Старшата сестра на Спешното отделение в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ Петя Тошева за проблемите, но и за хубавите моменти, които я задържат в любимата болница
На 27 май отбелязваме Световния ден на Спешната помощ. Какъв по-добър повод да ви запознаем с един от онези анонимни герои, които са до пациентите в най-тежките им моменти, но в повечето случаи дори не чуват думата „Благодаря“.
Старшата сестра на
Спешното отделение в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ Петя Тошева е част от живата
история на болницата. След близо 40 години прекарани в ИСУЛ (27 от които като старша сестра в Спешното отделение), едва
ли има кътче в болницата, което да й е непознато.
Първоначално започва работа във Вътрешно отделение, което след това става
Кардиологично, а по-късно и Клиника по кардиология. Трудно й е да посочи само
едно нещо, което толкова години я задържа в Спешното отделение– „Харесвам си
работата, свикнала съм, много обичам колегите си, защото там работят наистина
хора с големи сърца. Освен това има много млади хора, а това винаги е
вдъхновяващо“, разказва Петя. Споделя,
че има нещо много специално в това да помагаш на пациенти, които са буквално
между живота и смъртта – пострадали при ПТП, височинни травми, с инфаркт,
инсулт, кара те да се чувстваш по-специален.
За толкова години трагичните случаи, които са минали пред очите й, са хиляди,
но никога няма да забрави първия: младо момче, полицай, който за съжаление
умира. Друг пациент, който се е запечатал в съзнанието й, е студент от СУ „Св.
Климент Охридски“, който се спускал по парапета на стълбището в учебното
заведение. „Няма да забравя как изглеждаше ръката му – сигурно остана без ръка
това младо дете, само на 20 години“, тъжна е старшата сестра. В повечето случаи
не знае какво се случва по-нататък с пациентите, за които Спешното отделение е първата
спирка по пътя им. След като бъде преодолян първоначалния шок те продължават
лечението си в другите клиники на болницата и повече не се връщат при
първоначалните си спасители. Има и изключения. Родителите на 7-годишно детенце,
докарвано в Спешното отделение в критично състояние, заради висока температура.
Спешните медици успяват да го спасят, а родителите години наред след това, на
този ден, носят почерпка за спасителите.
Има и лоши неща – обиждат ги, ругаят ги, нищо, че това е мястото, където пациентите получават първа помощ. „Случвало се е такива обиди да чуя по свой адрес, че чак не е за казване. „Свивам се в себе си и продължавам. Казвам си, че хората са в шок заради близките си и не знаят какво говорят. Поне не си спомням някой да е бил бит при нас, както на много други места. Може би, защото санитарите ни са внушителни, всяват респект (смее се).“
Преди да стане медицинска сестра, 2 години Петя Тошева работи като регистратор в Отделението по образна диагностика на Първа градска болница. Още тогава се впечатлила от работата на медицинските сестри и решила да запише такава специалност. „Нито за секунда не съм съжалила. Харесвам си работата много. Обичам да се грижа за болните и 40 години по-късно продължавам да идвам на работа с желание“. Ако сега трябва да се обърне към момичетата, които тръгват по трудния път на медицинската сестра, би им казала, че най-важно в тяхната професия е да имат желание, да искат да работят с хора, да обичат работата си и грижата за болните. „Звучи клиширано, но е така – ако нямат желание, няма никакъв смисъл да учат. Работата на медицинската сестра е на първо място призвание“, убедена е ст. м.с. Тошева.
През свободното си време обича да пътува. Мечтае за Венеция и Париж.
Източник: УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“
