по хода на гастронтестиналния тракт и спомагат за намаляването на шанса от задържане на капсулата. Друг тест за проходимостта на гастронестиналния тракт, преди да се пусне капсулната ендоскопия, е поглъщането през устата на фективна капсула наричана още капсула за проходимост. Тя е саморазтворима и съответно има идентични размери като истинската капсулна ендоскопия. Ако тази фективна капсулата се отдели в изпражненията, то можем да предположим, че истинската капсула няма заседне по гастроинтестиналния тракт.
В Клиниката по гастроентерология на ИСУЛ сме изключително горди, че имаме възможността да работим с една от най-съвременните капсулни ендоскопии, която се явява ценен инструмент в нашите ръце за диагностика и проследяване на пациенти с болест на Крон. Разбира се, правилната селекция на подходящите пациенти за капсулната ендоскопия е от основно значение както за предотвратяване на възможните усложнения, така и за оползотворяване на максималните способности на този съвременен метод.
