Проф. Диана Попова: Хората трябва да се научат да ценят това, което получават безплатно
Проф. Диана Попова е специалист по УНГ болести в София. Извършва консултативно-диагностични прегледи и лечение на заболявания в ушите, носа и гърлото, аудиометрия, тимпанометрия, диагностика на средно ухо, проходимост на Евстахиевата тръба, диагностика на шум в ушите, слухопротезиране на деца и възрастни.
Завършва Медицински университет София 1985 г. Своята специалност Оториноларингология придобива през 1994 г. През 2005 г. защитава образователна и научна степен Доктор по медицина с дисертация на тема: Аудиологични проблеми на кохлеарната имплантация при деца. Заместник-председател на Българското дружество по оториноларингология, Председател на Софийското дружество по оториноларингология и член на Българското дружество по ринология.
Проф. Попова е ръководител на Катедра по УНГ болести към Медицински университет София, както и на Референтния център за кохлеарна имплантация и слухови нарушения към Клиниката по УНГ болести към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ София. Към момента е част и от екипа специалисти на МДЦ „ИСУЛ - Царица Йоанна“ София.
Проф. Попова, скоро имплантирахте кохлеарен апарат на 4-годишно украинче. Какво беше особеното в неговия случай?
Ние вече правим кохлеарна имплантация от 25 години и за нас това е рутинна процедура. Слава Богу, Здравната каса плаща кохлеарните импланти и на деца, и на възрастни, така че от материална гледна точка всички хора, които се нуждаят от този имплант, могат да си направят имплантация и последващите му настройки. Специално това дете дойде от Украйна с два слухови апарата. В родината си е чакало ред за имплантация, но избухва войната и родителите са принудени да избягат. Така се озовават в България. Четиригодишна възраст по световните стандарти не е най-добрата възраст. Вече стандартът е до 1-годишна възраст да се открие намалението на слуха и да се оперира. В нашата страна имаме неонатален слухов скрининг и децата с пълна глухота могат да бъдат открити в много ранна възраст. Детенцето от Украйна беше слухопротезирано, но тези апарати не му бяха достатъчни и то няма развита реч. Това е и причината да се прави рано имплантацията, когато централната нервна система на децата е много пластична и спомага за развитието на корово представителство на слуха. Това е най-доброто нещо, което може да се случи след кохлеарната имплантация – да имаме слуховите полета на нормалното им място. При хората, които са глухи по рождение, тези полета са много променени и се намират в близост до коровите полета за очите. Глухите хора компенсират със зрението – те четат по устните, това е зрителният контрол. Когато имплантацията се направи рано, децата могат да развият нормален говор до 3-годишна възраст. Детенцето е оперирано и се надяваме че ще може да комуникира нормално със своите връстници. Сега се постига успех в голям процент от случаите, макар че има и деца, при които не успяваме. Вярвам, че при това детенце ще се развият в положителен план нещата.
Каква е причината за възможен неуспех?
Зависи от причината за глухотата. В някои случаи е увредено не само вътрешното ухо, но има и генетични увреди. Има увреди на слуховия нерв и тогава говорим за слухова невропатия. Ако ганглият, който свърза клетките на вътрешното ухо със следващия неврон, е увреден точно на второто място на връзката, не може да предаде импулса. Те не чуват звуци, но не могат да развият говор. Това най-грубо казано представлява слуховата невропатия.
Често обаче от двама родители без слух се раждат нормално чуващи деца.
Но не рядко се случва да се роди и дете, което не чува. За съжаление тази група хора не желаят децата им да бъдат имплантирани. Те просто са капсулирани в групата си.
Може ли кохлеарният имплант да бъде сменян?
Само когато се повреди. Кохеата не расте и не се налага подмяната на импланта с израстването на детето. По законите на държавата ни се сменя външния говорен процесор на 8 години. Това са много скъпи технологии и трябва да се пазят. Човек трябва да уважава това, което е получил дори безплатно. Имам наблюдението, че в нашата държава всички обичат безплатните неща, но не уважават това, което им се дава безплатно. Съжалявам, че го казвам, но родителите трябва да пазят говорните процесори на децата си, както и слуховите апарати, макар че не са давали пари за тях.
Какви други слухови проблеми откривате при децата по време на скринингите?
Глухотата е крайната степен. От едната страна на скалата са нормално чуващите деца, а от другата страна – децата, които прогресивно са оглушали или са родени с пълна глухота. Между тях съществува един диапазон, в който се поместват пациенти с различна по степен загуба на слуха. Винаги правим аналогия с диоптрите, защото така хората сякаш по-лесно го разбират. За мен, като лекар, най-големият проблем е с децата, които имат малко намаление на слуха. Голяма част от тях се откриват в училищна възраст, когато започнат диктовките и се вижда, че те правят едни и същи грешки. Ако не чува определени звуци, детето не ги пише. Например ако не възприема високите честоти, най-често С, Ч, Ш, то не ги пише и ги бърка. Тези грешки са типични, не защото детето има проблем да ги научи, а защото просто не ги чува. Някои от родителите смятат, че децата им се правят, че не чуват. Децата не се правят, те са откровени. Да не чуваме, защото не искаме, го правим ние, възрастните.
Как се коригира такава загуба на слуха?
Зависи от заболяването. Ако може да бъде излекувано, се лекува или с медикаменти, или оперативно, каквито често са заболяванията на средното ухо, а ако не – със слухови апарати, които също вече се покриват от НЗОК.
Покрай COVID се появиха данни, че вирусът засяга слуха и често води до тежки увреди. Какви са Вашите наблюдения?
Проблемът е, че тези хора дойдоха доста по-късно при нас, ортоларинголозите. След няколко месеца и за една част от тях нищо не можем да направим. Вътрешното ухо, където са част от увредите в резултат от COVID, е много чувствително на такъв вид интоксикации. Те променят по различен начин чуването, но общото е, че има дисбаланс на честотите. Едните са добри, а другите са изкривени и цялата дума се криви. Протоколът изисква те да дойдат при нас до 3-4 дена, а те идват след два-три месеца. Сега има възможност дори за терапия в домашни условия, а често ги лекуваме и в болницата, в която са хоспитализирани заради вируса. Но не само COVID води до такива усложнения. Цитомегаловирусната инфекция, която човек може да изкара на крака, е от най-честите причини за слуховите увреди.
Съществува ли възможност за превенцията им?
Това, което уврежда слуха, са силните звуци. Слушането на много силна музика със слушалки, които се поставят директно в ушите или в дискотеките, в които има много силно изкривяване на звука, защото не се спазват стандартите. Младите хора си казват: Ухото ми заглъхва, но винаги ми минава. Този път обаче не ми мина. От друга страна хората над 18-годишна възраст често не обръщат внимание на високото кръвно, диабета, заболяванията на щитовидната жлеза, които също влияят на намалението на слуха.
При децата загубата на слуха води до затруднено общуване и социализация, а при възрастите – до изолация, вследствие на която се развиват депресии. Слухът е много важен за нормалното човешко съществуване.
Източник: Zdrave.net
