Отбелязваме 4 февруари – световния ден за борба с рака
На 4 февруари световната медицинска общност отбелязва Деня за борба с онкологичните заболявания. По традиция Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ използва повода, за да насочи вниманието към актуална тема, свързана с рака. Фокусът на клиниката тази година е върху ролята на ваксините за профилактика, лечение и предотвратяване на рецидиви при онкологичните заболявания.
„Понастоящем една от най-горещите теми в онкологията не са профилактичните ваксини, които предпазват от определени заболявания, а терапевтичните ваксини, предназначени за лечение на вече развито онкологично заболяване“, обяснява д-р Георги Димитров, дм от Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Целта на този тип ваксини е да „обучат“ имунната система да разпознава и унищожава криещи се туморни клетки, като по този начин се намалява рискът от повторна поява на заболяването. Този тип ваксини често се прилагат в комбинация с имунотерапия, особено когато тя вече не дава очаквания ефект. В момента се провеждат проучвания за приложението на терапевтични ваксини при различни онкологични заболявания, включително рак на белия дроб, меланом, рак на гърдата и рак на панкреаса. Най-добри резултати се наблюдават при тумори, които са по-чувствителни към имунотерапия“, допълва д-р Димитров, който е медицински онколог, сертифициран от Европейската асоциация по медицинска онкология. Освен медицина той е завършил генетика в University of Leeds и има магистърска степен по изследователска онкология от Imperial College London.
Т.нар. терапевтични ваксини се разделят на два основни типа – персонализирани и неперсонализирани. Неперсонализираните представляват “универсални” ваксини, които са насочени към най-често срещаните туморни антигени при различни видове рак. Персонализираните ваксини, от своя страна, се изготвят индивидуално за всеки пациент. За целта се взема проба от тумора, която се обработва лабораторно, за да бъдат извлечени специфичните за конкретния тумор антигени. По този начин имунната система се насочва по-прецизно и се намалява рискът от рецидив на заболяването. Този тип ваксини най-често се прилагат при пациенти с локализирано онкологично заболяване, което е било дефинитивно лекувано чрез операция, лъчетерапия и/или системно лечение. Възможно е обаче те да бъдат използвани и при пациенти с напреднало, нелечимо заболяване, когато целта не е излекуване, а дългосрочно контролиране на болестта.
Друг пример за „ваксина“, която се прилага рутинно в онкологичната практика, е БЦЖ терапията при рак на пикочния мехур. Тя се използва в много ранен стадий на заболяването. Макар често да се нарича ваксина, БЦЖ всъщност представлява форма на локална имунотерапия. В този случай се активира неспецифичният имунен отговор. Прилагана директно в пикочния мехур под формата на течност, БЦЖ предизвиква възпаление на лигавицата, което води до унищожаване на остатъчните туморни клетки и значително намалява риска от рецидив. Това е особено важно, тъй като ракът на пикочния мехур е заболяване с висок риск от повторна поява и често показва резистентност към лечение.
Друг утвърден подход е дендритно-клетъчната ваксина при простатен карцином. Тя е приложима при пациенти с напреднал простатен рак, при които заболяването прогресира въпреки проведена хормонална терапия.
Трети подход, който често условно се отнася към групата на „ваксините“, са т.нар. онколитични вирусни терапии. Те не представляват ваксини в класическия смисъл, а форма на имунотерапия, при която се използват вируси за селективно унищожаване на ракови клетки. Такъв одобрен медикамент за лечение на малигнен меланом е T-VEC – иновативна терапия, базирана на генетично модифициран вирус на херпес симплекс тип 1. Той се инжектира директно в туморните лезии, където се размножава и разрушава раковите клетки, като едновременно с това активира имунната система да атакува и метастатичните огнища в други части на тялото. Наблюдава се ефект и върху лезии, които не са директно инжектирани. Към момента този медикамент все още не се реимбурсира в България.
При карцином на панкреаса прогнозата остава изключително неблагоприятна, а терапевтичните възможности са силно ограничени. Това е едно от най-резистентните онкологични заболявания. В тази насока се разработват ваксини, чиято цел е да подпомогнат имунната система да разпознава и елиминира остатъчните туморни клетки и да намали риска от повторна поява на заболяването. Те „разкриват“ туморните клетки, които обикновено успяват да се укрият от имунния надзор.
Профилактичната ваксина срещу човешки папилома вирус (HPV) е може би най-разпознаваемата, когато става въпрос за онкологични заболявания. HPV е пряко свързан с развитието на рак на маточната шийка, рак на гърлото, рак на ануса и рак на пениса. В България е възприета национална програма, според която от 2026 г. имунизацията срещу HPV ще бъде безплатна за момичета от 10 до 18 ненавършени години и момчета от 10 до 14 ненавършени години.
При деца и младежи под 18-годишна възраст ваксината се прилага в две дози, докато при възрастни над 18 години схемата включва три дози. Съгласно международните и световни препоръки, ваксинацията може да се извършва и при хора до 45-годишна възраст. След тази възраст рискът от развитие на онкологично заболяване в резултат на HPV инфекция значително намалява. В България се използва 9-валентна HPV ваксина, която осигурява защита срещу девет от най-онкогенните щамове на вируса.
Предстои в Националната програма за борба с рака на маточната шийка да бъде включен най-съвременен молекулярен метод за диагностика на HPV. Този тест е значително по-точен и ще бъде изцяло покриван от Националната здравноосигурителна каса. Подобна скринингова програма съществува и за колоректалния карцином, при която се използва имунохимичен тест за окултно кървене, извършван чрез проба от фекалии. Очаква се и този тест да бъде напълно реимбурсиран от здравната каса.
***
Д-р Георги Димитров, дм е завършил образованието си във Великобритания и България – бакалавърска степен по генетика в University of Leeds и магистърска програма по изследователска онкология в Imperial College London, а през 2020 г. завършва медицина в Медицински университет – София, където е удостоен с отличието „Златен Хипократ“. Притежава сертификат по имуноонкология от Harvard Medical School и сертификат за професионална компетентност по медицинска онкология от Европейската организация по медицинска онкология (ESMO). Професионалното му развитие е тясно свързано с Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където основният му научен и клиничен фокус е в областта на имуноонкологията.
Прочетете още за ролята на ваксините в профилактиката и лечението на:
