Диагнозата трябва да бъде поставена възможно най-рано
Началникът на Клиниката по образна диагностика на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ доц. д-р Пламен Гецов, който консултира пациенти и към медицинския център на болницата – МЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“, в интервю за Българското национално радио, по повод кампанията, която клиниката стартира, за безплатен скрининг за рак на гърдата през целия месец октомври.
Доц. Гецов успокоява жените, които няма да успеят да се запишат за безплатна ехомамография, тъй като часовете се изчерпват бързо: този преглед влиза в профилактичния пакет по здравна каса, който се полага на всяка дама, навършила 50 г. Това, което трябва да направи дадена пациентка, е да вземе направление от личния си лекар. За този тип направления, личните лекари нямат лимит и съответно не могат да откажат да го издадат.
По-младите жени също могат да се прегледат с направление, което се отпуска по преценка на личния лекар.
Самата ехомамография се извършва на новия и много модерен ехографски апарат, с който Клиниката по образна диагностика на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ разполага от началото на годината. Той е с разширени диагностични възможности и позволява да се идентифицират дори и най-незначителните образувания в гърдата.
Репортер: Доц. Гецов, всяка година говорим за рака на гърдата предимно през месец октомври. Това, което ми се иска да ви попитам, е има ли положителна тенденция в търсенето на профилактични прегледи извън тези кампании, които организирате?
Доц. Гецов: За съжаление, темпът на развитие на положителната нагласа на българите към този проблем е незадоволителен. Ние все още откриваме твърде млади жени от големи градове в един напреднал стадий на заболяването, което е причината да провеждаме тази втора кампания за годината, свързана с безплатни ехографски прегледи на жени с потенциален рак на млечната жлеза. Все още намираме жени с напреднал рак на млечната жлеза и то при жени, които живеят в големи градове, относително млади са, с достъп до всякакъв вид информационни канали. Някак си българката остава с идеята, че на нея това не може да й се случи.
Репортер: Точно това щях да ви попитам - какво е вашето обяснение?
Доц. Гецов: Обяснението е, че в публичното пространство битуват прекалено много различни схващания по този въпрос. Твърде много хора, които нямат компетентност в тази сфера се занимават с даването на насоки и препоръки. Това е един проблем, който е изчистен. Има международни стандарти, има сравнително добро финансиране на този тип дейности в България. Просто самите пациенти, без да е станало още по някакъв начин задължително по закон, трябва да бъдат малко по-активни. Да търсят своите права през личните лекари и специалистите.
Репортер: Като казвате млади жени – колко млади са тези жени и пада ли възрастта, на която откривате напреднал рак?
Доц. Гецов: Ако преди време виждахме четвърти (последен) клиничен стадий при възрастни жени от малки населени места, с ограничен достъп до медицински услуги, сега намираме сравнително млади жени, на 30-35-годишна възраст със същия проблем. Това са хора, които живеят на около километър от големите болници в големите градове. Тоест, причината не е достъпът до медицинско обслужване или ниско ниво на доходите, а в самата нагласа на българското население. Но тя не касае само тази патология. Все още откриваме и други, социално значими, онкологични заболявания в напреднал стадий.
Репортер: Може ли да се каже колко дълго продължава началният стадий на рака на гърдата или това е индивидуално?
Доц. Гецов: Индивидуално е. Тук не говорим за една болест. Вътре, в рамките на рака на гърдата, има различни разновидности, всяка разновидност се характеризира с различна генетика и хормонална чувствителност. И тук, както и при рака на белия дроб, говорим за сбор от болести, чието протичане е специфично за всеки пациент. Това налага всеки пациент да получава все по-сложни диагностични процедури, свързани с имуно-хисто-химия, различни генетични тестувания, за да се определи правилното лечение. До всички тези неща в България има много добър достъп, просто пациентът ние трябва да го засечем като подходящ за биопсия и от там нататък да се задвижи голямото колело. Основният проблем е стартът. Иначе осигуреното финансиране за по-голямата част от диагностичните процедури е налично. Българските пациентки плащат много малка част от тях. Просто те трябва да се озоват в кабинетите на мамолозите и от там нататък нещата са ясни, разписани са с международни стандарти, и всички хора, които са ангажирани като медици в този процес, са наясно с тях. В това отношение проблем няма! Ние искаме самите пациентки да са по-активни и да търсят нашата помощ.
