Проследяваме и как се лекуват възпаления на тънкото черво
- Д-р Димитров, кои са основните заболявания, които могат да бъдат открити с помощта на капсулната ендоскопия?
- Капсулната ендоскопия може да открие широк спектър от заболявания и лезии на тънкото черво, включително източници на неясна кръвозагуба като ангиоектазии (малформации на малките кръвоносни съдове), активно кървене, ерозии и улцерации. Възпалителни заболявания като болест на Крон с типични язвени лезии и възпалителни промени с последващо проследяване на заздравяването им. Промени, свързани с употребата на НСПВС (НСПВС-ентеропатия), малки тумори и полипи (аденокарцином, карциноиден тумор, лимфом, GIST и др.) и прояви на наследствени полипозни синдроми като Peutz-Jeghers. Признаци, които могат да насочат към целиакия (вилозна атрофия/мозаечна лигавица) или други ентерити (инфекциозни, радиационни, исхемични), както и редки причини за кръвозагуба като Мекелов-дивертикул (когато е видим), лезии на Dieulafoy и други субсегментни/повърхностни дегенерации на лигавицата. При колонни капсули могат да се открият полипи, възпалителни промени в колона и съмнения за колоректален тумор, особено когато класическата колоноскопия е непълна или противопоказана.
- Какво е добре да знаем за кръвоизливите с неизяснен произход?
- Неизяснен не е равнозначно на нелечим. Имен но поради това търсим произхода на съответния кръвоизлив - за да отстраним първопричината. Капсулната ендоскопия се фокусира върху източници на кръвотечение от тънкото черво. С оглед на това, този метод на диагностика е първи избор при скрита кръвозагуба, която вероятно да е с начало от лезия в тънко черво. В случай на неотложна спешност и нестабилна хемодинамика, компютърно томографската ангиография/класическа ангиография с последваща емболизация или отворена хирургия е предпочитан метод, поради скоростта на изпълнение. Логичният въпрос защо не се правят тези изследвания при всички пациенти със „скрити/ неуточнени" кръвоизливи има следния отговор: компютърно томографската ангиография/класическа ангиография имат праг на чувствителност, който се ръководи от скоростта на кръвотечението 0.3/0.5мл в минута. Тоест, по-бавни дебити на хеморагия вероятно ще останат неразпознати.
- Може ли да дадете пример за ситуация на поставена точна диагноза благодарение на капсулната ендоскопия и е спасен живот?
- Оплакванията при пациента бяха персистираща ясна кръв при изхождане, както и черни изпражнения на фона на негативни гастроскопия и колоноскопия - класическа индикация за капсулна ендоскопия. Проведохме изследването и установихме формации в тънкото черво, които вероятно причиняват описаните страдания. Извърши се хирургична интервенция, която в последствие стабилизира състоянието на пациента - преустанови кървенето и нуждата от продължителни хемотрансфузии. Не мога да навлизам в детайли, поради съображения за конфиденциалност.Хипократовата клетва не е формалност!
- Освен за откриване на заболявания, за какво друго се използва капсулната ендоскопия?
- Капсулната ендоскопия се използва и за много други клинични и изследователски цели, освен първичната диагностика. Тя е ценен инструмент за проследяване на лечебния отговор при възпалителни болести на тънкото черво - най-често при болест на Крон, където позволява оценка на„мукозно заздравяване" чрез повторни изследвания и количествена оценка на активността с помощта на стандартизирани системи (например, Lewis score, CECDAI). Типично практическо приложение е да се извършва базово изследване преди започване на биологична терапия и контрол след 6-12 месеца за оценка на терапевтичния ефект, като интервалите се индивидуализират според клиничната ситуация. Капсулната ендоскопия СЛУЖИ И ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ПОЛИПОЗНИ СИНДРОМИ (например, PeutzJeghers) за откриване на рецидивиращи или нарастващи полипи, които след това могат да бъдат премахнати при целенасочена ендоскопска или хирургична интервенция. При пациенти с известни малки тумори на тънкото черво или след оперативно лечение капсулата може да се използва за наблюдение на рецидиви или на нови лезии. В контекста на скрита/ окултна кръвозагуба капсулната ендоскопия често се прилага като средство за проследяване след острия епизод - за да се потвърди, че кървенето е прекратено, или за да се локализира място за по-нататъшна интервенция (ентероскопия, емболизация). При НСПВС индуцирана ентеропатия капсулата може да документира регрес на ерозии и язви след спиране на лекарството или след започване на протективна терапия.
- Какво се случва с капсулата, след като завърши пътуването си през храносмилателната система?
- Тогава най-често тя просто се екскретира с изпражненията и се изхвърля от пациента. Обикновено екскрецията става в рамките на няколко дни (често в първите 24-72 часа), а при повечето пациенти капсулата се изхвърля без усложнения. В практиката над 90-95% от пациентите я елиминират успешно. По време на преминаването камерата прави запис и безжично предава данните към външния рекордер, който обикновено се сваля и предава на екипа в рамките на деня след изследването. Самата капсула е еднократен, херметично запечатан апарат и не се отваря или използва повторно.
- Колко време отнема анализът на данните?
- След приключване на записването външният рекордер се връща в кабинета. Данните от него се свалят на работната станция, където се обработват и се пускат през софтуер за преглед (често с предварителна автоматична селекция/маркиране от ИИ). След свалянето и подготовката е ред на самия прочит от специалист. Ръчното преглеждане на пълния запис при липса на автоматично филтриране обикновено отнема между 30 и 120 минути, в зависимост от продължителността на записа и сложността на находките; при използване на ИИ асистирана селекция времето за клиничен прочит често се свежда до около 10-30 минути за проста, отрицателна находка, но при откриване на забележими лезии прегледът и КОМЕНТАРИТЕ СЕ РАЗШИРЯВАТ И ОТНЕМАТ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ След преглед лекарят формулира писмен резултат/рапорт с клинична интерпретация, ключови снимки и препоръки за последващи изследвания или лечение. В практиката срокът за получаване на резултатите варира: при спешни/приоритетни случаи (например, подозрение за активно кървене) центърът може да осигури предварителен или окончателен резултат в рамките на няколко часа до един работен ден. При рутинни изследвания резултатът обикновено е готов в рамките на 24-72 часа, а в някои по натоварени или диагностично сложни случаи срокът може да достигне до една седмица.
- Как пациентът получава своя резултат?
- Обикновено това става по един от следните начини: устно и писмено при контролен преглед с гастроентеролог, по телефон и електронна поща или през електронен пациентски портал, ако такъв е наличен. Винаги се предоставя и писмен протокол с ключови кадри, който може да бъде предаден на личния лекар или друг специалист за последващо лечение.
Снимки: Клиниката по гастроентеррология
Източник: в. "Доктор" автор Милена ВАСИЛЕВА
***
Д-р Виктор Димитров завършва МУ-София през 2022г., след което става част от екипа на Клиника по гастроентерология към УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ". От 2023 г. е асистент към Катедрата по гастроентерология към МУ-София. През съответния период ежегодно присъства и участва на национални и международни конференции по гастроентерология и хепатология. Преминава обучения и курсове в чужбина в сферата на интервенционалната гастроентерология. Занимава се активно сендоскопски манипулациина хепато-билиарната система и спешна интервенционална ендоскопия, в случай на кръвоизливи от гастроинтестинапния тракт.
