В рубриката „Лекарите на България“ ви запознаваме с водещи специалисти от различни здравни заведения в България, разказваме за първите им стъпки в медицината до моментите, които никога няма да забравят. С какви предизвикателства се сблъскват и какво ги мотивира да продължават напред.
Кои са лекарите на България извън болниците и кабинетите, как се справят със стреса и какво обичат най-много в работата си? В рубриката „Лекарите на България“ ще ги видите не само като изявени професионалисти, а и като личности с вдъхновяващи истории.
Запознайте се с доц. д-р Цветомир Маринов, дм. Той е анестезиолог в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, хабилитиран лекар на годината и млад лекар на годината в лечебното заведение. Избира медицината още като дете, а специализира анестезиология, защото „обхваща почти цялата медицина, като познание“. Той е автор и съавтор на 105 научни публикации, 2 монографични труда и 1 учебник.
Как и кога осъзнахте, че искате да станете лекар?
Интересът ми в областта на медицината датира от ранна детска възраст. Майка ми работеше като медицинска сестра в детско отделение. След училище често ходех при нея, когато бях много малък. Един ден, докато я чаках да свърши работа, осъзнах, че и аз искам да се занимавам със същото, когато порасна. И така до ден днешен...
Как избрахте специалността си и защо?
В началото на моето следване винаги съм мислел, че ще работя като хирург. Дълго време обикалях по различни кръжоци, свързани с хирургията, но нещо все ми липсваше, докато един ден не реших да посетя кръжок по анестезиология и интензивно лечение. Още от първата лекция разбрах, че това ще е сферата, в която ще специализирам. Анестезиологията обхваща почти цялата медицина като познание, защото анестетиците оказват влияние върху целия организъм, докато хирургията обхваща само една конкретна сфера.
Как стартира Вашата кариера и как се разви във времето?
Явих се на конкурс за редовна докторантура и спечелих място в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Няколко месеца по-късно спечелих и конкурс за специализация. Така започнах да специализирам и да работя в тази болница. След като защитих докторската си дисертация, се явих на конкурс за преподавател. За мен беше много важно да съчетавам клиничната с научната и преподавателската работа. Хирурзите, с които работя в референтния център по оториноларингология и онкология на глава и шия, са най-добрите в страната, а и не само в нея, което ми позволява да се сблъсквам ежедневно с най-тежките случаи в тази област. Това налага постоянно да усъвършенстваме качествата и познанията си. Освен клиничната практика се занимаваме с много научна и преподавателска дейност, което ни задължава „да бъдем в крак с времето“ по отношение на квалификацията.
Какво Ви носи работата с пациенти и как успявате да изградите доверие?
Работата с пациентите е много трудна, защото се изискват не само медицински познания, но и търпение и разбирателство. Съвременната хирургична практика е изключително динамична. Пациентите са много, докато специалистите са малко, а времето за социален контакт с тях е изключително кратко. Когато за един работен ден трябва да се извършат 10 – 15 оперативни интервенции само в един операционен блок, се налага да се концентрираме изключително върху хирургичните проблеми на пациентите. Отстрани може да изглежда, че не им обръщаме достатъчно внимание, но истината е, че се опитваме да помогнем максимално добре на всички, които имат нужда от помощ. Затова имаме по-малко време за разговори с пациентите. В операционната зала се осъществява инвазивната част от медицината, докато хирурзите оперират, ние поддържаме дишането и сърдечната дейност на пациента и когато успехът е налице, смятам, че удовлетворението е най-голямо.
Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъсквате в работата си?
Най-големите предизвикателства са свързани с организацията на медицинската дейност. Кадровият дефицит в здравеопазването води до невъзможност за осъществяване на качествена медицинска помощ по отношение на пациентите. Специалистите в областта на държавното здравеопазване стават все по-малко, което води до невъзможност за обслужване на големия контингент нуждаещи се пациенти. Все повече и повече се наблюдава повишаване на тенденцията за отлив на медицински персонал към частния сектор, където тежестта на медицинските казуси е много по-малка, а финансовото удовлетворение по-голямо.
Кои са най-важните качества, за да сте успешен във Вашата професия?
Упоритост. Това е професия, при която изкуството и знанията са неразривно свързани. Теорията и практиката са силно обвързани и не винаги се случва това, което би трябвало да се случи. Усвояването на професията е много трудно, продължително и свързано с преодоляване на редица перипетии. Това изисква упоритост.
Съобразителност. Много често в клиничната практика попадаме в ситуации, които не са описани в нито един учебник по медицина. Справянето с тях в полза на пациента изисква голяма степен на съобразителност.
Отдаденост. Когато започнеш да практикуваш медицина, особено хирургична специалност, трябва да си наясно, че не разполагаш със собственото си време. Много често ще се налага да правиш жертви в лично отношение, за сметка на професионалното. Това изисква висока степен на отдаденост.
Бихте ли разказали за пациент или случай, който никога няма да забравите?
В практиката си съм се сблъсквал с много интересни казуси. Истината обаче е, че човек не може да забрави тези пациенти, които не е успял да спаси, а не тези, на които е успял да помогне.
Какви нови технологии и методи следите в момента във Вашата област?
Анестезиологията е една от сравнително младите медицински специалности. Технологичният напредък в медицината намира много широка изява именно в анестезиологичната практика. Интензивното лечение е свързано с прилагане на комплекс от терапевтични дейности при пациенти с критични нарушения в жизнените функции. Анестезиолозите са първите лекари, които практиката принуждава да търсят, развиват и прилагат методи за съхраняване на интегритета на човешкия организъм на границата между живота и смъртта. Това налага постоянна заинтересованост по отношение напредъка на технологиите в медицинската практика. За жалост, нивото на държавното здравеопазване до голяма степен ограничава възможността за прилагане на множество съвременни методи на лечение. За да могат те да се прилагат успешно, липсва най-значимият фактор, а именно човешкият ресурс, който се намира все по-трудно в сферата на инвазивната медицина.
