На 8 ноември отбелязваме Европейския ден за здравословно хранене и готвене. Инициативата е на Европейската комисия, а целта й е да се популяризира здравословното хранене сред младите хора и подрастващите.
Доказано е, че хранителните ни навици имат пряко отношение към възникването или облекчаването на някои болестни състояния като диабет, сърдечно-съдови и неврологични заболявания, артрит, остеопороза, костно-ставни заболявания.
Какво трябва да съдържа менюто ни, ако искаме да отложим във времето проблемите със сърцето?
Попитахме д-р Нели Георгиева, кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Здравословното хранене и начин на живот са ключови за предотвратяване на сърдечно-съдовите заболявания. Важно всеки да знае, колко калории трябва да приема с храната и напитките, за да поддържа здравословно тегло.
Хранителната информация и калориите на етикетите на храните обикновено се базират на диета от 2000 калории на ден. Може да се нуждаете от по-малко или повече калории, в зависимост отвъзрастта, пола и нивото на физическа активност.
За да имате здраво сърце се препоръчва:
Препоръчително е 150 минути умерена физическа активност или 75 минути интензивна физическа активност (или равна комбинация от двете) всяка седмица. В идеалния случай тя трябва да бъде разпределена през цялата седмица.
Поддържане на нормално телесно тегло.
Не на никотиновите изделия, вкл. електронни цигари и вейп устройства.
Придържайте се към здравословен хранителен режим, който набляга на:
Голямо разнообразие от плодове и зеленчуци;
Пълнозърнести храни и продукти;
Здравословни източници на протеини (напр. от бобови растения и ядки; риба и морски дарове; нискомаслени или обезмаслени млечни продукти; по-малко месо, което не трябва да е тлъсто) .
За овкусяване на храната използвайте нерафинирано маслиново масло, а за готвене – нерафинирано слънчогледово масло или растителни и ядкови масла (в много от магазините вече се продава масло от авокадо, соево, сусамово, орехово масло и др).
Ограничаване на:
Приема на червено месо
Приема на добавени захари (един от големите източници на добавени захари са безалкохолните напитки, така популярните домашни лимонади)
Ограничен или за предпочитане никакъв прием на алкохол
Ограничете количеството наситени и транс мазнини, които консумирате. Приемът на транс-мастни киселини е свързан с повишаване на общия и "лошия" холестерол с ниска плътност (LDL) и поради това повишава риска от коронарна болест на сърцето. Трансмазнините присъстват естествено в месото и млечните продукти от преживни животни. Съществуват и промишлени или изкуствени трансмазнини, които съставляват по-голямата част от консумацията, и които са по-опасни. Производителите често ги използват при пържените или преработени храни.
От тук следва и другата препоръка: минимално количество преработени храни
Малко или никаква сол. Ако не можете без нея, използвайте такава, която е с ниско съдържание на натрий.
Наситени мазнини: Препоръките са по-малко от 6% от общите дневни калории. Ако приемате 2000 калории на ден, това са около 11 до 13 грама.
За предпочитане:
Зехтин
Рапично масло
Растителни и ядкови масла.
Ядки и семена
Авокадо
Да се избягват или ограничават:
Масло
Свинска мас
Средиземноморската диета е доказано най – полезна за сърдечно – съдовата системна. Това се дължи на увеличения прием на моно- и полиненаситени мастни киселини чрез ежедневната консумация на зехтин, маслини и ядки. За ненаситените мастни киселини е известно, че повишават нивата на НDL холестерола и забавят развитието на атеросклерозата, съответно и риска от възникване на остри сърдечно-съдови инциденти. Рибата, която също е неизменна част от тази диета, има високо съдържание на омега 3 мастни киселини, които също имат доказан ефект за намаляването на риска от появата на заболявания.
***
Д-р Нели Георгиева е специалист кардиолог с над 10-годишен опит. Извършва диагностика и лечение на кардиологични заболявания,
Холтер ЕКГ мониториране, електрокардиография, велоергометрия и др. Интересите й са в областта на неинвазивна диагностика на сърдечносъдовите заболявания, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, клапни болести, захарен диабет и пред диабет.
Специалност по кардиология придобива през 2019 г. в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ", където работи и до днес. В момента завършва докторантура на тема „24 - часово неинвазивно измерване на централното аортно налягане и сърдечносъдови структурни промени, при пациенти с артериална хипертония." Автор е на множество публикации в реномирани списания.
Д-р Георгиева консултира пациенти в КАРДИОЛОГИЧНИЯ КАБИНЕТ на МЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“. За запазване на час за консултация – онлайн през платформата SuperDoc или с обаждане на тел. 02 94 32 207.