Репортер: Питам ви за този начален стадий, защото, ако примерно отида на профилактичен преглед сега, не ми бъде открито нищо, но след месец се появи бучка, ще има ли достатъчно време, ако посетя такъв преглед след една година? Да не се окаже, че до тогава нещата са напреднали?
Доц. Гецов: Обичайно, стандартите, които са разписани, и които ние използвате като референтни за скринингово изследване, покриват този стандарт. Ние знаем, че ракът не се случва за една нощ. Когато има съмнителни участъци, които са преканцерозни и могат да претърпят еволюция към рак, това се засича още при първите прегледи. Тогава обемът на изследванията се разширява, при високо рисковите пациентки скрининговите интервали се скъсяват. Това, което е важно, е пациентките регулярно да правят своите изследвания. Защото скринингът не е скрининг, ако го правите веднъж на три години. Обичайно времевият интервал, който е нормален, е веднъж годишно.
Репортер: На каква препоръчителна възраст да стартира това проследяване при жените?
Доц. Гецов: За различните популации, възрастта е различна, но, да кажем, след 40-годишна възраст една жена трябва регулярно да посещава мамолог. Ако пациентката има фамилна анамнеза, т.е. говорим за майка, сестра, баба, които имат това заболяване, процедурите по диагностиката стават много по-рано. Ако напипа нещо в гърдите си – още по-рано. Ако има имплантирани в гърдите силиконови импланти, също малко по-рано.
Репортер: Какво показват досегашните ви кампании като резултати? Все пак хващат ли се случаи в ранен стадий?
Доц. Гецов: Предходната кампания протече много добре. Нямам пред себе си цифрите, но по памет, мисля че преминаха около 500 жени. Имаме верифицирани три карцинома и още няколко човека, за които нямам информация, защото следих нещата до определен момент. Ефект имаше. Ефект не само върху хистологично верифицираните диагнози, но и върху жени, които са високорискови и при тях са идентифицирани проблеми, които налагат проследяване. Може би тук е мястото да кажа, че всеобхватният скрининг на рака на гърдата изисква и мамографска апаратура, с каквато в момента не разполагаме и за която се борим от много години. Въпреки че сме един от водещите центрове за рак на гърдата, все още изоставаме в скрининга.
Репортер: А можел ли да говорим за всеобхватен скрининг на национално ниво към момента?
Доц. Гецов: Към настоящия момент все още няма разписани правила или поне няма правила, които стриктно да се изпълняват. Така че можем да кажем, че всеобхватният скрининг остава като едно добро пожелание, но не и като реализирана цел.
***
Началникът на Клиниката по образна диагностика към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, доц. д-р Пламен Гецов, дм, е един от най-опитните специалисти по образна диагностика в България. В МЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“ той дава консултации – второ мнение, във връзка с онкологични и други заболявания, които изискват високо ниво на компетентност. Без значение е дали образните изследвания са направени в ИСУЛ или в друга болница.
За записване на час за консултация: тел. 02 94 32 207.
ВАЖНО – КАКВИ СА ПРАВАТА НИ КАТО ПАЦИЕНТИ:
За извършване на изследвания на млечните жлези общопрактикуващият лекар издава "Направление за медико-диагностична дейност". То вече ще е с валидност 60 дни, вместо 30, както беше досега.
Профилактиката, осигурена от НЗОК, включва:
- за жени на и над 30-годишна възраст - мануално изследване на млечни жлези - ежегодно;
- за жени от 30 до 50-годишна възраст - ехографско изследване на млечни жлези - веднъж на 2 години;
- за жени от 45 до 69-годишна възраст включително - мамография на млечни жлези - веднъж на 2 години;
- за жени на и над 70-годишна възраст- веднъж на 3 години.
Автор на интервюто: Елена Бейкова
Източник: БНР