Хай тек технологиите навлизат все по-категорично в медицината и части от пациента успешно се заместват с изкуствени. Те са достатъчно надежди и функционални. Но дори при този технологичен бум в ортопедията, висш пилотаж си остава присаждането на биологичен материал. В Клиниката по ортопедия и травматология на ИСУЛ, където се оперират сложни случаи, работят изключително успешно с този метод. Неотдавна началникът на тази клиника и национален консултант по ортопедия проф. Пламен Кинов спаси крака на 39-годишен мъж от Стара Загора с трансплантация на кост от трупен донор. Оказва че, професорът е предпочитан специалист от претърпелите травма мотористи, които са специален случай заради специфичните „взривни“ фрактури. И за тях ще стане дума.
Проф. Кинов, какви са предимствата на трансплантацията на кост от донор пред използването на метална пластина?
Основното предимство на биологичния подход е възстановяването на костта. Ние не я заместваме, а я възстановяваме като разчитаме на интеграцията – когато сложим донорната кост, организмът започва да я усвоява, да я възприема като своя и я интегрира в себе си, в случая в бедрото. Става част от него. Това е смисълът – ние изграждаме наново кост. Докато при другия вариант, когато заместим дефекта с метален имплант или по друг начин – имплантираме чуждо тяло. При всяко чуждо тяло, малко или много, с времето се появяват дефекти - в структурата, в механиката и може да възникне проблем. Така че основното предимство е възстановяването на биологията. Този подход е ценен при млади, активни хора, които са подложени на големи натоварвания.
Най-общо можем да си представим, че при ходене ставите се подлагат на натоварвания, които са до четири пъти теглото пациента. Ако той е 70 кг – при ходене има натоварване от 280 кг. При бягане умножаваме теглото на пациента по 12, а при скачане по 16 и повече. Така може да се измери натоварването, което поемат костите и ставите - т. е. опорно-двигателният апарат.
При млад пациент едно изкуствено тяло не може да поеме подобно натоварване. При възрастните върши работа, тъй като те вече не са толкова активни в ежедневието си. Но когато си по-екстремен, когато си активен, когато тичаш, падаш, вършиш тежка физическа работа, тогава задължително биологичният подход е с предимство. Защото когато приключи лечението има изградена нормална, здрава кост. Това, разбира се, е сложно и този подход не се прилага навсякъде. Ние сме специализирани в лечението на тези по-тежки случаи. Имаме екип, който комплексно подхожда към случаите и успява да ги реши успешно.
Казвате, че донорската кост се интегрира, но трябва ли да се подготви предварително, отглежда ли се този материал по някакъв начин? Изследва ли се съвместимост?
Донорската кост задължително се обработва, за да е стерилен материалът, да няма микроби. Първо се стерилизира по специален начин с гама радиация, което е по-щадящо, за да не се увреди структурата. В някои случаи материалът се изсушава, за да е по-лесен за съхранение. Изследва се за трансмисивни заболявания – донорът не трябва да има болести, инфекции, метаболитни или онкологични заболявания.
По отношение на съвместимостта – костта е инертна тъкан, тя е съставена от калциев фосфат, минерал подобно на тебешира, така че нямаме реактивност. Биологичната му съставка, колагенът, е базисна структура, градивна единица на организма и също няма антигенно свойство, не предизвиква имунен отговор. Затова нямаме реакция на отхвърляне на присадъка, нещо което е характерно при трансплантацията на органи – тогава вече има типизиране и пасване на донора и реципиента, за да се постигне добра съвместимост и да няма реакция на приемника към присадъка.
Значи го няма и периода на потискане на имунитета като при други трансплантации?
Не, няма го. В случая пациентът се оперира и започва възстановяването със стандартна терапия или съобразена с костно-ставното заболяване. Пациентът се възстановява много бързо. Мъжът от Стара Загора, за който писахте, вече е изписан, възстановен е много добре, разрешихме му да кара кола.
Казвате, че този метод е за предпочитане при млади пациенти. А има ли заболявания, при които не е добре да бъде трансплантирана костна тъкан?
Има изключващи фактори. Да речем метаболитно заболяване, при което има увреждане на костната структура, при патологични процеси в резултат на тумори (злокачествени). Те също са изключващи фактори.
От друга страна, деца с доброкачествени кисти на костите, млади пациенти, при които искаме да възстановим костта нормално, са абсолютно обратно показани – тоест при тези случаи трябва да го правим. Това са болни, на които искаме да възстановим нормалната функция – да не се пазят, да не се щадят и да не понасят ограничения в живота.
По-щадяща ли е операцията, при която се трансплантира кост? По-кратък ли е оперативният процес?
Операцията е доста трудна. Това са едни от най-сложните операции и не може да става дума за минимално инвазивни, щадящи методи. Това са сложни методи, които са консумиращи както по отношение на време, така и на ресурси. Искат и висока компетентност.
А какъв е възстановителният период? Има ли изисквания, с които пациентът трябва да се съобрази?
Трудно може да се определи продължителността на възстановителния период. Зависи от пациента, от изходното му състояние, вида на патологията – да кажем в случая, който лекувахме, е различно, но в рамките на 4 до 6 месеца може да се очаква възстановяване на функциите на костта. А интеграцията на костния присадък (да стане част от костта на трансплантирания) е между 6, 12 месеца до 2 години. Това е бавен процес, тъй като става дума за биология, при която костта по отношение на взаимодействието с организма е слабореактивна, с по-бавен метаболизъм, така че процесите са по-бавни.
Има ли особености при рехабилитацията на такива пациенти?
