За този проблем трябва да споделяме, това ни помага
Гергана Ралинска е от сървайвърите с рак на гърдата, които продължават своя жизнен път и след лечението. Тя живее в Симитли. По професия е психолог. В момента работи в средно училище като ресурсен учител на деца със специални образователни потребности (обучават се 260 деца, от които 13 със СОП). Гергана Ралинска е една от петте героини на документалния филм „Цвете в буря", с който стартира кампанията за самопреглед за рак на гърдата, на която УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е официален партньор. Ето какво сподели Гергана в интервюто си специално за в-к „Доктор".
- Г-жо Ралинска, как ви диагностицираха с рак на гърдата?
- Моята сага започна преди 11 години. Но всичко се случи по най-добрия начин, защото успях навреме да реагирам и да следвам съветите на лекарите. Много ми помогна интервюто на телевизионната водеща Нана Гладуиш, която сподели, че започва своята битка с рака. Тогава се усъмних, че има нещо нередно и при мен.
ПРИ САМОПРЕГЛЕД СИ ОТКРИХ ОБРАЗУВАНИЕ в една от гърдите. Отидох при личния лекар, който ме изпрати на ехографско изследване при мамолог. Мамологът каза, че трябва да се направи биопсия на образуванието. Тайничко се надявах да не е най-лошото, а да излезе фиброаденом. Биопсията обаче оправда лошото ми предчувствие и ме насочиха веднага към хирург.
- Къде се проведе лечението ви?
- Отидох първо при д-р Таковски в болницата в Благоевград. Той е един от най-добрите хирурзи в нашата област и той ме оперира. Помолих лекаря да не скрива нищо от мен, защото тогава се грижех сама за малкото си дете и за двамата си родители. След операцията д-р Таковски каза, че съм с рак на гърдата и че трябва да мина през химио- и лъчетерапия. Химиотерапията проведох в Благоевград, защо ми беше по-близо до дома и можех да си гледам детето и родителите. Тук обаче нямаше добър апарат за лъчелечение и затова процедурите по лъчелечение ми бяха направени в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ" в София.
Само че СЛЕД ГОДИНА МИ ОТКРИХА БУЧКА И НА ДРУГАТА ГЪРДА.
Казах на хирурга, че идвам за операция, че каквото и да е, да го извади. Оказа се доброкачествено образувание - фиброаденом, и следоперативният период мина много бързо. Стоях си вкъщи 7-8 дни и веднага тръгнах на работа.
- С това ли приключи лечението ви?
- Не, продължих да пия лекарства пет години - хормонотерапия. След това правех, каквото чуя или прочета по книгите, че помага. Приемах билки, ходех на пътешествия, създавах си положителни емоции. Всичко съм опитала. Неусетно придобих желание да помагам и на други жени с рак на гърдата. Срещах се с тях, организирах се. Доста трудно обаче това се случи. Успях само два пъти да ги събера, защото в нашето градче по-голяма част от ЖЕНИТЕ С РАК НА ГЪРДАТА ПРЕДПОЧИТАТ ДА СЕ СПОТАЙВАТ, да не дават гласност какво се случва с тях и да изживяват заболяването си сами. Но този избор никак не им се отразява добре. Защото за този проблем хората трябва да говорят, да споделят, да се свържат с някого, който вече е минал по този път, и да го питат за всичко. Не е добре да стоят в неизвестното и да се самоизмъчват с мисли като „Някъде в живота си съм сгрешила и затова на мен ми се случва". Най-болно и обидно ми е, когато виждам жени с рак, които не желаят да споделят и се самоизолират. А това поне при половината от тях води до задълбочаване на проблема, а не до решаването му. Много е важна СИЛАТА ДА СЕ БОРИШ И ДА ИМАШ ПОНЕ ЕДНА СЛАМКА, ЗА КОЯТО ДА СЕ ХВАНЕШ и да продължиш напред.
- На вас какво ви помогна? Кой ви подаде ръка?