Как вземате трудни решения, свързани със здравето на пациентите Ви?
Това е много интересен въпрос. Как може човек да взема трудни решения? Знаете ли, медицината не е математика, не е точна наука, защото отговорът на зададеното уравнение зависи от много неизвестни. Това прави вземането на правилни решения още по-трудно. Много често като се опиташ да оправиш едно нещо, независимо дали с оперативна техника, или посредством консервативно лечение, вредиш на друго. Организмът е едно цяло. Той представлява комбинация от безброй процеси, които се намират в динамично и постоянно променящо се и адаптиращо равновесие едни спрямо други. Много е важно да се опиташ да балансираш решенията си, така че да са в максимална полза за пациента.
Как се справяте със стреса и натоварването в работата и как си почивате?
Стресът е фактор, който е характерен за много сфери на съвременното динамично ежедневие. Той е станал неделима част от нашия живот. Когато работата ти е свързана с големи отговорности, напрежението понякога може да бъде непоносимо. Всеки по различен начин се справя с това бреме. На мен ми е достатъчно да мога да се отделя от професионалната среда, за да прекарам пълноценно време със семейството си. За жалост, напоследък възможността за това е все по-малка. Понякога е тъжно, когато се обърнеш назад и видиш от какво си лишил семейството си за сметка на професията и на други хора. Надявам се, че всичките усилия и жертви си струват високата цена, която плащаш. В крайна сметка по-голямо удоволствие от това да пожънеш успех в нашата професия няма, нали?
Какви съвети бихте дали на младите хора, които обмислят кариера в здравеопазването?
Най-важното е да се въоръжат с много търпение. Пътят е много дълъг и труден. Препятствията и несгодите са много. Работата е безкрайна. Финансовата удовлетвореност е нещо много рядко. Липсата на благодарност се наблюдава все по-често. Ако искат да работят лека и високоплатена работа, не трябва да обмислят кариера в здравеопазването. Трябва да са готови на много компромиси и жертви. Кариерата в сферата на медицината е като изкачването на планина. Само когато преминеш по целия път, можеш да достигнеш до върха, но достигайки дотам, гледката е неповторима. И тогава разбираш, че всички усилия са си стрували. При нас върхът понякога се олицетворява само с една детска усмивка на благодарност.
Какво бихте променили в медицинската система, ако имахте тази възможност?
Това е тема, която, ако тръгнем да дискутираме, няма да ни стигне една седмица, за да я завършим. Не съм сигурен дали е и политически коректно да задълбочаваме разсъжденията в тази сфера. Необходимо е да се обърне таргетно внимание по отношение на държавното здравеопазване. То гарантира сигурността на пациента тогава, когато е застрашен пряко неговият живот. Критичен е проблемът с дефицита на кадри и обучението на младите колеги. Не всичко опира само до пари и отделянето на бюджет. Необходимо е правилно и качествено разпределение на ресурса. По време на пандемията тежестта се пое именно от държавното здравеопазване и кадрите, работещи в него. За жалост, резултатите показаха, колко е голям дефицитът в тази сфера.
Какво най-много обичате в работата си?
Въпреки всички несгоди и проблеми, които изтъкнах дотук, въпреки всички трудности и жертви не бих сменил работата си с друга. В това да помагаш на другите, има заложен много голям смисъл, а в крайна сметка всеки търси точно смисъла.
Визитка доц. д-р Цветомир Маринов, дм
Професия/Специалност: Магистър-лекар, специалист по анестезиология и интензивно лечение
Образование/Специализации: 2024 г. – спечелен конкурс за заемане на длъжност Началник на отделение по анестезиология към КАИЛ на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“;
2022 г. – избран за хабилитиран лекар на годината в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“;
2022 г. – защитен хабилитационен труд с придобиване на академичната длъжност Доцент към Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на Медицински университет – София;
2019 г. – спечелен конкурс за главен асистент към Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на Медицински университет – София;
2018 г. – призната специалност по анестезиология и интензивно лечение;
2017 г. – магистър по здравен мениджмънт с диплома за висше образование;
2016 г. – спечелен конкурс за асистент към Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на Медицински университет – София;
2016 г. – присъждане на образователна и научна степен „Доктор по анестезиология“ и интензивно лечение за защитен дисертационен труд „Анестезиологични и соматични проблеми при ларингектомии“;
2013 г. – избран за млад лекар на годината в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“;
2012 г. – квалификационен курс по методология на научните изследвания;
2012 г. – назначен като ординатор в КАИЛ на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“;
2010 г. – магистър по медицина с диплома за висше образование;
2008 г. – специализиран курс по приложна неврофизиология;
2008 г. – специализиран курс по Clinical Neurology as related to Whole Person Medicine;
2008 г. – специализиран курс по неврохирургия с практическа насоченост;
2007 г. – специализиран курс по съвременни фармакотерапевтични подходи в лечението на социалнозначимите заболявания;
2006 г. – специализиран курс по спешна хирургия;
2006 г. – специализиран курс по интерпретация на вирусологичните параметри при мониториране лечението на HIV/СПИН;
2006 г. – специализиран курс по генетични основи на социалнозначимите заболявания и медико-генетична консултация;
2006 г. – специализиран курс по клинична анатомия;
2006 г. – специализиран курс по оксидативен стрес и свободно-радикални процеси;
2006 г. - специализиран курс по медицинска вирусология.
Автор и съавтор на 105 научни публикации, 2 монографични труда и 1 учебник.
Практикува в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Източник: economy.bg