Не, няма. Рехабилитацията винаги е индивидуална спрямо пациента. Аз винаги съм за по-агресивна рехабилитация, да бъдат по-активни, но все пак е индивидуално. Ако пациентът е много активен и по-безкритичен го задържаме, и обратно, ако не полага достатъчно усилия го стимулираме. Най-общо работим за мускулатура, баланс и обем на движенията – максимални движения с по-леко натоварване. Рехабилитацията е щадяща, не гоним рекорди. По-скоро търсим продължителност и обем на движенията, без натоварване с тежести.
Може ли на пациент, който вече е имал метален имплант, да му бъде присадена кост?
Възможно е. Обикновено се използва като реконструкция. Възстановяваме костта при случаи, в които стандартното лечение не е успяло и пациентът не се е възстановил. Тогава се налага реконструкция. Това е по-сложен метод, при който се използва донорна кост. Най-общо казано - стимулираме възстановяването на костите.
Каква е прогнозата за хората, които са оперирани по този начин?
Не би могло да се прави прогноза. Особено при влиянието, което могат да окажат многото фактори върху пациента. Но най-общо след възстановяването си те функционират нормално. Все пак всеки случай е индивидуален. Има други фактори, които влияят – общата биология на пациента, предишни заболявания, какво ще се случи след това в живота му. Няма как да знаем.
Лекувате мотористи. Те са по-екстремни, не са от хората, склонни да поддържат щадящ режим на живот. Защо тогава предпочитат биологичния метод?
Не го предпочитат. Те предпочитат да са здрави и да пият бира. (смеем се) Но при тях се налага да бъде използван, защото травмите са по-тежки и високоенергийни. Когато една травма е с голяма енергия, при висока скорост, е като взрив, все едно, че го е ударил куршум. Това е взривна фрактура и се нарушава кръвоснабдяването. Когато се наруши кръвоснабдяването, костта изпада в некроза, вече е мъртва и не може да се възстанови. Нещата не вървят нормално, срастването е забавено или не настъпва. Може дори да се инфектира мъртвата тъкан и да се наложи реконструкция, която да помогне на организма да се възстанови.
Има ли значение големината на участъка, който трябва да се възстанови? Цяла кост например може ли да се трансплантира или става?
Това се е правело по-скоро в миналото, когато технологията не е била добре развита и при тумори са се трансплантирали цели кости. Аз работя вече 24 години и в моята практика не е имало такъв случай. Сега с импланти и протези може да се построи цялото тяло, навлиза се в сферата на хай тек, където части от пациента се заместват от изкуствени материали и те са достатъчно надеждни и функциониращи. При увредени стави проблемът е не толкова костта, колкото създаването на хрущял за ставата, който да е функционален, да издържа на натоварване и да има дълъг живот. По тази причина се поставят изкуствени съчленения, които към момента са с по-добра и надеждна функция.
Какво покрива НЗОК при операциите, за които стана дума?
Покрива се стандартният пакет на медицинската услуга. Но заплащането на имплантите все още е проблем. Лобираме в посока на това Касата да заплаща цялото лечение. Доказали сме, че то е 100% ефективно.
Ваши колеги са казвали, че все по-голямо приложение има изграждането на 3D модели, отглеждането на кост от стволови клетки. Колко далеч сме у нас от това, което преди наричахме фантастика?
Това вече е реалност. Ние го правим. Имаме научни разработки заедно с БАН – екип на Института по биология и имунология на размножаването, ръководен от доц. Милена Мурджева. Имаме публикации, в които сме описали как постигаме диференциация на стволовите клетки, които обработваме в посока на костообразуване и заместване на костни дефекти. Това са експериментални модели, които се надявам да можем да въведем в практиката. Тогава ще можем да използваме присадък с по-голям биологичен потенциал, отколкото при трупния донор. Защото вземаме собствени клетки на пациента. Правим такива експерименти с опитни мишки, които са успешни и продължаваме в тази посока.
Професор Пламен Кинов е завършил с отличие висше медицинско образование във ВМИ Плевен през 1995 година. От 2020 година е избран за ръководител на катедрата по ортопедия и травматология при МУ София. От 2013 година e началник на клиниката по ортопедия и травматология на Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, София. От 2010 година завежда сектор ендопротезиране в клиниката по ортопедия и травматология в болницата. Бивш заместник председател на Българското дружество по ортопедия и травматология (БОТА) и бивш Председател е на софийския клон на Българското дружество по ортопедия и травматология (БОТА), член на БОТА (Българска ортопедична и травматологична асоциация), СУБ (Съюз на учените в България), EFORT (Европейската Федерация на Националните Ортопедични Асоциации), AAOS (Американската асоциация на ортопедичните хирурзи), EHS (Европейската дружество по хирургия на тазобедрената става и други.
Носител е на световната награда Abdel Hay Mashhour на 25-ти конгрес на SICOT 2005 год. и награда на 10-ти конгрес на БОТА 2007 год., първа награда за най-добра презентация на - Награда за най-добър постер на Национален конгрес на БОТА Бургас 29.09-01.10. 2022 год. Награда за най-добра презентация, Дни на БОТА, Боровец 28-30.09.2021. Награда „Проф. Параскев Стоянов“, МФ София 2017. - “Златна Хипократова клетва” на Балканска асоциация по история и философия на медицината (БАИФМ), Пловдив 2015. - AAOS Fellowship –USA 2020; AAOS Scholarship, Chicago-Boston, USA 2013; - EFORT Fellowship, Bologna, Italy 2012; Ernst Mach Scholarship (Oesterreichischer Bundesministerium für Wissenschaft und Forschung), Austria 2003; Ernst Mach Scholarship (Oesterreichischer Bundesministerium für Wissenschaft und Forschung), Austria 2001.
Проф. Кинов развива активна научна дейност с над 260 научни публикации и множество участия в научни форуми у нас и в чужбина. Специализирал е в Германия, Австрия, Италия и САЩ.
Източник: OFFNews
