Материалната база в Клиниката по детска клинична хематология и онкология е остаряла,очакваме държавата да ни подкрепи финансово,казва доц. Боряна Аврамова
През тази година ИСУЛ възстанови алогенните трансплантации. Как протича възстановяването на малките пациенти, в каква степен Клиниката по детска клинична хематология възстанови дейността си, има ли все още кадрови проблеми и от какви специалисти има нужда, попитахме нейния началник доц.Боряна Аврамова.
- Доц. Аврамова, вече три деца са изписани успешно след алогенна трансплантация в ИСУЛ. Как върви възстановяването на малките пациенти?
-Възстановяването върви добре, по план, с леки усложнения, които наблюдаваме периодично, но те са в рамките на очакваното. Първият пациент вече премина и 100-ият ден след трансплантацията, който е първият рисков период.
- Има ли други планирани трансплантации на деца, за кога?
- Направихме още една алогенна трансплантация на наш 7-годишен пациент с рецидив на остра лимфобластна левкемия, от донор неговия брат. До края на годината сме планирали още две алогеннитрансплантации и две автоложни.
- В каква степен Клиниката по детска клинична хематология възстанови дейността си?
- Отговорът на този въпрос е в предходните два. Вече можем да приемем, че клиниката напълно възстанови дейността си и то на доста добро ниво при все още недостатъчния персонал, особено по отношение на медицинските сестри.
- Имате ли все още кадрови проблеми, ако да, от какви специалисти имате нужда?
- Да, все още сме далеч от оптималния брой сестри, за да може да работим спокойно и ефективно. За да се случи това трябва да имаме общо минимум 12 пълноправни медицински сестри, а в момента разполагаме със седем такива и шест студентки, които работят като болногледачки.
- А от какво друго имате нужда, за да функционира Клиниката в пълен обем и на достатъчно добро ниво – материална база, апаратура или друго?
- Клиниката по детска клинична хематология и онкология разполага с необходимата апаратура и консумативи. Проблемът е, че материалната ни база е остаряла и трудна за поддържане. От минала година работим в посока подготвяне на доста голям ремонт, като сме на етап завършен проект, който ни беше предоставен безвъзмездно от родители на наша пациентка. Очакваме държавата чрез съответните институции да ни подкрепи финансово за реализирането на тези ремонтни дейности.
- Пред какви проблеми са изправени децата с онкохематологични заболявания у нас? Какво е нужно, за да се подобри грижата за тях?
- България разполага със специалисти по детска клинична хематология и онкология на европейско ниво, както и с отлично подготвени медицински сестри и друг специфичен персонал. Ние работим по утвърдени европейски протоколи за всяко заболяване, членуваме в европейските и световни организации, имаме много лесен и напълно безплатен за пациентите достъп до най-новите медикаменти, благодарение на специалния отдел към НЗОК, наследник на Фонда залечение на деца, т.е. по отношение на диагнозата и лечението на онкологичните заболявания в детска възраст няма сериозни проблеми.От най-новите методи за лечение на онкологичните заболявания, в България няма собствено производство само на т.нар. CAR T клетки, терапията, която навлиза все по-широко в практиката. Това е едно от направленията, по които трябва да се работи, тъй като този метод на лечение вече се прилага в почти всички европейски държави, като се използват собствените ресурси, тя е важен елемент и от терапевтичната стратегия не само при деца, но и при възрастни. Другият проблем са битовите условия, които е трудно да се поддържат на много високо ниво, но той ще бъде решен след ремонта на клиниката.
Третият проблем е повсеместен и е свързан с доверието на пациентите в българската медицина и здравеопазване, включително в педиатричната онкологична помощ. Разбира се, че за това имат вина и медицинските специалисти, които не винаги са на ниво при общуването с пациентите и не умеят да „рекламират" дейността и уменията си, но има и много НПО, които по различни причини съзнателно рушат доверието към българските лекари и активно насочват пациентите в чужбина, в последните години най-вече в Турция. А ние общуваме редовно с нашите турски колеги, тъй като участваме в едни и същи организации и срещи, и знаем, че като медицина и възможности за лечение те не ни превъзхождат, даже в някои отношения, особено в детската онкология, имат много по-ограничен достъп до новите терапевтични методи и лекарства.
- Вие оглавихте Клиниката в ИСУЛ през миналата година. Каква е равносметката ви досега – какво успяхте да постигнете и какви задачи си поставяте занапред?
- От всички най-важни задачи, които си бях поставила и записала в Програмата за развитие на клиниката, не сме успели все още само с ремонта на клиниката. Най-важното е, че с помощта на всички мои колеги, на фондация „Злато", които са и нашите социални работници, на колегите и ръководството на болницата в лицето на Изпълнителния директор Любомир Пенев, на колегите и директора от СБАЛДБ д-р Благомир Здравков, на колегите от Клиниката по детска хирургия и Детска реанимация в УМБАЛСМП „Пирогов" и техните началници проф. Христо Шивачев и доц. Богдан Младенов, на родителите на нашите пациенти и на голяма част от обществото, беше свършена огромна работа за възстановяването на нашата клиника и на всички дейности в нея, така, че все повече тя се превръща в една много добра европейска клиника за деца с онкологични и тежки хематологични заболявания, каквато заслужават нашите пациенти. Искам да използвам случая и да благодаря на всички, които повярваха, че това е възможно, и ни подкрепиха в нашите усилия, тъй като е ясно,че това не е по силите само на един човек.
- Вие сте член на Обществения съвет за построяване на Детскатаболница. На какъв етап е работата към днешна дата?
Бъдещата Национална Детска Болница е на пред проектен етап. В момента завършват всички проучвателни дейности и предстои да бъде оповестено заданието за проекта.
- Оптимист ли сте, че построяването на Детската болница скоро наистина ще стане факт?
- Все още темповете, с които следват етапите не са достатъчно бързи, както ни се иска, така, че не бих могла да кажа дали тя ще бъде завършена в сроковете, в които е предвидено, но продължаваме да се надяваме, че скоро ще има такава болница, което е от изключително значение за модерното детско здравеопазване в България и за нашите пациенти.
- Кои са най-належащите проблеми в детското здравеопазване у нас и как виждате решенията им?
- Най-големият проблем е именно липсата на многопрофилнанационална детска болница. Решението му, обаче, не зависи от усилията на медицинските специалисти, то е политическо и трябва дастане надпартийно, национална кауза, и тогава ще може бързо да бъде реализирано. Другият много голям проблем остава недостатъчният брой кадри, както медицински сестри, така и педиатри. Трябва много сериозна дългосрочна държавна политика и стратегия за осигуряване на такива специалисти, като за целта трябва да се използват ифинансови, и академични, и политически и други механизми, тъй като проблемът е много сериозен и е свързан с националната сигурност на страната.
Източник: clinica.bg автор: Мила Мишева