- Имах детето, имах работата си, имах приятели до мен. Разбира се, малко приятели останаха. Някои от дамите, с които общувах, вече си отидоха от този свят. С други се чуваме и срещаме на рехабилитация на отоците, които се получават на ръцете след премахването на лимфни възли. Независимо колко съм общителна обаче, В ЦЯЛАТА ТАЗИ СУМАТОХА СЕ ЧУВСТВАХ САМА. Родителите ми с нищо не можеха да ми помогнат, защото не знаеха как. Те се стараеха само да ми помагат в отглеждането на детето да го обгрижват, когато аз не можех да стана от леглото. Носеха ми необходимите неща. Когато бях най-зле, изпращах детето при баща му, за да не го натоварвам с проблемите си. Има неща, през които човек трябва да премине сам. Дори да седят до теб, близките няма какда ти помогнат.
- А как преживяхте опадането на косата след химиотерапия и че гърдите ви не изглеждат по същия начин?
- Трудно се преживява, ако имаш хубава коса и в един момент тя изчезне. Изпитваш голям стрес. ПОНИКНА МИ НОВА КОСА, КОЯТО БЕШЕ СЪВСЕМ БЯЛА, като на възрастен човек.
Но това ми беше най-малкият проблем. За мене най-важното беше да оздравея, за да може детето ми да расте с майка до себе си. Иначе косата пониква. Странно е, че когато хората знаят за операциите ми, първо гледат към несъвършенствата в гръдната ми обиколка. Явно хората са много критични и предпочитат да гледат дефектите в тялото, вместо да правят контакт с очите и да се вслушват в това, което говориш. Търсят кусурите, вместо да ти влязат в обувките и да извървите заедно пътя.
- Помогна ли ви някак общуването с вашите ученици?
- Разговарям с тези деца, които са на различна възраст. Често засягаме теми от живота. Дечицата ме радват с това, което творят с ръцете си. Дали ще научат урока по математика или по география, не е толкова важно, колкото да поговорят вкъщи със своите майки, баби, лели, които са болни. За тях те изработват картички и сувенири, а после децата ми споделят колко доволни и щастливи са били от подаръка техните близки. Това е НАЙ-ДОБРИЯТ УРОК ЗА МОИТЕ УЧЕНИЦИ -ДА СЕ НАУЧАТ НА ДОБРОДЕТЕЛИ Организираме и благотворителни акции в няколкото жилища от семеен тип в Симитли за хора с увреждания. Ходим при тях зa празниците и им носим подаръци и лакомства. Децата им казват стихотворения, пеят им песнички. Изпращаме сувенири и картички на фондацията на Нана Гладуиш „Една от осем" за жени с рак на гърдата. Наскоро посетихме в домовете им 15 самотни възрастни трудноподвижни жени. Децата им сготвиха в нашия кулинарен клуб вкусни ястия и им ги занесохме, облечени в униформи на готвачи с готварски шапки. Остават приятно изненадани, че тези деца са се сетили за тях. Защото например в тази къщичка живее самотна баба на 93 години и никой не се сеща за нея, а близките са в големите градове. Посещенията на децата топлят сърцата. Наскоро момчетата от 4-и клас ме подсетиха да отидем пак при старите баби с подаръци за Великден, защото те имат нужда от внимание. И самите деца са щастливи, че са зарадвали други хора.
Снимка: След прожекцията на филма „Цвете в буря“, с която официално беше даден старт на кампанията „Самопрегледай се! Ранната диагностика може да спаси твоя живот!“
Източник: В-к „Доктор“, Автор: Мара КАЛЧЕВА
ПОВЕЧЕ ЗА КАМПАНИЯТА „САМОПРЕГЛЕДАЙ СЕ! РАННАТА ДИАГНОСТИКА МОЖЕ ДА СПАСИ ТВОЯ ЖИВОТ“ >>>ТУК
КАК ДА ИЗВЪРШИШ САМОПРЕГЛЕД НА ГЪРДИТЕ СИ ВКЪЩИ >>>ТУК
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИШ ПРИ САМОПРЕГЛЕДА >>>ТУК
